Винаги съм смятал, че джинджифиловата бира е (полу) безалкохолна и е основно за кърмачки и някакви такива женички. Затуй като видях 4% алкохолна в карфура я взех. Само за да установя, че не е много по-различна от всички останали сладки неща, които са сироп с претенция за бира. Цената от 3 кинта за шишето не е драма, но определено не бих повторил. Не са за мен тез работи.

p.s. а туборга с мента вече окончателно ме втрещи. Що не пуснете с чай от липа и да се приключи.

Изглежда българската бирена индустрия търпи някаква сексуална революция, доколкото изобщо е възможно подобно нещо на чобанско-консервативен пазар като нашия. Спорадичните ми посещения на бирени мероприятия, организирани от Съюза ни пивоварите ме карат да се чувствам неловко, защото от една страна там са събрани ама ебати маститите разбирачи с милиарди хектолитри стаж, от друга, тия същите предния път употребиха термина “разкошна” за смешката Rezerva.

Евала мога да кажа на Загорка за това, че докато другите се изпочупват да каращисват бира с лимоново степче като върха на разкрепостеността си, те отиват една стъпка по-нататък. Всъщност се опитват да яхнат гребена на неочакваната сайдер вълна. Щото изведнъж излезе, че у нас хората били зажаднели за сайдер. Едва ли точно за класическия, но тоя пичия на Somersby се приема доста добре. Където ябълки и круши, там и грозде, нали така?

Добрата изненада е, че Fusion не е чак такова безумие от рода на Salitos или Cab, каквото бе първоначалното ми очакване за бира със сок от грозде. Лошата новина е, че въпреки всичко си остава бира със степче. И много ми се ще да знам какви точно са упоменатите на етикета аромати, щото ми писна на кура от неясна химия. Аре закона нещо таковата там да такова вече, а?

Няколко глътки по-късно е ясно, че нещото е всичко друго, но не и бира. Кръстена е така, за да не изглежда нелепо, че Загорка прави лимонада, или по-точно Лозина, докато се опитва да хапне дял от други пазари. Как са успели да я докарат до цели 2% ми остава мистерия, но не ми е стимул да я консумирам.

Що си не върнете оригиналния Gold, ми се занимавате с глупости?

Бях канен на представянето й преди 2 седмици, но по чисто родителски причини не можах да отида. За сметка на това днес най-накрая я открих в Пикадили, заровена на майната си. Вида й няма нищо общо с оня от билборда и не знам на кой му е хрумнала гениалната идея да ползва наличните зелени бутилки от обикновената Загорка за нещо с “тъмногранатов цвят”, както пише на етикета. За да го преведа на български, това означава наситено тъмно червено клонящо към черно. Цветът е шокиращ наистина, но не е там проблема. Проблема е, че при цялата помпозност за лимитираност и ценители, и готиния билборд, зелената бутилка е бахти кръпката, а самата бира няма нищо общо на външен вид с рекламираното. Етикетите седят грубо и маркетинг магията изведнъж се загубва като я хванеш в ръка. Казано другояче, чувстваш се тъпо още преди да си я отворил.

На вкус и мирис е също толкова особена, колкото и на цвят. На първи опит мирише на домашно червено вино каращисано с лимонадка. И вкусът не е много по-различен. Само по-стипчив. И на двете места има откровени боровинкови оттенъци, които не седят лошо, особено под формата на остатъчен вкус, което променя нещата към по-добре. Общото усещане е за сравнително бистра бира с плътен плодов вкус. Но! Не я бъркайте с безумия от рода на Salitos, Cab и Schöfferhofer, няма нищо общо с тях.

Пяната се вдига до пръст и половина, розова е и човек би си помислил, че ще остане като на стаут, защото първоначално изглежда такава. Само че в рамките на минута-две се стопява и от нея не остава нищо. Не е особена загуба.

