Месечен архив за07/2009

Call of Juarez – Bound in Blood

05 07 2009 @ 12:04Trackback
Етикети: , ,
Категории: gaming
hyper
Безинтереснo

Bound in Blood

Новият Juarez е една от най-красивите игри, които някога съм виждал. Направо завърта главата. И е приятно динамичен. Но две основни неща рушат цялостното чудно впечатление – леко претупан сценарий и престъпна линейност на геймплея, от която следва краткото време за изиграване и нереализираните възможности за повече фън.

Сценарият леееко издиша. Нашите хора са двама братя – тъф мадафака юначаги. Но имат трети брат, който е fucking cunt, mate и е предпочел да се отдаде на Бога. Което някак ще го преживеем, но тоя малък пишльо не млъкна през цялото време да проповядва и съветва за правия път, светлината и тъмнината. Пу, да ти ебем майката, аре тихо там, балъчко! Обърнете внимание как дори една игра показва общочовешкото желание винаги да си натрапиш мнението като единственото правилно. Ако се беше родил сега, тоя малък гейзер сигурно щеше да е активист на “зелените”.

После нашичките двама се влюбват в Пенелопе Крус, което създава интрига и допълнително навежда на мисълта, че стереотипите са голяма работа и вероятно използвайки ги можеш да си увеличиш продажбите. Пенелопето просто си плаче да я налюбиш, разбирш ли, животинската.

Краят е леко странен и прилича повече на поредния Индиана Джоунс. Пълен абсурд и ташак. Все едно са го скалъпили в нетрезво състояние в последния момент. Трябваше ми и време да схвана, че всъщност играта се явява prequel.

Сравненията с първата част са неизбежни. Отчасти защото има познати неща и отчасти защото други познати са променени. Като че ли към добро. Към добро е променен например дуелът. Вече не седиш като закован за дъска агент Смит, който се гъне само от кръста нагоре. Хвала на Всевишния, че сега всичко е сведено до бързина на ръцете, както си трябва за уестърн. Пресягаш се за пистолета с мишката и после пуцаш. Веднъж. Много се засмях като изпуках единия право в топките. Честно казано, очаквах да има потресаваща анимация, но не би – падна си стандартно. Не са се сетили да развеселят нещата явно.

Подобренията включват активиране на булет тайма/концентрацията без да се налага пищовите по неведома причина да са прибрани. Двамата братя имат различен пиниз за булет тайм. Повече ми хареса този на Томас. И той като цяло ми хареса повече като герой. 2/3 от играта минах с него. И установих, че има безсмислени оръжия. Ножовете са там само за парлама, понеже стелт елемента вече го няма. Следователно няма смисъл да убиваш някой тихомълком с ножа – така или иначе се задейства определен спусък в играта и всички чобани се изсипват. Ласото също е там колкото да не е без хич.

Общия ми гейм тайм беше 6 часа, 13 минути и 47 секунди. Което е доста кратко и съпоставимо с Dark Athena. Но по-тъпото е, че в играта има мегдан за поне още толкова. Сега много от нещата остават да висят във въздуха и да си губят смисъла. Например хитра е хрумката за free roam, но тя се появява на две места и предлага по 3 измислени “мисийки”, които можеш да вземеш. Те носят по $100, а едната и $200. При положение, че една добра пушка струва между $600 и 1100, добрите патлаци и те отиват на 600 а патроните са учудващо скъпи и се пилеят по много, математиката нещо не ми излиза. Отделно шопинга така си губи изобщо смисъла, просто защото нямаш особена възможност да направиш достатъчно пари за доволен ъпгрейд на всички пушкала, а самите магазини са на мястото, където взимаш мисиите + един накрая. Демек, три магазина за целия период на игране, които се появяват на определени места от историята. Баси глупостта. След всеки чаптър трябваше да има такава възможност и тогава нещата щяха да добият съвсем нов вид и смисъл. Така и така мисиите не изискват нищо повече от “препусни до там с тая дореста кобилка и избий всички, а каквото си намериш, за тебе си е”. Просто още 10-15 скриптирани сцени върху необятната карта. Кое е било трудното не разбирам.

После идва линейността и разваля кефа окончателно. Включително и на места, където след петото преиграване вече знаеш с точност за хедшот откъде ще се появи всеки следващ гад. Преиграванията са съпроводени по-скоро с нерви, отколкото с удоволствие да опиташ някакви нови мурафети. В края щях да изям монитора след трийстото. Изобщо, риплей стойността на играта клони към нула.

