Razer Lycosa

Изминаха два месеца, в които се наслаждавам на щастието да имаш истински удобна клавиатура. И усещането е несравнимо. Никога повече не бих си купил някаква там, каквато и да е клавиатура. Защото веднъж познал разликата, започваш да цениш удобството повече от цената. Да не говорим, че RSI не е просто някакъв термин измислен от чифутите, за да ни вземат парите. И затова сега взехме и на Жана един pro|type, който очаквам да бъде дори още по-удобен.

Кутията е черна, много качествено изработена от дебел картон и създава нужното първо впечатление, което те изпълва с увереност, че девайсът си е струвал всяка стотинка. Редно е да кажа, че по стечение на обстоятелствата на мен не ми струваше нито една стотинка, но този факт няма нищо общо с усещането за спонтанно задоволство. Първото, което те посреща в кутията е дебел черен пакет с неща (книжлета, диск с драйвъри, стикери и прочие), центриран и захванат яко за втори, вътрешен похлупак. Под втория похлупак е самата клавиатура.

Тя е черна, огледална и облечена в дрешка, за да не се драска и да й се ебава перфектния вид. Надписът “Designed and engineered in California” определено кара човек да се почувства мазно доволен, но това е преди да види другия надпис – “Made in China” на дъното й.

От клавиатурата излизат 4 кабела – 2 юесбита и 2 аудио. Отзад има един юесби вход и изходи за микрофон и слушалки. Голямата гъзария и смисълът на втория юесби жак е, че той отива директно за захранване на порта, за да не се смущава комуникацията по другия с глупости дори за миг. И вероятно има защо. С нещото, което Razer наричат “1000hz ultrapolling” можеш хипотетично да натиснеш до 10 копчета едновременно. Който е геймър, знае каква е кирията от подобна екстра срещу недоволното пищене на клавиатурата при повече от 3 натиснати бутона.

Някакви хора по ревюта твърдяха, че на дневна светлина подсветката не се виждала. Не е вярно. Вижда се съвсем адекватно. За жалост обаче при изключена подсветка на дневна светлина символите по бутоните са неразличими. Последното според мен би представлявало проблем само за компютърни инфантили, които гледат клавиатурата докато пишат. За всички останали, за които писането е машинално действие и разположението на всеки бутон отдавна се е запечатало в мозъка,  няма никакво значение.

Макар да няма възможност за контрол на интензитета, подсветката е точно толкова силна, че хем да се вижда доволно и денем, и нощем, хем да не дразни очите. Позициите са три: включено, изключено, свети само wasd зоната. Последното на пръв поглед е напълно безсмислено, защото аз играя с нъмпада, но! Тъй като в този режим светят само четирите бутона, при това с осезаемо засилен интензитет, като резултат се получава едно вторично леко осветяване на целия клъстер около тях, което може би е полезно на стандартните геймъри. Светлината сменя статуса си плавно. Сензорното панелче за контрол на медия плеъра, светлината и профилите реагира мигновено.

Самите копчета… oh boy! Изглеждаха ми яко афиф на картинките и си представях усещане тип тъп лаптоп, но изобщо не е така. Ходът им е минимален и точно толкова, колкото трябва. Тракането обаче се чува осезаемо, а интервала си дрънчи доволно силно.

Както се досещате, в цялата работа има един голям бъг, който става ясен още само при вида на клавиатурата. Огледалната повърхност. Мале, каква болка в задника е това нещо! Още в първата минута изглежда неузнаваемо, а на всичкото отгоре, сякаш е направена от някаква магическа сплав, която е просто магнит за де що има влакно или котешки косъм във въздуха. Узжаст! Няколко дни по-късно всичко е мазало. За жалост обаче аз не съм човекът, който всяка вечер преди лягане с парцалче и препарат ще я почиства.

