ACTA, сиваците, лошите и NWO

10 02 2012 @ 11:45Trackback
Етикети: , ,
Категории: зле
quixotic
16 коментара
Публикацията е разделена на страници: 1 2

Онова, което бие на очи още в самото начало е, че в текста има едно фундаментално противоречие. А именно смесването на фалшиви стоки и авторски права за произведения на изкуството. Нерде едното, нерде другото? Аз лично съм напълно съгласен фалшивите стоки да бъдат преследвани, изземвани и унищожавани. Създаването на фалшиви стоки е престъпление. Едни хора ни лъжат, че ни продават онова, което искаме да купим. Това се нарича измама и тия капути трябва да бъдат бити, ебани и да гният по затворите. Не задължително в този ред. И тук пазарната икономика няма нищичко общо.

Обърнете внимание, че под фалшиви стоки имам предвид реплики, които носят марката на оригинала и претендират че са оригинала.

Същото трябва да се случи и на всички онези лайнари, които ползват чуждите творения за собствен бизнес. Сещате се, торта Кермит, Колите, алабала. Невинно едно такова. Ние за дечицата, нали. Малко сме импотентни откъм идеи да направим нещо различно, затова вземаме от чуждото, ама то не е драма. Съд, мама ви! Съд и глоби до посиняване.

Но. Под всичко това изобщо нямам предвид маратонки Mike и други подобни по простата причина, че те не са фалшификати. Технологиите използвани за създаването им не са същите като на оригинала и те не носят неговата марка. Това са съвсем други продукти. Имитирането на части от марката не ги прави фалшификати. Всички таксита, които пунтират ОК са имитации, но не фалшификати, макар логото им да е близко. Те не създават проблеми на оригинала, защото потребителя им винаги разбира, че не ползва него. Дали преди или след потребяването няма значение. Тъкмо напротив, всъщност увеличават доверието на потребителя именно в оригинала. Същото е положението с всички продукти, които донякъде приличат, но не въвеждат в заблуждение потребителя, че потребява оригиналната стока. Онзи, който си купува маратонки или анцуг Mike от Илиенци така или иначе не е и никога няма да бъде клиент на магазин на Nike. Nike по никой начин не търпи загуби от това. Тук използвам тях за пример, щото първо те ми дойдоха на ума, но разбирайте че имам предвид абсолютно всяка марка. Та имитациите са просто hit and run схема ако мине. И понеже за всеки влак има пътници, схемата минава. И тук вече пазарната икономика има много общо. Ся, че на теб много ти се иска хората да плащат 10 пъти повече за твоя оригинал вместо за неговата имитация, еми сори брат, ама напъни се още малко, току виж излязла някоя по-умна идея как да стане. Но най-вече приеми факта, че огромна част от хората никога и при никакви обстоятелства няма да купят твоя продукт, освен ако той не струва колкото имитацията. Затова вместо да търсиш репресивни методи си оптимизирай комуникацията с таргета и си приравни желанията с реалностите, да ти еба майката! Дето се вика, увеличи си успеваемостта като си намалиш очакванията.

При произведенията на изкуството нещата нямат ама нищо общо с това горе и трябва да са предмет на съвсем други регулации. Винаги съм твърдял, че някъде между 95 и 99% от произведенията на изкуството са лайна и авторите им трябва да приемат истината, че за чеп за зеле не стават. Не така мисли индустрията обаче. Където има намесена индустрия говорим за масово производство на лайна на килограм, които зорлем се лансират на крайния потребител с атрактивни послания. На крайния потребител му е отнето правото да избира. На него му се налага какво да купи. Крайния потребител вече не мисли много преди покупка. И това не е станало с щрак. Станало е с педантичното налагане на този модел от различните индустрии, които ги ебе единствено за кинтите на крайния потребител. Те прекрасно съзнават, че му пробутват говна, но не им дреме. Те прекрасно съзнават, че го манипулират да купи говната, но това не е забранено от никой закон. И тук трябва да се прави разлика между манипулиране и въвеждането в заблуждение.

