… suddenly, 50% от яйцата в магазините са от свободни кокошки. Много бих искал някой да ми обясни регулацията и изискванията у нас, за да може една кокошка да се нарече свободна. Всъщност, ще бъда учуден, ако такави има. А също така е интересно и каква е глобата за производителя, ако се окаже, че надписът е подвеждащ, а междувременно са продадени петнайсе трилиона яйца на осезаемо по-висока цена. Не че казвам нещо за нивата на етика у бизнеса.

Иначе любими са ми яйцата “от щастливи кокошки от родината”. Иде ми да ревна от умиление.

Изведнъж се почувствах харабийската 20 години по-назад, когато холидейките за сефте заляха пазара и бяха заместител на 1-2 дневни хранения на фона на задълбочаващата се оскудация. Само че тогава производителят им все още се казваше Ulker. Което по много начини говори за цикличностите в живота и колко всъщност зле са нещата в света. В един по-локален план, толкова скапани и психясали хора по улиците не бях виждал от времето на първите холидейки насам. Не знам дали сте забелязали поголовната деградация в последната година. При следващия цикъл, в който видите холидейки в магазините, ще знаете, че може и по-зле от предишния.

Софийското летище винаги ме е изненадвало със свежи хрумки. Няма толкова объркано място с толкова болничен вид, което всеки път да напускам с такова облекчение и на което да кацам с известно нежелание. Едно обаче не разбирам. Тоя маркерен курсив дали е открита форма на самодискриминация, или плах опит да се каже на чужденците “думам ти дъще, сещай се снахо”.

Човек би си помислил, че върлите русофили комунисти или отдавна са напуснали този свят, или са на последни издихания, но в никакъв случай, че гордо бръмчат с хибридни лексъси, тананикайки си:

Спасибо деду за Победу,
за каждый отстоявший дом,
за небо чистое, за веру,
за то, что мы теперь живём!

Представям ви улица Иван Пейчев в столичния квартал Витоша, която носи емоционалния заряд на едни други времена.