Варна

Този южен трип започна с Варна, както се и очаква. Че как без посещение на мама и татко? Тези посещения имат едно основно следствие – нарушават ми хранителния режим. Всеки път ме хваща запек, поради невъзможността на организма ми да проумее цялото това готвене, след което пък идва диарията, която е логичния стомашен отпор на нарушените ми хранителни навици. Ама вие успявали ли сте да кажете убедително на вашите, че храната е вкусна, просто ти вече не ядеш по толкова много обикновено и като цяло не си там, за да те блъскат с манджа като коледна свиня. И не, няма да си помислиш нищо за негостоприемност, защото се познавате като семейство от 32-33 години, не си отишъл на гости у комшиите и не сме в някое ново риалити.

Варна си е на същото място, влакчето от зоологическата до фека все още функционира, билетите продава все същия прегърбен чичко и те са все така по левче. Зоологическата обаче леко запада. Особено клетите гадинки в каменните клетки, които никога не виждат слънце и смърдят така както смърдяха и когато бях на 5. Горе-долу на същия хал са и птиците по лявата алея от входа към камилата. Маймунките също са много зле, горките хайванчета. Няма ли кой да направи нещо по-съществено с почистването и подобряването на условията им, баси? Но от друга страна сигурно адски се гордеят с алуминиевата дограма на яйцето и се хвалят на всичките си роднини по скайпа.

От заведенията по плажа изборът отново не е кой знае колко голям – Rappongi и Кубо. С доволна изненада открих, че рибарския мост е отрязан (сигурно бая отдавна, ама не съм се заглеждал) и на носа му са пльоснати 2 сепаренца, гледащи към моренцето, а водата се плиска под теб – идилийка. Също там можеш да опиташ Нескафе фрапе чокофредо. Чокофредо, човек 😆 От този момент нататък терминът отбелязва поне няколко присъствия седмично в речта. От хранителните заведения, може би само Сардиния някак успява да прилича на нещо по прилично. Само би било добре догодина персоналът да не киселее, ако обича.

Молът в Трошево продължава да има най-тъпия паркинг на света, в който никога не мога да се ориентирам къде съм и най-вече – как се намира колата после с по-малко от 3 опита. За сметка на това Нюйоркъра е пълен с почти модни парцалки и боклучки направо за без пари. Когато се появи и в София определено ще обере точките.
Чети, за да не работиш