Похвала за Загорка, че са се опитали да направят нещо по-различно на скучния ни бирен пазар и почти са успели. Но както с всеки, който забравя, че окото се храни преди останалите сетива, се провалят именно там. Не разбирам, ако познавайки перфектно пазара и знаейки какъв консервативен селяк калъф е типичния български консуматор на бира, защо изобщо тръгнаха да ловят по-различните маймуни с трици като за обикновените. Защо не си дадоха малко повече зор да направят опаковката наистина добра и да поискат малко повече пари – щеше да има кой да ги плати. Защото цената от лев и трийсе и сега е в сивата зона – онази, която средностатистическия консуматор няма да плати no matter what, но пък някак подозрително безлична за потребителя, който знае че хубавите неща струват малко повече.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 6%
Цвят: смолист, катраненочервен
Аромат: плътен, силно боривинков, много отличителен
Мътност: бистра, но плътна
Пяна: почти като на стаут при наливането, спада бързо
Вкус: стипчив, плодов, с отявлен боровинков привкус и остатък
Газираност: нормална
Оценка: “особено, но иначе нелошо пиво за хора склонни към експерименти”
Вероятност за периодично консумиране: нулева

Това са 3 белгийски бири, които получих като подарък в един комбо пакет. Онова, което ги различава е алкохолното им съдържание – 6, 8 и 10% съответно и типично белгийските видови разграничения. Има някаква игра с името и по-специално частта abdijbier – манастири, монаси, приготовление и прочие, но не задълбах чак толкова. Бирата е запиене, не за образоване.

Blond е най-нискоалкохолната. Вкусът е плътен, леко малцов… всъщност искам да кажа матов. Колкото и да ви е чудно, че един вкус може да е матов – може. Цветът е кехлибарен. Пяната става един пръст, като спада около 10 минути. На ситни шуплички е. Консистенцията е леко мътничка, ама леко. Ароматът е приятен. Газираността е под нормалната за онова, на което сме свикнали тук.

Bruin е средната. Има цвят на Кока Кола. Пяната е плътна като на тъмна бира. Става около 1 пръст, спада бавно. Гъст, стипчив, леко горчив вкус, типичен за класическите тъмни бири и не като на стаутовете.

Triple е яката работа. Цветът е карамелен. На вид е бистра. Спиртният оттенък е доста силен. Пяната се стапя бързо. Вкусът е остър и алкохолен. Не обичам такива бири. Ако искаш да се нацепиш, няма проблеми, ама нужно ли е? Вземи си сипи две уискита по-добре.

Общото ми усещане е, че това не са моите бири. Както съм казвал, обичам по-нискоалкохони и тези, както и Leffe-то ги пих без особена наслада. Интересното е, че трите ги гаврътнах една след друга и въпреки високите проценти не се случи нещо особено.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Оценка: “това комбо е чудесен начин човек да опита три баш белгийски бири”
Вероятност за периодично консумиране: много слаба

Прави ми впечатление, че напоследък Астика се опитва да се завърне като марка. Този път опитът е с нов фасон на кена. Или поне този го виждам за сефте. Малко прилича на стария Amstel, но дървенее по стар български обичай.

Чувал съм още навремето, че й слагат спирт. И като се има предвид как винаги пиенето й е завършвало със зверски главобол, съм склонен да го вярвам безпрекословно. Правих някакви опити да я пробвам и в последните години, когато се опитваха да я връщат на пазара, но ефектът си остава.

На цвят е като всяка българска бира. Същата работа е и с мътността и газировката. И пяната не прави изключение, нито пък аромата. В общи линии просто поредното out of the mill българско пиво без каквито и да било собствени качества, освен вечният стремеж да покажем на опаковката какви награди имаме. Алкохолът е 4.5%, но за сметка на това и при тази Астика ми остава спиртно усещане. Вкусът е по-скоро възгорчив, но оставя и някакво кашаво усещане едно такова. Все едно пиеш боза, ама от хмел. След първите 5-6 глътки нямах абсолютно никакво желание да я пия повече. И я излях в мивката. Шуменско светло е на светлинни години от тоя боклук.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 4.5%
Цвят: съвсем стандартен
Аромат: и той
Мътност: и тя
Пяна: също
Вкус: горчив, оставя странното усещане, че пиеш боза от хмел.
Газираност: нормална
Оценка: “поредната безлична българска бира и поредния опит (навярно отново провален) да се съживи марката”
Вероятност за периодично консумиране: нулева

Този път 2 в 1, защото Salitos в момента правят промо и за 3.35 човек цапва две шишенца. Посочената цена е от голямото Фантастико на околовръстното, но там е малко по-скъпо, отколкото на останалите места, като че ли.

