1000 лв, епизод 4

Мисли, наблюдения, съображения, пинизи, глупости

Кулъра си върши работата грамотно и безшумно, на мачкане на сурово видео процесора се качва докъм 70-72 градуса при седемдесетина вата. Макар да сме много далеч от максималната допустима температура, изпитвам известен дискомфорт от това, че не се държи в долната граница на 60-те, както беше с Arctic-а. Това са лично мои глупости и по всяка вероятност е нормално при разлика от 1000 оборота да има разлика от 10 градуса, знам ли. Не мога да не отдам нужния кредит на абсолютната безшумност на сглобката така обаче. Трите вентилатора на кутията, така са настроени, че зависят от температурата на процесора и при пълна утилизация си бичат с максималните 800 оборота и от цялата работа се чува едва доловимия въздушен поток. За тези пари, не мисля че има много други аналогично тихи решения и за двете.

Въпреки, че на хартия размерите бяха пренебрежимо по-големи от на Phanteks-а, In Win-а се оказа огромна. Едва успях да я събера и то на цената на известно неудобство. Самата кутия е хубаво и стабилно направена, просторна е, да не кажа твърде просторна за нуждите ми. Отпред и отдолу има място за радиатори и общо 6 (словом: шест) вентилатора, от които тя не идва с нито един. Захранване, поставено отгоре, не съм виждал от поне декада. Тук в отделението за такова може да се паркира автобус. Основния бонус е, че в артък мястото можеш да поорганизираш леко кабели, понеже средства за организация много няма. Страничния стъклен панел е грамотно измислен и тониран, та вътрешността се вижда едва-едва и ако човек е платил една шапка пари за шарени лампички, вероятно ще пусне сълза. Другия панел също се отваря лесно. Интересно решение е, че вместо отпред, входящия поток идва отстрани. Не знам колко по (не)ефективно е това, но не виждам повод за тревога. С два вкарващи и един изкарващ вентилатор, климата е добре регулиран. Адски ме дразни синия ксенон отпред, който не подлежи на регулация или изключване. При черната кутия барем е червен и не вади толкова очите, но нощем това нещо свети така, че се вижда и от блока на триста метра отсреща.

EVGA Z12 е един от най-големите продуктови провали, които съм виждал и ако някога, при някакви обстоятелства, бях дал 119 лв за нея, щях да си я набия в гъза за назидание и повече никога да не купувам такава периферия със странно разположение, която не мога да пипна. Не знам на кой идиот е хрумнала идеята, не знам не е ли имало там други полуидиоти, които да кажат аве братчед, куца схема е това, ама как ще нахакаш ти тия макроси отляво, ефективно дублирайки лявата колона копчета и измествайки всичко с една колона надясно. Аве то няма свикване тая глупост бе. Просто сядаш и започваш да пишеш с една колона на дясно, защото мускулната памет първо е свикнала с това разположение, второ мозъка подава сигнали кое къде се намира, след триста трилиона натискания на копчета, сложени на правилните места. Иби му майката. Айретен, на кой малоумен транс тийн му хрумна да ползва този шрифт, бе копеле? Не стига, че е огромен за бутоните, не стига, че не се чете, макар че е огромен, ми на половината бутони са сгъзени няколко надписа и икони. Тва е некъв пълен абсурд. Ако дори само един човек, някога работил с клавиатура, беше погледнал реалния продукт, той не следваше изобщо да бъде реализиран. Но друга е идеята в днешно време, нали така. Да е атрактивно за аутистите. Обаче и там греда. Дори спрямо евтиния ми HyperX, работата е остави. Софтуера на EVGA само разкрива колко ограничена е клавиатурата. Стандартни 5 зони на осветяване и някакви покъртителни ефекти, от които никой няма нужда. А ако това не е твоето, ръчно настройване на зоните почти може да стане.