Единствения правилен и справедлив бизнес модел при произведенията на изкуството е покупката им да става само след ползване (където това е приложимо, разбира се), а в един по-утопичен вариант потребителя сам да определя цената, която е склонен да плати за даденото произведение. Сваляш, слушаш/гледаш/четеш, плащаш само ако ти хареса. Ако не ги хареса, триеш и забравяш. Това е. Няма друг честен и реалистичен модел. И адски се радвам, че започва да се налага туктам. Другото е индустрия. Затова в последните години има толкова безсмислени филми, игри, музика. Защото липсва коректива на крайния потребител. Когато никой не ти плати за лайното, много бързо ще се сетиш, че или трябва другия път да го направиш качествено, или да се ориентираш в друг сектор. А сега не е така. Роялтитата хвърчат, някви уан хит уандър педалчета на по 15 години живеят в палати. Защото индустрията се е погрижила да вдигне шум за милиони и тъпия потребител е изманипулиран да извърши покупка на нещо, което иначе не струва. Вижте как в последните години бюджетите в ентъртейнмънт сектора нарастват драстично. И кое е най-бързо растящото перо в тях не е трудно да се сети човек – джипкането на продукта с шукарии, за да изглежда той привлекателно. Това, между другото, отново е своего рода измама, само че тя не подлежи на законодателно преследване.

При авторските права сиваците създатели на произведения симбиотират с бизнес лошите. Вторите са убедили много твърдо първите, че подобни стъпки само ще напълнят джоба им повече и ония, нали са тъпи сиваци, въпреки претенцията си, са им хванали вяра и активно подпомагат действията. Те адмирират всички милиционерски практики. И с радост афишират подкрепата си за тях. Не на пиратството! О май гош! То ограбва. Какво ограбва, бе, да ти еба майката? Кого ограбва? Вие виждали ли сте интелектуално ограбен кадърен човек? Виждали ли сте добър продукт, който не се купува достатъчно много въпреки всичкото пиратство, което никой никога няма да изкорени, ако ще да се пръсне през гъза, не за друго, а защото такава е механиката на нещата. И не мислите ли, че когато едно нещо не се купува, това е защото просто не си струва парите. Колкото и тъп да е сивака-потребител, колкото и манипулиран да е, той все пак има някаква преценка за най-големите лайна. И тогава, пичове, ако искате нещото да се продава, ами свалете му цената до реалността. И под реалност имам предвид да пуснеш скапания си албум и за левче, ако трябва. И вместо да цупиш муцки, да помислиш малко защо стана така.

Но нещата не стават така. Артистите цупят муцки и се държат за полата на картелците и всички останали паразити по веригата, които години наред безпроблемно пукат кинти от труда им. Аз съм в същата хуйня, но си я избрах доброволно. Когато издавах книгата имах два варианта – самиздат и издателство (ако някое изобщо я хареса достатъчно). След като се оказа, че има такова, помислих известно време, претеглих плюсовете и минусите и установих, че не съм човек, който ще се занимава да печата сам книга, да я носи на коректор, да я разпространява и да се мъчи да се пласира само заради почти чистата печалба после. Вместо това предпочетох символична печалба (колко точно е не мога да кажа, понеже договора ми не позволява, но печеля символично), но някой друг с опит да се занимава с всичката хамалогия. За правене на сефтето тази схема ми се видя по-сполучлива. Но далеч не планирам авторските права по книгата ми да седят дълги години при някого. Нито разбирам как е възможно някой да държи авторски права върху труда на мъртви хора. Това просто ме изумява.

Авторското право трябва да умира заедно със създателя на произведението и след смъртта му да става част от световното културно наследство. Точка.

Няма наследници, няма роднини, няма издатели, няма продуценти. Финито. Да, няма да лапкате повече от тоя артист, майка ви да еба хиенска, но няма ли достатъчно живи творци, от които да цоцате?!

