След като “по домашна рецепта” спря да хваща дикиш, когато се оказа че баба ти едва ли слага ацесулфам и захарин в лютеницата, behold пред новото чудо на маркетинга. Аз лично не познавам половинмозъчен идиот, който вярва, че лютениците в супера се правят от баби в тенекии, независимо колко скъпо струват и какво пише на етикета. Затова не разбирам каква е ползата да използваш граматически абсурдно, или в най-добрия случай приемливо в определени краища на страната изявление. Ясно ми е, че малко по-правилното “домашному” щеше да акцентира на съвсем друго нещо и да вкара потребителя в размишление, което е кофти за продажбите, ама ебахти глупостите си вадите от гъза вече, честно.
Между другото, не се сещам и за домашно направена лютеница, която съдържа картофено пюре.
Съдържанието на този сайт е лицензирано под CreativeCommons
“Е ама нали се сеш`шаш, че маркетинг мениджeрь е някои наш>убавец>мамин” дето като чуе граматика и си вика :
тва като в руския едно време дето го имаше нещо ще да е.
А в купешката лютеница, че има пюре има но лошото е че не е картофено.
Таз’ конструкция “По домашно направена” наистина ме хвърля в размисъл. В българския език има три падежа и те си се използват.
Пък самата лютеница няма много цвят на домашна, за вкуса не знам…
Ха, яко – пише “Натура”, че и R в кръгче има! Може да е натурално картофеното пюре (ползват го за сгъстител, щото нишесте нали).
Понеже пишеш “независимо колко скъпо струват” – колко е най-скъпата лютеница, която си купувал? И колко би дал за реално домашно направена?
Мисля, че най-скъпата в момента е “Велика”-та. Нещо като 14 кинта за кило. Последния въпрос е малко подвеждащ. Знам те, че си в производството на неща 😉
Изобщо не е подвеждащ даже 🙂 Вече имаме заявка за 10 кила на цена 20 лв килото, затова питам. Което е ниска цена на фона на “био”-лютениците, нищо че ония пак съдържат нишесте и прочее забави.
Има една лютеница- “Марко” се казва – която се доближава до вкуса на домашната, и то доста. Малко по-скъпа… ама пък колко струваше – забравил съм.
Ще проверя следващия път като си взема дали има картофено пюре и в нея
За Marco щях да кажа и аз – много е добра. И на етикета поне няма разни екзотики включени.
http://www.mitakbg.com/product-catalogue/bg/1/
… ето я.
Тва е напън да се избегне “домашна лютеница” защото остава тегавото чувство за съмнение в хигиената на дома в който е била направена. Така home made е изместено от home style ама в българския няма да има необходимата тежест.
И дизайна на етикета е потресаващ.
Домашна… дайте да дефинираме домашната лютеница. В благоевградско е много ситна и прилича на пюре, чушките почти не се усещат. В казанлъшко е доста по-едра повечеко червени чушки едро смлени. Сигурно и за другите райони има разлика. Боби твоята кой модел е?
Не робуваме ние на норми и деления. Такова дефиниране е щекотлива работа, която ще доведе до раздор “моята е правилната, твоята е грешната”. “Мостри” имам останали, често закусваме с тях, та по тая линия облажили се приятели ни заръчаха и за тях да направим 🙂
Не е нито много фино пюре, нито едра (едрата, но с люти и чорбаджийски чушки наричаме лютика и прилича на класическата апетитка). Съдържа, освен домат и червена чушка, още патладжан, морков, камба и тн и тн…