Напоследък ме виждате често да мрънкам, че гейминга нещо куца. Често-често, колко често пък да е, ама си има два пъти в годината. Не излизат интересни заглавия и това си е. Да чакаш цяла година за дългоочакваното продължение на нещо любимо или обещаващо си е жива доза ташак. А покрай евата имам нужда и да поолабя малко жилата. Нали, не върви да плющиш цял живот ягодов чийз и да не ти втръсне.

И току в такива ситуации неочаквано се пръкне по нещо, дето малко притъпява кофти тръпката и окупира вниманието за известно време. А аз ужким се имам за осведомен в тая област. Осведомен, обаче дедо ми. Dark Sector е баш едно такова пръкнало се от никъде нещо.

За нещо, което струва 35-40 милиона, изисква едни 20 самоотвержени скока по време на имперска война, връщане през неприятелска 0.0 територия, platinum застраховката оценява на 282 хиляди и като цяло не е много полезно, покупката на кометата е изгъзица и признак, че си си …

Новият Juarez е една от най-красивите игри, които някога съм виждал. Направо завърта главата. И е приятно динамичен. Но две основни неща рушат цялостното чудно впечатление – леко претупан сценарий и престъпна линейност на геймплея, от която следва краткото време за изиграване и нереализираните възможности …

Интересни неща се случват в MH напоследък. Идват едни хора, спукват ни от бой и доволни си тръгват. В нашата home система обикновено. Направо ни чупят главите, а на мен като следствие ми се разбиват нервите. То кой ли не се изреди – Tri, WN, Evoke, …