И така. Пийте си биричката, яжте си кебапчето, носете си новите дрехи и ако искате да направите нещо смислено в живота си, спрете да протестирате за всеки акт, който хипотетично ви “нарушава правата и свободите”. Ако държавата иска да ви гледа педалските снимки в мейла, тя няма нужда да се бие в гърдите, че ще го прави. Тъй или иначе има възможността и желанието. А ако онова, което търсите, са обещания, че нищо подобно няма да се случи, то вие сте бахти сивите сиваци нещастни. Затова, ако искате да сте полезни, дайте да сриваме световната икономика и да почваме отначало. Това е единственото решение на всичките ни проблеми. Другото е чепкане на вълна.

Публикацията е разделена на страници: 1 2
  1. Алекс С. says:

    Кефиш ме, как пишеш.
    От къде мога да си сваля “01. Неприличен роман” ? Дай линк;)

    • Mun says:

      О, про – ти си бил си от лошите :). Много патетично. По-скоро ти се иска и се вживяваш в тази роля.
      Не лош текст, но при положение, че меркантилизма ти е като второ аз всичко изглежда като една голяма поза.

  2. RS says:

    Чудесно написано и ситуацията е точно такава. Аз лично обаче съм доволен от тази ситуация и не мисля, че трябва да се минава през струване на цялата система и ground zero.

    Както има две левъла “сиваци” – тези дето гледат да имат телевизор и легло, и тези дето искат да има малко по-голям телевизор и малко по-скъпа кола, така има и една доста добра групичка хора, които се възползват от от статуквото. Аз примерно съм в тази групичка. Казано по друг начин, когато има достатъчно голяма групичка хора, без значение колко мизерна, винаги има пазар и лесен кеш там, който може да се експолоатира. Когато има 1,000,000 цигани, ще вървят блинг камъчета за 100 бона килото. Като има 50 милиона негра в УСА, ще има Лел Уейн, Канье Уест и прочие, да им взимат парите. Има пазар просто. При нормални отношения камъчетата Сваровски ще струват 0 лева. Но в момента има групи хора, които си купуват тоалетни чинии с камъчета Сваровски по 1000 лева парчето и това се прави в България и има фирма, дето прави 60 милиона от това – http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1154875

    В България това струпване е на корпорации/олигополи. Ако погледнеш произволна фирма от Топ 100 на България, ще видиш следния финансов отчет (имат ги публични в brra.bg) – 50% от разходите са “други”, а 2-3% са за заплати. Тези “други” ги взимат хора като мене, които предлагат услуги, дето 99% процента от хората дори не са ги чували, с марж на печалба 90%. Тоест тези дето взимат от сиваците, също дават много, ако се позиционираш добре.

    Аз лично не искат да го срутвам това нещо. За мене това работи перфектно. Напълно го разбирам, знам как и защо функционира така и знам къде да се позиционирам, за да го експолоатирам.

    • Obi says:

      Прав си, брат, изцяло, даже допълваш мислите на Про-то. Експлоатацията дава кеф и реално никак не съм на няк’ви равенства. Реално дава кеф да си отгоре, било то и просто втори левел сивак. Просто понякога ти писва ден след ден да гледаш тъпанарите около теб, които ти се налага да виждаш, колкото и да си подбираш обкръжението, та си викаш не може ли всички да са така куул, сладури, умнички, с отворени очи като мен и моите хора… Примерно, ако ебем майката на системата дето така ги подтиска и ги прави сиви, нема ли да ги освободим, да ги превърнем и тях в наши хора, няк’ви по-истински и мислещи!

      После изтрезняваш и се усещаш, че това е доста тъпа идея. Няма ли ги сиваците, няма да ги има и ‘цветните’. Даже тия които искат да сринат системата си представят как после ще са няк’ви подготвени, по-приспособяващи се и по-яки. Винаги ще има изоставащи сперматозоидчета в състезанието, майката природа ми е свидетел.