Z12 изтрая точно 3 дни, преди да я обявя за продаване за половината пари, защото не можах да я понеса повече. Вместо нея, за пренебрежима разлика в цената, взех Genesis Rhod 500. На вид е супер изчистена, алуминиевата пластина отгоре я прави малко по-classy, отколкото е и единствения кусур ми идва отсъствието на дедикирани медийни копчета, но пък на това съм принципно свикнал от G413-та. Софтуерно е осезаемо по-гъвкава от Z12, а клавишните комбинации за подсветката са впечатляващи. За цената си, която е два пъти и нещо под цената на HyperX-а, щеше да е повече от него, ако не беше проблемът с подсветката. Кому са нужни 7 зони, бате, когато икономисваш от броя на лампичките, пичка ти майна? Понеже бутоните са разположени върху матирана прозрачна пластмаса, която уж обрамчва и осветява всичко, осветлението е било поевтинено до минимален брой диоди в долния ръб, а именно 7 (словом: седем шибани диода за цялата клавиатура), в резултат на което долната половина е ярка, ако се вгледаш, даже леко дразнещо, а горната е почти неосветена. А обясни ми, защо не сложихте същия брой диоди и отгоре, дейба? Или, де да знам, ве, поне да ги бяхте сложили по средата, като ще са само един ред? Нали, не че на една нормално разположена клавиатура, човек не знае кое къде е и не че след първия опит няма да наизусти невидимите макрота на F-копчетата, ама от друга страна, колко па да струват още 7 лампички, бе батко? 7 стотинки по-малко печалба ли? Инвеститорите се въртят в гроба ли, кво? И при вас ли нямаше един тестер, който не е на прокурорска възраст? На дневна светлина маркерите на бутоните в горната половина са реално невидими, докато долу се джурка тая плазма, да си ебе майката. Дори на надупена бяла светлина, горе пак е нощ. Бутоните от най-долния ред също са малко особени и около 10-15% по-високи, отколкото ми е конфортно. Защо говоря за себе си, като притежател на детската клавиатура? Защото на втория ден чавето каза твоята ми е по-удобна и аз, като грижовен родител, му дадох HyperX-а, който, няма какво да се лъжем, действително е по-удобен. За сметка на това, тук трябва да изтъкна едно друго добро качество на полячето – мембраната, макар да издава специфичния шум от търкаща се пластмаса хшхшхшхшх, е една от най-тихите, които съм срещал.

Минаха няколко месеца обаче и първо левия контрол започна да си протърква боята, второ стана ясно, че има някакъв инженерен проблем, понеже горе-доле веднъж седмично, при много бързо натискане на бутони, дали ще е писане, или шорткъти, някой бутон просто зацепва в натиснато състояние и почва да бичи символи до безкрай. За игране не е толкова проблем, понеже всяко натискане на копче след това отцикля зациклилия бутон, но за писане/кодене, от време на време чупи нерви.

Покрай клавиатурата, на първото игране малкия вика тая мишка не я искам, дай ми твоята. И му дадох моя стар Logitech G300S, който, освен че е най-иззомбената мишка евър, е около 30% по-малък и лек и в този смисъл много удобен. Полския Genesis не е беше лош и като изработка, и като софтуер – предлага сравнително гъвкави възможности за настройка. Без възможността да застопориш конкретен цвят на лампичките. Примерно този, който си си избрал за единия от шестте dpi режима. Всичко трябва да мине през някакъв безумен ефект, или най-много да го угасиш, както накрая се видях принуден да сторя. Аве брат… Какво да говорим повече по тая тема… Като поведение и настройки на сензора, е ок. Ергономичния лимон е от огромния скрол, който е една идея по-стегнат и голям от нужното, а гумираното му покритие не осигурява нужното сцепление. Дори сух пръст се хлъзга неволно. И, разбира се, няколко месеца по-късно, също като клавиатурната си посестрима, проявява своеволия – веднъж-дваж седмично прескача позиция. И това, вероятно е нормално, при положение, че 7 месеца след покупката просто изрони зъбите и директно я метнах на боклука, да еба траша полскокитайски. По отношение на работата с мишка, адски ме дразнеше и при Logitech-а, че dpi-а се регулира на интервали от по 400. Копеле, защо? Двете настройки, които ползвам сега са 1200 и 1600, но щях да съм изключително щастлив да мога да ползвам 1000 и 1400. Точно толкова ми трябва. Като допълнително наблюдение за полячетата ще отбележа, че е мега куцо всеки продукт да идва с отделен софтуер, вместо да има един hub, който ти разпознава всичко закачено и пуска опции на база какво си избрал в момента. Колко па да е трудно, да му еба майката.

