Новата опаковка на млеката на Frezco е веднъж. Смелата цветова концепция на четириипетицата ме грабна одмах, а тумбестите кофички са много добра идея. Все още киселото мляко с най-добра опаковка. Вярно, шрифта на самия надпис Frezco малко дразни и като че ли не е точно подходяща комбинация за другия, който е страхотен, но дори така не ми вади очите. Вкусовите качества са ясни отдавна. Очаквам с нетърпение да сменят опаковките на кашкавала и сиренето с равностойни на тези.

Не че съм голям ракиджия, ама напоследък редувам – една бутилка уиски, една някаква нова ракия. Този път ракията се оказа особена. Вътре има втъкната десет санта дълга люта чушка, а вкусът е супер уникат. Пил съм водка Перцовка, ама това като че ли ми допадна повече. Остава едно общо усещане, все едно пиеш леден лют зехтин. Жегата не удря веднага, а се разлива в рамките на секунди и е с джакпот – остава да пари дълго след това. Но много, много приятно.

Лютениците са голям хуй. Всичките са джипкани с модифицирано нишесте, скорбяла или поне картофено пюре. Трета година Велика остава най-добрата магазинска лютеница, която съм открил. Тази обаче ми привлече вниманието с етикета си. Откъдето и основните проблеми с нея. Не обичам да ми се говори императивно и назидателно, щото леко се газирам. И понеже когато някой говори по този начин е добре да има покритие, реших да видя дали в този случай такова има. “Така, да!” е марка. Нещо като “Хармоника”. Демек изкупува на едро неетикетирана продукция от разни малки производители, шиба си собствените етикети и продава. И още от старта продуктовата им гама е бая богата. Което моментално прави твърдението “направена както трябва” първо супер глупаво, защото никой от екипа им не е седял лично да я бърка, за да знае как точно е направена, второ подвеждащо. “Направена от качествени суровини” е друга безсмислена глупост. По кой точно критерий суровините са качествени? И как знаете кое за мен е качествено? До тук сте -3 точки за куц маркетинг. Но да се върна на императивния тон. Той ме кара да си представя следния диалог:

– Нашите продукти се правят от супер качествени продукти и както трябва. Не са като другите боклуци на пазара.
– Така ли ма, кифло?
– Така, да!

“Така, да” е нещо, което само фръцната кифла между 20 и 30 години с големи амбиции и ебаси егото може да изцепи. И всичко това случайно или не адски ми прилича на новата био детска кухня ЗеЛео, която също вади подобни тежки лафове и претенции.

Вкусово погледнато лютеницата не е кой знае какво. Има да измине още много път до Велика. Липсва сладостта на пиперките и опушеността на патладжана, а по-скоро се усеща кисело от доматите. Седи рядка и недоварена. Тъй че само с кинти и намахан етикет не става, пичове и определено няма да препоръчам този продукт на който и да било. Дано другите ви да са по-добри. И дано наистина се правят така, както твърдите.

Винаги съм смятал, че джинджифиловата бира е (полу) безалкохолна и е основно за кърмачки и някакви такива женички. Затуй като видях 4% алкохолна в карфура я взех. Само за да установя, че не е много по-различна от всички останали сладки неща, които са сироп с претенция за бира. Цената от 3 кинта за шишето не е драма, но определено не бих повторил. Не са за мен тез работи.

p.s. а туборга с мента вече окончателно ме втрещи. Що не пуснете с чай от липа и да се приключи.

Изглежда българската бирена индустрия търпи някаква сексуална революция, доколкото изобщо е възможно подобно нещо на чобанско-консервативен пазар като нашия. Спорадичните ми посещения на бирени мероприятия, организирани от Съюза ни пивоварите ме карат да се чувствам неловко, защото от една страна там са събрани ама ебати маститите разбирачи с милиарди хектолитри стаж, от друга, тия същите предния път употребиха термина “разкошна” за смешката Rezerva.

Евала мога да кажа на Загорка за това, че докато другите се изпочупват да каращисват бира с лимоново степче като върха на разкрепостеността си, те отиват една стъпка по-нататък. Всъщност се опитват да яхнат гребена на неочакваната сайдер вълна. Щото изведнъж излезе, че у нас хората били зажаднели за сайдер. Едва ли точно за класическия, но тоя пичия на Somersby се приема доста добре. Където ябълки и круши, там и грозде, нали така?

Добрата изненада е, че Fusion не е чак такова безумие от рода на Salitos или Cab, каквото бе първоначалното ми очакване за бира със сок от грозде. Лошата новина е, че въпреки всичко си остава бира със степче. И много ми се ще да знам какви точно са упоменатите на етикета аромати, щото ми писна на кура от неясна химия. Аре закона нещо таковата там да такова вече, а?

Няколко глътки по-късно е ясно, че нещото е всичко друго, но не и бира. Кръстена е така, за да не изглежда нелепо, че Загорка прави лимонада, или по-точно Лозина, докато се опитва да хапне дял от други пазари. Как са успели да я докарат до цели 2% ми остава мистерия, но не ми е стимул да я консумирам.

Що си не върнете оригиналния Gold, ми се занимавате с глупости?