Музиката в екшън сцените е… яко метъл, копеле! Уестърн с метъл. Какво сте си мислили, докато сте го създавали, братче?! Побъркани ли сте, какви сте? Може би идеята всъщност не е толкова лоша, но звученето тип Start something на Lost Prophets нещо хич не е на място.

Bound in Blood

Стига толкова за дефектите, сега за красотата. Четвъртата версия на Chrome енджина чупи глави. Нищо общо с преди. Направо да останеш без речник. Водата е фан-тас-тич-на. Движенията на растенията не са скриптирани малоумно, така че всички треви да се кандилкат в една посока. А растителността под повърхността на водата май се влияе от нейното течение! Храстите и дърветата не приличат на огромни кубести спрайтове, а на истинска растителност. Текстурите са “ебаси майката, копеле”. В пустинята има мараня от горещия въздух. Лудница. Поляците с чиста съвест могат да приемат това за върхово tech demo на енджина си, евала.

Физиката е чудна. Изключително достоверна. Единственият проблем са движенията на конете, които са малко смешни и като че ли имат няколко кадъра в повече. И сблъскването на конете с препятствия и скоците им са недъгави. В първата част можеше да се язди много по-ползотворно.

Кинематографическите откъси с историята заемат сигурно 1/4, да не кажа и 1/3 от времето. Те са много подробни, интересни и все така красиви. Много труд е бил хвърлен там. Обичам игри с подробни сцени между екшъна – леко размиват границата между игра и филмче.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Графика: 10
Звук: 8
Сценарий: 5
Геймплей: 6
Физика: 8
Емоция и динамика: 6
Заключение: добра идея, отлично техническо решение, но за жалост, издишаща реализация с нулева риплей стойност. При все това определено един от добрите екшъни на годината.

Eat shit and die

03 07 2009 @ 13:22Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия, продукт
nauseated
6 коментара

Eat shit and die

02 07 2009 @ 00:35Trackback
Етикети: , ,
Категории: светското училище на Борисов
loved
6 коментара

Watchmen е много голям! Адски съжалявам за краткия му кино живот и че се наложи вместо това да търпя малоумните субтитри на поредния имбецил. Дано го пуснат някой ден пак на голям екран, за да се насладя този път истински. Ако си като мен, в компанията на едно слимче можеш направо да излезеш през шибидака. А Роршах ми напълни душата и извади отново наяве най-мрачните ми желания от времето на Чандлър и Чейс. Boy, има ли ирационални неща, които ме карат да се подмокря… А сега, едно малко по-задълбочено ревю.

Miller genuine draft

01 07 2009 @ 10:34Trackback
Етикети: , , ,
Категории: иедени и пиени
loved
3 коментара

Miller genuine draft

Не знам за любовта от пръв поглед, но от опит разбрах за любовта от първа глътка. Първата глътка MGD носи вкус, който на прима виста бих определил като “летен”, но това ще бъде много повърхностно. По-скоро е енергизиращ и неочакван. Неочакван като лимон + полъх на мед, които ме накараха да гледам на парцали и да се разтегна в ей-такава приятно изненадана усмивка, докато се цъклех отново и отново в бутилчицата.

Самата тя изглежда супер. Запотеното шишенце е много приятна гледка, а златистото съдържание вътре стои изключително фънки. Ако до него наредиш Загорка Gold или Tuborg лимон, те ще изглеждат по-не на място и от бременното 13 годишно цигане, лепнало се на джама на ML-ката на кръстовището на семинарията. Дори за миг не си помислих да я наливам в чаша. Тази бира не бива да се налива в чаша. Трябва да се пие от прекрасното си шишенце.

Ако не се лъжа, струваше леко под 3 лева в Пикадили. Повече от приемливо за съдържанието и радостта, която ми породи. Алкохолът е 4.7%. Баси, възхитен съм.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 4.7%
Цвят: медено-кехлибарено-златисто-жълт
Аромат: лек, с лек цитрусов оттенък
Мътност: кристално бистра
Пяна: нямам идея, не съм я наливал
Вкус: лек, пивък, много приятен, с лек цитрусов оттенък и следи от мед
Газираност: нормална
Оценка: “страхотна”
Вероятност за периодично консумиране: висока