След изхвърлянето на полския боклук в кофата, вече бях силно издразнен и след много кратък рисърч, още на следващия ден купих Corsair Katar Pro за нещо като 45 лв. Беше ми вече все тая, просто се надявах марката да прави разлика в качеството. Обикновена мишка с три допълнителни бутона. Всичко е изцяло програмируемо през софтуера им с невероятното име… iCUE… аз… просто не мога. Наистина не знам какво пушите, копелета. След нечовешкия мисловен напън на HyperX и техния софтуер NGENUITY, това оглавява класацията по ментална предизвиканост. Но ако не друго, поне за момента мишлето се държи чудесно, от софтуерчето също съм доволен, особено в частта да програмираш автоматични сценарии за бутоните и светлинката според активното приложение. Така поне има някакъв смисъл от нея – визуално да потвърдиш, че дадения профил е активен.

Свикването на широк монитор отне известно време, като основната чекия е това, че ъглите на видимост са изключително ограничени. Вероятно това е проблем за всички извити широки монитори. Откритието ми от тази година – PowerToys тук се оказа голям помощник. Честно, не знам как не съм чувал за този гениален набор допълнения, който е просто супер. И основния инструмент в него, който помага човек да си направи широкия екран нормален, поне докато свикне, или изобщо, се казва Fancy Zones и с него просто си парцелираш екранния риъл естейт и с шифт драгваш прозорци, в което каренце искаш и всичко просто заспива. Ако бях работничка в кол център, вероятно щях да имам много по-голяма полза обаче, защото скоро след като мозъка и очите ми свикнаха на широчината, повече не ми се наложи да парцелирам. Отделно просто не е истина колко точно се събира Unity на цял екран с всичките му анджаклами.

Конкретният монитор е интересен с това, че има вграден аудио бар на Bang & Olufsen и двойна, изваждаща се камера и микрофон. С което нямаше нужда вече на бюрото да се мандахерца и микрофон, а ако някога отново си пусна игра, изискваща head tracking, тази камера ще свърши работа, пробвах, така че спокойно мога да си продам и PS3 Eye-то. Самия монитор за мен е супер красив и макар да му липсва регулация по вертикала, а само накланяне, можах да го преживея. Камерата, кой знае защо, е насочена така, че хваща огромна част от пространството над главата на нормално седящ срещу нея човек. Големия ташак идва от саунд бара. Няма такава чекия. Не знам какво си мислят в HP, какво са пушили и защо партнират с B&O, когато звукът за нищичко не става и е там, колкото да се каже, че има звук. Същото е и на лаптопа ми. Предполагам, че ако отворя панела, ще намеря някакво изпърдяно говорителче с размер на нокът. Няма такава подигравка. Иначе това се води Skype-сертифициран монитор с физически бутони за вдигане и затваряне на разговор. Копеле? Вие сериозно ли? На кой му дреме за тия лайна? Да бяхте го направили и Trans-Vegan-friendly, да еба майка ви побъркана.

