Имам много мечти, но от опит установих, че това не е добре. В смисъл добре е да се мечтае и да имаш идеи, защото не мога да си представя колко тъжен и нещастен е живота на хората, които нямат, обаче е добре и да си дава сметка човек, че идеите и изобщо всичко изискват време и много усилия. Добре е да си дава също сметка и за това, че

много от на пръв поглед гениалните идеи за нищичко не стават.

И понеже установих това по трудния начин през годините, накрая изкристализирах до няколко фундаментални извода, които ще споделя по-долу.
Чети, за да не работиш

Няма вече застраховки, няма вече Габриела. Улица Чаталджа осиротя.

В последните 2 месеца забелязвам интересни феномени. А именно, че глад е започнал да мори много народ и стари, отдавна позабравени схеми отново излизат на мода. Мултилевълите пак са яко активни и дебнат на невероятни места, онлайн хуйните за попълване на анкети, оценяване на продукти и други безсмислени тъпотии също изплуват от 90-те. В големите магазини тонове лешпери предлагат безлихвен кредит с ебати апатията, а пък по-отзад вносителите на техника са сложили по един собствен продавач, за да пласира конкретни продукти. За капак и ненормалните идиоти от сложи-квото-прилагателно-се-сетиш Pages звънят един през друг, щото не могат да си изпълнят квотите.

Сред хаоса на куците схеми обаче по-покъртителен е хаоса на представянето им. И докато навън хората с малко пипка ползват даденостите на новото време, за да си намерят работа, у нас нещата си остават малко по-1.0 и с обичайната соц школовка.

И докато привеждането на паметници на комунягите в по-приемлив вид е смъртен грях, обрисуването на стени с комерсиална и не-твърде-безкористна цел винаги е окей. Мога ли да питам авторите на графита колко върви една такава поръчка в наше време?