За съжаление има и лоша новина. Клавиатурата има и много сериозен технически проблем – в някакви моменти определени бутони просто забиват. Забива и тъч панела. Сефтето се случи още в първите дни. Рестартът реши проблема. После се случи няколко дни по-късно докато превъртах със стрелката надясно един филм в MV2. Някъде около десетото натискане дясната стрелка просто блокира, заедно с няколко други копчета, между които и Windows клавиша. Рестартът този път не оправи нещата. Настръхнаха ми космите по задника. Втори рестарт, трети рестарт – дедов. Реших, че може да е заради това, че не сложих диска с драйвърите. Но какви драйвъри на Виста, ебаси?! Сложих го, инсталира се някакъв софтуер и след рестарт клавиатура просто вече нямаше. Щях да колабирам. Махнах софтуера, рестартирах отново. Тръгна.

Първата ми работа беше да бия съпорт билет на Razer. Отговориха ми със следния, стандартен за потребители-дебили текст, въпреки че им описах подробно всички симптоми и съпътстващи проявления:

1. Try plugging the device into a different USB port on the system. If the device is plugged into a USB port on the front of the system, try a USB port in the back.
2. Disconnect all other USB devices.
3. Remove any USB Hubs. Plug the device directly into a USB on the system.
4. Try the product on another system, without using any drivers. Does the problem still occur?
5. If the problem is occurring in an application, does the problem occur outside the application directly in the operating system?

Респектиращото тук беше, че отговорът дойде след по-малко от половин час. В неделя. Евала на поддръжката, друго не мога да кажа.

Като дивак извърших каквото трябваше, но нещата не се оправиха. Дори по едно време ескалираха до там, че медия плеъра започна да се стартира самичък. Затварянето му генерира ново отваряне секунда по-късно и нонстоп фокусиране на прозореца му над останалите. Накрая след десетки проба-грешка опити установих, че проблемът май е във втория юесби кабел, захранващ входния порт на клавиатурата – когато той не е включен, всичко е шест. Последното е неудобно, защото се наложи да преместя приемника на мишката. Добре, че кутията има портове на покрива, та преместването бе на пренебрежимо разстояние и не оказа влияние върху силата на сигнала. В последствие се оказа, че теорията ми е грешна – проблемът не е свързан с второто юесби, но за всеки случай го държа изключено.

И така до онзи ден, когато всичко започна отново, а аз трескаво започнах пак да преравям сайтове за инфо. В тях открих бърз и ефективен лек – изключване и включване елиминират ядовете. А междувременно се оказа, че проблемът всъщност е много добре познат на Razer. Кофти тръпката тук е, че според тях моята клавиатура, започваща с МТ0917 не е част от бъгавата серия и не би трябвало да имам ядове. Разбира се, писах им. Отговорът дойде на същия ден. Предлагат ми да отида до търговеца и да сменя клавиатурата директно, търговците били уведомени за тези партиди. Предложението е чудесно и веднага бих хукнал натам, но как да кажа… Сингапур е на пичка си майна!

Абстрахирайки се от този проблем, съм адски доволен от клавиатурата – предлага ми точно онова, което търсех. Вярно, не е безжична, каквато беше първоначалната ми посока, но лесно преглътнах тройно по-дебелия и негъвкав кабел заради удобството и удоволствието. Неприятно е, че периодично ще трябва да я изключвам и включвам, за да избегна досадния проблем, но майната му в името на всичко друго. А и знае ли човек, след някой друг месец може и да локализирам проблема с точност.

p.s. Съвсем забравих за другата голяма гъзария – блокирането на Windows бутона, за да не го праснеш в суматохата и да ти излезе играта, че докато се върнеш може и да си пил вода. Онова лого в средата на тъч панела не е само за парлама. Натискате го едновременно с Windows бутона и се активира блокирането. Повтаряте процедурата за отмяна. Пак с него и F1-F10 се активират профилите. Но все още не съм пробвал софтуера за тях.

p.s.2 Докато чаках асансьора в мола, погледът ми се спря на позната кутия на витрината на магазина за игри на Сиела. Та ако се чудите от къде да я вземете…

p.s.3 от същия проблем страдат и други продукти на Razer. При Pro|Type е дори по-зле и изключване и включване не помагат. Там някои копчета просто спират да работят и след време започват отново, но за сметка на други. За цели клъстери говорим! Баси ташака.