Pebble са интересни и неочаквано добре изработени колони за цената си. Бих казал, че очаквах размерът да е наполовина. Отзад имат нещо като бас мембрана, някаква такава щуротия, която дрънчи като дайре, като я почукаш. Малко афиф седи и сигурно щеше да е по-добра идея да е отвор, но какво разбирам аз от звук. Макар да са супер базови и да имат само едно копче за волуме, изглеждат даже красиво. От звученето може би очаквах малко повече, знаейки какво доставят микро разкошчетата ми, които 14 15 години свирят, та се насират. Е, вероятно е логично, че за толкова пари, няма как да свирят като тях. Но макар звукът да няма особена плътност, вярвам, че свирят по-добре от всичко в ценовата си категория и дори 2х нея. Не мислех, че Xonar-ът тук ще прави много смисъл, предвид какво се чува и вероятно резултатът от вградено аудио ще е същия – безрадостен и бездинамичен, дори за калпавото ми ухо, докато не се заиграх с еквалайзера и другите мазни и плоския профил малко се оживи. Не драматично, но все пак осезаемо.

По темата за безжичната комуникация имам един интересен експеримент. Макар разстоянието от рутъра по права линия да е 5-6 метра, чупките в стените явно способстват добре за поглъщането на сигнала и лаптоп на бюрото хваща бая слабичко и 2.4-те и 5-тяхто гигахерца. 2.4 спектъра в блока е супер наситен и колкото и да местя каналите, резултатът винаги е meh. Още преди няколко месеца, тръгнах да правя маймунски истории и експерименти, от типа да бриджна втори рутър, поставен там, с идеята, че три антени + три антени = много по-добро качество на всичко. Но каква бе изненадата ми, когато се оказа, че вместо това, се получи над два пъти по-голям пинг и по-ниска скорост. И на второ четене, разсъдих, че когато удължиш комуникацията и вместо потребител <-> рутър схемата стане потребител <-> рутър 1 <-> рутър 2, вероятно е нормално посредника ни да се окаже лайно.

Междувременно ми се наложи да си сменя и card reader-а. От цялото четене по темата стари/нови имена на стандарта и тъпотии, взех USB 3.1 на Transcend с идеята, че 5 гигабита в секунда са пределно достатъчна скорост, като се има предвид, че убер бързата ми SanDisk Extreme Pro карта на камерата е рейтната на 170 MB/s. Бенчмарка на Magic Lantern в камерата показва скорости от около 82-84, които принципно са предостатъчни за запис. Но след като и рийдъра започна да чете с 90-94 и не пощя да се качи поне до 100, в мен остана усещането, че SanDisk са курви и лъжат. За протокола, разлика в скоростта няма при смяна на порта. Няма никакво значение дали е на предния панел, забоден отзад, на стандартно 3.0, на 3.1 или 3.2. Скоростта е съ-ща-та.

Последната глупост, която купих, е нещо, което не съм имал от 10 години. Записвачка. Всичко се промени, когато видях външната такава на Porsche Design и не ме ебеше каква е цената, трябваше да я купя. Започна едно ровене в ибей, едни маймунджелъци, но надделя това, че повече извън ЕС не импортирам нищо, независимо колко ме кефи. Няма Китай, няма Митай, няма велики задокеански пазарни икономики. А понеже уредът е произведен от LaCie, тук такъв нямаше. Затова просто купих най-евтината тъпотия от plastichrome, която да отива на монитора. Нуждата от нещо такова дойде, защото не мога да понасям лайната, които пускат по радиото, докато карам и беше време да опресня пиратската музика в превозните средства. Отново най-добрата цена намерих в Xtreme.bg и наистина евала им правя на тия пичове.

