Това е първият ми евър фантастичен разказ и го написах онзи ден за едно списание. Днес се оказа, че веганската идеология е явно някаква догма със статут на религия, или еба ли й майката какво, за която никой не бива да говори нищо, освен хвалебствия, дори в художествен текст, а хора тръбящи от медии колко са светли, възвишени и други позитивистични нюейдж лайна, всъщност са изключително обременени, отвътре са изтъкани от дребнавост, тесногръдие и болно его, обаче много държат останалите да ги мислят като точно обратното. С две думи разказът бе отречен, затова го четете тук, а не на хартия. И понеже пък съм свикнал разни черно-бели телевизори да ме мислят като хейтър, няма да ги разочаровам и ще поздравя всички празни биологични роботи със следното изречение.

Чети, за да не работиш

За жалост над час и нещо разговор е синтезиран твърде много, но основното е останало. Продължението на темата по битивито вижте тука.