Нула-две

Нали и за миг не сте се съмнявали, че 02 ще има? Дори и само за да им е кофти на пръчките. И ще започва така…

Оказах се обгърнат от нещо меко, прозрачно бяло и топло. Все едно бях полегнал в голяма силиконова цица. Но особеното беше, че не го усещах физически. Просто бях сигурен, че съм в голяма силиконова цица. Голяма силиконова цица, която бавно и сигурно ме носеше някъде там по течението на реката от мляко в огледалната млечна безбрежност. Сега като се замисля, може би е била река от кърма. Реката – хранителна необходимост за новия живот. Но да знаете, че с кърмата не е хубаво да се прекалява. Онзи ден си пуснах едно филмче, в което 5 годишно момиченце смучеше от циците на майка си и щях да повърна. Но наистина повърнах, когато после видях 7 годишно момченце да го прави във втория епизод на филмчето. Нали съм ви казвал, че да си родител изисква известно мислене? Както и да е, и да съм, и да не съм, точно сега вече няма значение.

Озари ме прозрението, че реката от мляко всъщност е реката Стикс, по която лека-полека се придвижвам към вечните ловни полета, царевичака на Мачу Пикчу или където там излиза цялото чудо. И лодкар вероятно трябваше да има, за да е всичко както си трябва. Озърнах се да го видя… да бе, „озърнах се” да го „видя”. Сякаш имах очи, с които да го видя и мускули, с които да си въртя хипотетичния врат.

Замислих се, че според онова, което съм чел, нямаше да е лошо някой да ми беше турил две монети на очите, та да мога да платя на човека после. Ако е като българските бакшиши, неплащането на сметката накрая може много да го изнерви, да се обади по радиостанцията на другите лодкари и всички вкупом да ми дръпнат един чуден побой с греблата. Докато имах тяло, в джоба на Брионито имаше няколко бона, но мога да се обзаложа на каквото се сетите, че левовете не се котират много добре дори тук. А и нямам тяло и без това, какво остава за Бриони с няколко бона в джоба.

– – –

Не знаех и не виждах накъде ме мъкне цицата в река от кърма, защото около мен всичко беше меко и размазано, а там някъде много далеч зад размазаното някакви тъмни нюанси леко помръдваха. Но въпреки това ми беше удобно, уютно и приятно.

Потъвах в удобната си мека цица неизвестно колко време. Времето е относително понятие, знаете. Но по някое време някак ми стана кристално ясно, че кой ял-ял, това беше. Бенедикт вече няма да има. Описвам ви го малко по-фигуративно, отколкото беше, защото няма как в такова състояние да ти стават кристално ясни такива делнични неща – ти просто не си там и ти просто не си. И дори не си в никакво състояние. Нищото ти е в състояние на нищо. По-красноречиво от това не мога да ви го обясня. Ти си голямата дупка на един огромен варен софийски геврек.

Разкритието не ме паникьоса. Стори ми се странно. Аз, който толкова съм вкопчен в живота и толкова искам да стоя и да правя още неща… аз умирам и не ме ебе. Ебаси!

Който ви разправя, че пътуването към смъртта е тунел, светлина и не знам си още какви глупости, е пълен дебил! Честно ви казвам. Аман от хора без фантазия и клишета. „По време на операция духът ми излезе от тялото и видях бяла светлина, а около мен летяха ангели! После Господ ми каза, че времето ми още не е дошло и се върнах в тялото си.” Ами ако дойда да ти запаля врата, дали още ще ги говориш тия тъпотии? Господ те извади от тялото ти, за да ти каже, че не ти е дошло времето, така ли? А, да, и за да ти покаже екстрите на рая – ангели и алабала. Try & buy ти направи един вид. А нещо за отстъпка при предплата каза ли ти? И места има ли свободни още? Да не се окаже после, че си платил за пентхауса, пък те надънват в мазето? Пълно е с малоумници, които търсят внимание на тоя свят, братче!

Та потъвам си аз в хубавата и, склонен съм да се обзаложа, възголемичка цицка, не ми пука, че отивам към страшния съд, едно ми е леко така на душата и си мисля, че ми липсва само една биричка и един коз, за да е щастието пълно. Ама както са казали хората – няма пълно щястие. Или по народному: „Не може и в гъза до края, и душата в рая.” Нали, вижте колко простичък, но фундаментален смисъл има заложен тук!

И както си се унасям – дряяяян. И веднага след това пак – дряяяян. И някакъв далечен тътен. Цицата подскочи, всичко се разтресе, а пълната ми летаргия се замени със смътно безпокойство. Дряяяян. Опитах да се вкопча в цицата, но ръцете, които мигом отново се появиха на местата им не можаха да докоснат нищо материално. Дряяяян. Цицата започна да се изхлузва изпод задника ми, а паниката ме изпълни окончателно. Ще се удавя в имагинерно море от кърма! Наградата Дарвин ми е в кърпа вързана, няма такъв цирк, ебахти! Дряяяян. Цицата изчезна, меката размазана светлина започна да се отдръпва, а далечния тътен бавно, но сигурно започна да става близък и оформен. Започнах да цапам в морето от мляко като побъркан. Ама можеш ли го разбра кое е горе, кое е долу, кое къде е изобщо – всичко е бяло, свети едно такова меко и монотонно и нищо няма сянка. Все едно… не знам, няма подобно нещо, което мога да използвам за сравнение. Стиснах имагинерните си очи с надеждата, че като ги отворя всичко ще е познато и ще намеря повърхността, та да си поема дъх. Започнах да се задушавам. Паниката ме обхвана напълно. Имагинерното ми сърце заблъска с пълна сила.

Дряяяян! Всичко светна като в дискотека. Шарени светлини се юрнаха наоколо. Усетих как отворих очи и не само ги отворих, а така ги изцъклих, че щяха да излетят навън, и само нервите да ги спрат от падане на земята. Сравнително бързо осъзнах, че тъмните петната са надвесените над мен не особено приветливи физиономии от екип на Бърза помощ, аз лежа в линейка, едно фенерче свети в очите ми, а една ръка така ми е опънала назад клепача, че освен „майката си ебало” друго по-подходящо сравнение не се сещам. И тогава тътена рязко навлезе в личното ми пространство със съвсем отчетливото и ясно:

–    Айде ба, момче, дишай, а ти еба майката! Няма а ми умираш ъф мойта смяна!

След което получих още два енергични дрян дрян удара в гръдния кош от прикачените към гласа ръце.

Трудно беше да устоя на тази мила молба. Започнах да се съвземам и да дишам жадно, като обгазен от Зил астматик.

Преди години беше много популярна репликата „Господ е българин”, ама този Господ не беше онзи, с който си представях, че след малко ще си пия кафето каймаклия-шекерлия. Виж, че беше българин, грешка нямаше.