Към космоса

Тъй като това вероятно ще е последната част от серията, а може да е и последния пост в блога, ще сложа тук и нещо, на което се канех много години, но едва преди 6 успях да си позволя най-малката му версия. 3D “мишка” и по-точно 3Dconnexion SpaceNavigator. В началото откачих, но след като оправих настройките на осите и чувствителността и ръката ми свикна, не можах да повярвам, че съм живял някога без такава периферия. Думите не могат да обхванат практическата полза и свободата, която рязко се отваря пред човек. За всяко приложение, в което е намесено 3D, това е незаменимо пособие, което не мога да опиша колко силно препоръчвам. С някои бележки под черта, след кратка ретроспекция на събитията. Няколко месеца, след като закупих първата, ме изпращя сачмата и поисках да закупя най-големия тогава член на фамилията – SpacePilot Pro. Речено-сторено. Продадох малката, купих голямата. Програмирах й екранчето с някакво малоумно софтуерче и само седмица по-късно бях наясно, че това е била една изключително тъпа покупка. Дисплеят беше напълно безсмислен, бутоните бяха абсолютна ергономична адска купчина пластмаса с нулев фийдбак кога какво си натиснал и натиснал ли си го и единствения бонус ръката ти да лежи върху пластмасовото тяло, вместо на бюрото, не изглеждаше като основание да го задържа. Последва продажба и покупка на втори SpaceNavigator. И така 5 години. Макар компанията да бе купена от Logitech и това неминуемо да означава поевтиняване на производството, което може и да е факт за новите модели, старите са неразрушими. Такова дърпане и тътрузене съм упражнил на всички през годините, докато карам кораба в Star Citizen, защото тадааа, точно така, чрез vjoy пишката се превръща в гейм контролер с 6 аналогови степени на свобода и просто не е истина какъв кеф дава. Сигурно неслучайно педереастите бяха направили управлението на Росинант в Expanse именно с моята последна покупка – SpaceMouse Pro. Тя е другия голям брат, който за сметка на екрана има супер релефни клъстери бутони с отличен фийдбак и вече може да се говори за правилна ергономия. Макар че на лицата в компанията никога не им е хрумвал следния ергономичен куриоз – че уреда ще се ползва от левичари. И така клъстерите бутони са перфектно позиционирани и смислени, ако мишката ти е в дясната ръка, а с лявата работиш с устройството. В обратния случай – not so much. По тази причина известно време бях отново на кантар дали да не продам голямото момче и да взема за трети път малко, но реших, че това вече граничи с олигофрения и е време да се запра.

Реалната причина за втори път да скоча от малката към голямата обаче беше нещо друго. Поддръжката на старите устройства приключва. В новата гама, вече всичко се казва SpaceMouse. Ако някой потребител чете това и има устройство, което не се казва така, братле, имам лоши новини за теб, ако още не си разбрал принудително – продавай пръчката и купувай по-нова. Ако някой, който се занимава с 3D, под каквато и да е форма, и още не е потребител, горещия ми съвет е моментално да стане. Не мога да се сетя за приложение, което не се поддържа, особено след като отскоро Unity вече се. Каквото не се поддържаше native, се поддържаше с 3rd party плъгини. А за възможността да караш космически кораб, все едно наистина го караш, няма да коментирам, само ще кажа че прави смисъл, ако ще играеш космически тираджия, за комбат – почти всеки със стик или дори клавиатура и мишка, ще те ебе.

Рекапитулация

Сглобката на новата ми машина достигна умопомрачителната стойност 2800+ лв, в която не включвам паразитни разходи от типа на доставки. Умопомрачителна тази стойност е, защото говорим за компютър, в най-добрия случай, от среден клас. Но както съм казвал, под “компютър” винаги съм имал предвид онова, което е в кутията, без останалата периферия. И в случая видеото и монитора отхапват 1300 лв от сумата и ако не бях тръгнал да се пъна на този фронт, всичко щеше да е далеч по-нормално. Също можех да мина с 32-та си стари GB RAM, да купя на чавето 16 и да взема два пъти по-евтино дъно, или пък ако не бях се напинял за 2 TB SSD, или дори бях изчакал малко, щях да икономисам още 350-400 лв и да се доближа до психологическия праг от 1000. Като направя ретроспекция, виждам че цените на артикулите, които съм купувал преди са пряко съпоставими с цените на тези сега, отчитайки категорията на продукта и времената. Въпреки че покупателната способност на 1000 лв в реалния живот вече е по-скоро като на 600 или още по-малко, с търпение и подходящи сделки човек все още може да сглоби машина, която спокойно да го кара 4+ години за тази сума.

Разходите по първия компютър на малкото чаве, отчитайки че основното в него вече беше налично, на свой ред възлязоха на под 300 лв, заради промоциите, които ударих.