      TL;DR – Agreed, просто понякога ни се иска да няма идиоти и всички да са яки.

  3. RS says:

    А иначе за самата АCTA – проблемът е, че нито тези, които пишат ACTA, нито тези, които протестират срещу него, някога са създавали интелектуален продукт. Един вид, да застанат сами пред лаптопа и в продължение на месеци и години да създават нещо, вместо да гледат Саша Грей и да “лайкват” протестите срещу каквото в момента и актуално и винаги актуалната кучка Мима без крака.

    Защото аз съм го правил това няколко пъти и моята гледна точно е много по-близо до това, което ти имаш като мнение, отколкото до гледната точка на претестиращите или пишещите АКТА.

  4. бях-в-околността-така-или-иначе says:

    на чиста кирилица: word.
    и отгоре на всичко днешните простести (11/2 2012) изглеждат добре.

  5. JD says:

    Прав си. А това което най – много ме вбесява, е че “На крайния потребител му е отнето правото да избира. На него му се налага какво да купи.” Факт.

    BTW (“СИВАК”-киборгизиран Бат’ над 60 години) http://www.batovete.50megs.com/moda/moda.html

    • pro says:

      аферим! доживях да видя още някой, дето го знае тоя сайт! да живей вълкуу велев.

  6. deepzone says:

    кефиш човече
    в знак на респект си купих книгата ти /която също кърти btw / и активно я рекламирам на познати и приятели
    чакам с надежда нова:)

  7. Assenoff says:

    Така-а-а (и така) :). Знам, че не е хубаво да се прави уол-ъф-текст при коментиране, че би трябвало в собствения блог да плямпам надълго и нашироко по темата … Ама, голяма работа. Важното е, че автора ще го прочете, а за останалите не ми пука особено.

    Ето тия ти изрази ме изкефиха максимално и съм съгласен на 100%:
    Когато никой не ти плати за лайното, много бързо ще се сетиш, че или трябва другия път да го направиш качествено, или да се ориентираш в друг сектор.
    …защото такава е механиката на нещата. И не мислите ли, че когато едно нещо не се купува, това е защото просто не си струва парите. Колкото и тъп да е сивака-потребител, колкото и манипулиран да е, той все пак има някаква преценка за най-големите лайна. И тогава, пичове, ако искате нещото да се продава, ами свалете му цената до реалността.

    До такива изводи в областта на компютърните игри съм достигнал и аз, дори ги описах при мен (е, доста по-меко и сковано съм се изразил). Ама искам за нещо друго да те подкача. Става дума за книгата ти.

    Бих си я купил. Дори щи дам 10, а не 7 лева за цифровата версия. При две условия.
    1. Тия пари да отидат директно у джоба ти, а не при издателя (или разпространителя или праводържателя или който-и-да-е-от-останалата-зла-гад).
    2. Да получа файла като чист текст без разни там защити, адоубови Ди-Ер-Ем-и и прочие. Щото искам да мога да си чета книгата на телефона, на лаптопа, на домашния и на служебния компютър, да мога да си форматирам и нагласям както ми е удобно. Да си печатам, ако искам.

    Ако ще издаваш продължението (или нещо друго, което пишеш), и вече няма да ти е за сефте, пробвай се да последваш собствения си съвет. Пусни ги под някаква свободна форма, чрез която да окуражиш читателите да платят колкото преценят че струва конкретно твоето лайно след като вече са го консумирали. Има вероятност да не е толкова вкусно – бъди реалист, въпреки напъните продълженията рядко достигат качеството на първото. Но! Може би ще се окаже, че ще спечелиш повече количество пари, което току-виж се оказало не-толкова символично.