Също както и другите глупости, които ми попаднаха, тази бира е родом от Германия. Последното донякъде обяснява защо едната разновидност в комбото се казва Cerveza, което всеки знае какво означава на испански, а другата – Tequila.

Бутилчицата е прозрачна, с релеф, а етикетът е с класическото за Мексико според немците лаймовозелено и златно. Долната й страна служи за отварачка – капачката е на винт.

Цветът и вкусът на Cerveza-та се опитват да гонят Corona, но усещането за бюджетен вариант на същата остава до края. Все едно пиеш немска Загорка Gold. Твърдението, че е Lager е още по-объркващо.

При Tequila-та положението отново предизвиква шок. Съдържанието е 58% бира и 42% безалкохолно с вкус на лимони и текила. Така щото при по-задълбочен поглед върху етикета потребителят ще разбере, че всъщност бирата не е с текила, а е flavoured with нея. Тук вече идеята, че лимонадката пред мен е lager е бахти абсурда.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Cerveza
Алкохол: 4.7%
Цвят: бледожълт, даже леко зеленее, по-светъл от обикновено, бие на Corona
Аромат: нормален
Мътност: бистра
Пяна: не знам, не съм я наливал; при отпиване се образуват ситни шупли
Вкус: леко горчив, леко стипчив, леко странен – сякаш има водка вътре; дъхът и послевкусът го докарват на лимонови кори
Газираност: нормална
Оценка: “предпочитам си Corona-та, ако и да е доста по-скъпа”
Вероятност за периодично консумиране: много слаба

Tequila
Алкохол: 5.9%
Цвят: малко по-тъмен от на Cerveza-та, леко оранжавее
Аромат: нормален
Мътност: бистра
Пяна: виж горе
Вкус: плодов, силно напомня този на Cab; леко нагарча накрая, усещането за твърд алкохол е доста по-силно от на сервесата
Газираност: нормална
Оценка: “верно ли някой пие тия тъпотии?!”
Вероятност за периодично консумиране: зеро

Избягвам да пия тъмна бира, освен стаутове, защото главата ме съсипва след това. Но понеже много обичам Ефес, нямаше как да не пробвам и тъмното им. Бутилчицата е съвършено прозрачна и няма почти никакви отличителни знаци, освен стандартните за Ефес бевъли по стъклото. На малкото етикетче под капачката пише Strong dark beer и това беше първото, което ме накара да повдигна вежди. После завъртях шишенцето и видях, че алкохолът е 6.1%. Oh, boy, няма да е лесно.

При наливане се пени почти като стаут, но за разлика от него, пяната спада бързичко. Вкусът е плътен, смея да твърдя – много добър, със стипчиви остатъци. Но тази бира е ебаси чука. Това малкото така ме тресна, че все едно бях пил от обед. Нищо общо с Leffe-то, което дори е с малко по-висок процент. Коварна работа, ви казвам. Направо се оцъклих.

Цената от 1.55 за 330 мл е съвсем приемлива, особено като се има предвид, че няма да ви трябват много бутилки, за да се наковете като за световно.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 6.1%
Цвят: черен с лек червеникав оттенък; вдигната към светлината, последната озарява само ръбовете на чашата, а центърът си остава черен
Аромат: плътен, стандартен за типа бира
Мътност: бистра, но плътна
Пяна: почти като на стаут при наливането, слада сравнително бързо
Вкус: приятен, наситен, плътен, с лек, но осезаем стипчив послевкус
Газираност: под нормалната
Оценка: “вкусно тъмно пиво, обаче тежко”
Вероятност за периодично консумиране: слаба