Бях канен на представянето й преди 2 седмици, но по чисто родителски причини не можах да отида. За сметка на това днес най-накрая я открих в Пикадили, заровена на майната си. Вида й няма нищо общо с оня от билборда и не знам на кой му е хрумнала гениалната идея да ползва наличните зелени бутилки от обикновената Загорка за нещо с “тъмногранатов цвят”, както пише на етикета. За да го преведа на български, това означава наситено тъмно червено клонящо към черно. Цветът е шокиращ наистина, но не е там проблема. Проблема е, че при цялата помпозност за лимитираност и ценители, и готиния билборд, зелената бутилка е бахти кръпката, а самата бира няма нищо общо на външен вид с рекламираното. Етикетите седят грубо и маркетинг магията изведнъж се загубва като я хванеш в ръка. Казано другояче, чувстваш се тъпо още преди да си я отворил.

На вкус и мирис е също толкова особена, колкото и на цвят. На първи опит мирише на домашно червено вино каращисано с лимонадка. И вкусът не е много по-различен. Само по-стипчив. И на двете места има откровени боровинкови оттенъци, които не седят лошо, особено под формата на остатъчен вкус, което променя нещата към по-добре. Общото усещане е за сравнително бистра бира с плътен плодов вкус. Но! Не я бъркайте с безумия от рода на Salitos, Cab и Schöfferhofer, няма нищо общо с тях.

Пяната се вдига до пръст и половина, розова е и човек би си помислил, че ще остане като на стаут, защото първоначално изглежда такава. Само че в рамките на минута-две се стопява и от нея не остава нищо. Не е особена загуба.

Похвала за Загорка, че са се опитали да направят нещо по-различно на скучния ни бирен пазар и почти са успели. Но както с всеки, който забравя, че окото се храни преди останалите сетива, се провалят именно там. Не разбирам, ако познавайки перфектно пазара и знаейки какъв консервативен селяк калъф е типичния български консуматор на бира, защо изобщо тръгнаха да ловят по-различните маймуни с трици като за обикновените. Защо не си дадоха малко повече зор да направят опаковката наистина добра и да поискат малко повече пари – щеше да има кой да ги плати. Защото цената от лев и трийсе и сега е в сивата зона – онази, която средностатистическия консуматор няма да плати no matter what, но пък някак подозрително безлична за потребителя, който знае че хубавите неща струват малко повече.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 6%
Цвят: смолист, катраненочервен
Аромат: плътен, силно боривинков, много отличителен
Мътност: бистра, но плътна
Пяна: почти като на стаут при наливането, спада бързо
Вкус: стипчив, плодов, с отявлен боровинков привкус и остатък
Газираност: нормална
Оценка: “особено, но иначе нелошо пиво за хора склонни към експерименти”
Вероятност за периодично консумиране: нулева

Аз съм си носталгичен тип и когато погледът ми се спря върху митоса в Пикадили днес, мигом се върнах шест години и малко назад, когато в Гърция си изкарахме незабравима, ако и малко по балкански просташка нова година. Тогава се наливах с Митос като мях и бях много доволен от него. Днес останах доволен от цената от 1.35, която не е кой знае колко по-висока от тази на туборга. Вносител е Карлсберг България и за сметка на карлсберга, който напоследък има вкус на пикоч, митоса поне има вкус на нормална бира.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 4.7%
Цвят, аромат, мътност, пяна и газираност: типични за този вид бира. Всъщност в аромата има някаква нотка, която винаги ми предизвиква асоциации с чужбина. Убийте ме, не знам защо, как и какво е.
Вкус: леекичко стипчив, една идея по-наситен и характерен от този на бирите, които съм приел за отправна точка и стандарт за вкуса ми – Туборг и Шуменско в дупенца. По скалата Туборг – Гролш (който ми е доста горчив и съм го приел за еталон за крайна допустима горчивина), се намира около средата.
Оценка: “хубава и нескъпа гръцка биричка, с която да разнообразите ежедневната си консумация”
Вероятност за периодично консумиране: средна

Този месец много през просото го подкарах. 1/3 от изпитите вина дори не ги снимах и за беля вече не помня кои бяха. Някои бяха добри, други не до там, ама ха де…

Добрите

Ей го на – Уникатото рубин не знам защо не съм го снимал, при положение, че беше едно от добрите вина и само паметката, която съм си оставил на драфт ми припомни за него. Страхотно ми хареса. Рубина си го обичам и това е, но този е наистина много ярък. Яко таниново усещане през цялото време. Отдавна не бях срещал утайка във вино, мани пък сериозна. Ранния мелник на същата изба от предния месец нямаше такава. Странно. Определено ще го пия пак.

Много е странно, че на следващия ден, след като са изкорах от отайката в уникатото се сблъсках с не по-малка в туинса. При него също има ясно изразен, много силен танинов елемент, само че с по-висока киселинност. Забелязвате ли как ставам все по-вещ? Скоро ще започна да говоря за “сочен нос”, макар първата ми асоциация да е със синузит, а след това като едното нищо ще ескалирам до “запомнящ се послевкус”, каквото и да значи тая хуйня.
Чети, за да не работиш

Този месец не беше много богат на винени експерименти, защото бирата отново се върна в менюто ми, но пък повечето вина бяха добри и дори някои бяха невероятни. Доволен съм. Забелязвам, че вече не съм фанатично жадуващ бира и спокойно мога да изкарвам дълго време без нея. И надобрявам все повече в разграничаването на вкусовете и ароматите. Каквото и да ви говорят, тая работа става единствено с пиени, не с фасони и претенции.

Добрите

Застреляйте фотографа за безумната снимка, но не пипайте виното! Лесно едно от най-добрите български вина за вкуса ми. Ако не се вижда, това е мерло и рубин реколта 2008. Кастра Рубра затвърждава позиции на отлична изба. Техен е и Виа Диагоналис.
Чети, за да не работиш