    • pro says:

      Гледай сега, ако зависеше от мен, книгата щеше да има PDF за свободно сваляне. И го бях споделил като идея с издателите, но не срещнах ентусиазъм. Аз лично не намирам че това е минус за продажбите или по някакъв начин ги ощетява. Ако някой иска да се пъне да чете от разпечатка или на ей таковка екранче, щото ще спести лев, вместо да си вземе харабийската хартиено копие – ми нека заповяда, очевидно аз лично от него финансова полза няма да имам никаква и без това. Ама поне пък косвено ще ми стане трибуна, с което ще ме компенсира. Така че всичко е точно. Но не зависи от мен. И понеже имам договор, трябва да го спазвам. Ако искам да го направя така, трябва да се върна на схемата самиздат, което не ме кефи много. Но ако открия издател склонен на подобна гъвкавост, можеш да си сигурен, че ще станем първи приятели.

      Другия вариант е аз да седна да измисля подобна платформа за издаване. Само дето не ми се занимава много-много.

      p.s. след като прочетох поста ти, определянето дали нещо заслужава да се купи изхождайки от дохода на купувача е също толкова сбъркан подход, но това е една много дълга тема.

      • Assenoff says:

        Вярно, отделна и дълга тема е. За подхода – да не зависи от дохода на клиента/купувач, а от неговото мнение за прозиведението. Ако аз преценя, че книгата ти е яка и според мен струва 50 лева, ама в момента ги нямам – просто ще ти я платя по-късно, твоето не се губи. Или ще ти я изплащам на вноски 🙂 . Ама на пазаруващия мнението му е субективно, и се формира от камара фактори, които за съжаление често нямат нищо общо със същността и качеството на книгата/играта/филма/творбата …
        Иначе много добре те разбирам, че не ти се занимава със самиздат. Само още едно нещо да те питам – можеш ли да споделиш за колко време (години) ще седят правата ти при някой друг, или според договора и това не можеш да го разкриваш?

      • RS says:

        Самоиздаването е добър начин, проблемът обаче е, че все още корпорациите (the middle man) държат каналите до клиентите. В България в по-малък мащаб – медиите и разпространителите.

        За съжаление много малко хора/фирми могат да си позволят сами да стигат до крайния потребител все още – два добри примера са Blizzard – можеш да си купиш игра директно от сайта им и това не минава през посредници и Loius CK – известен stand-up comedian – на който му писнало да си чака чека от представленията 1 година и да получава няколко процента от приходите, и си пуснал онлайн последната продукция за $5. Съответно само от това направил печалба над 1 милион, и то досега.

        Да се стигне до този момент обаче е трудно и не е за всеки. Аз примерно откакто премахнах middle men от това, което продавам, стигам безумни маржове от сорта на 99.5% чиста печалба от оборота, преди е било 20-30% като всичко заминава за простотии и бумащина. Но не е лесно.

      • pro says:

        Годините на обвързването при мен са малко.

        Ако трябва да съм честен, отдавна съм се размислил върху модел за АДЕКВАТНО инди книгоиздаване, но имах толкова много други неща и идеи на главата, че все го отлагах. Сега обаче откакто имам дете живея по-лесно, по-спокойно и противно на всякаква логика, имам много повече време за всичко. И може би в някой не много далечен ден ще събера критичната маса желание да се занимая с това.

        Иначе също си прав, че обикновено второто произведение не повтаря силата на първото. С мен случая не е по-различен. И колкото повече време минава, толкова повече не харесвам как се получи 02. И вероятно ще седна да я пренапиша изцяло.

  8. ianchefff says:

    “Отдавна съм наясно, че само идиота търси сигурност. Само тъпия, който няма собствена воля, собствени мисли, собствени цели и амбиции. Той иска да живее в “уредена и сигурна държава”. Иска да се фръцка в някаква утопия. Да си бачка работичката, да си се прибира вечер, да си пуска телевизора, да си прочита вестника, да си легне в топлото легълце. И така докато умре уредено, спокойно и сигурно. Драйфа ми се от такива хора. ..”

    Tц.
    Не си прав. Ама хич.