Компютърно аудио, част 2: слушалки

Край с Canyon-а на Сашко, който ползвах в последните 3 години – микрофона му приключи жизнения си път, което води отлаганата от известно време покупка до иминентност.

От новия хедсет (демек слушалки с микрофон; искам комбо съвсем съзнателно и целенасочено) искам да прави всичко еднакво добре – играя, слушам музика, а понякога и гледам филми късно през нощта. И докато актът на пускане на филм на слушалки през нощта е свидетелство само за едно – така съм се нацепил, че нямам мозък дори да поиграя на нещо, следователно – дреме ми на гъза за звука – и без това ще заспя, то при гейминга и музиката не съм склонен на големи компромиси с качеството.

Пинизът обаче е там, че всеки хедсет маркиран с тага “gaming” носи леката подсказка, че аудио характеристиките му най-вероятно са леееко изместени така, та да прилягат повече на звуците в игрите, отколкото на акуратното възпроизвеждане на музика, което неминуемо води до известна загуба на качество при слушането й. Ама пълно щастие няма, дето вика оня. То не може хем хедсет, хем гейминг, хем па и музика, че и да е в рамките на разумен бюджет. Че ще има компромис с нещо трябва да е ясно на всеки още в началото. Освен ако човек не е отлично пачкиран, разбира се.

Един от основните фактори в избора ми е USB свързаността. На практика това от една страна означава цифров изход и собствена аудио карта – хипотетично по-добра от вградената, а от друга, че ми оставя аудио изхода свободен за колоните. Последното е много важно, щото ми писна на дедовия да се гърбя по два пъти на ден под бюрото да включвам и изключвам кабели според случая.

Още един много важен фактор е ергономията. Имам малка глава. Или поне по-малка от стандартните глави, така щото one size fits all шапките винаги са ми оставяли един пръст луфт и за да не изглеждам смешно мога да нося само много плитки шапки, иначе ушите ми ги подпират. В общи линии не мога да нося с голям успех средностатистически слушалки, защото ми халтавят, не са ми удобни и заради споменатия S размер на черепа изглеждат два пъти по-големи. И като резултат приличам на някой, на когото Дарт Вейдър трябва да му вика “бате”.

Друг проблем с ергономията е, че не мога да нося продължително време какви да е слушалки – започват да ме болят ушите. Ушните ми отвори също са малки и носенето на тапички повече от час е почти невъзможна и доста болезнена задача. Ако са и изолиращи, работата става зле. Отделно некачествените нормални слушалки ми създават едно гъдилкане, прерастващо в болка след известно носене.

Въпросните уши са чувствителни и температурно. Бързо се зачервяват и загряват. Често дори само едното. А това е много досадно, защото изглеждам все едно кварталния ми го е дърпал. Изобщо хич не си е далавера да имате глава и уши като моите.

5.1/7.1

Ключово нещо, което човек трябва да има предвид при избора на 5.1/7.1 слушалки е частицата “виртуален” в описанието им. Докато “истинските” съраунд слушалки имат декодер в аудио картата си, виртуалният съраунд просто интерполира стереото в допълнителни канали. Тоест наистина се създава впечатление, че звукът идва отвсякъде, но едновременно – трудно е да различиш отзад вдясно примерно, което на практика обезсмисля всичко. Ако сте слушали музика през всички колони на home cinema-та се сещате как звучи – обемно, но кухо и като цяло много по-зле отколкото ако превключите на стерео. По тази причина съм и доста скептичен към смисъла от виртуален съраунд. Особено при гейминг, където най-важно е да знаеш кой звук от къде идва.

Astro A40

Всичко много хубаво, само цената… ₤200 гишшшш! Нали, за да сме коректни тук следва уточнението, че само слушалките са 150, а остатъка е ако вземеш сета с т.нар. MixAmp. Принципно погледнато сета си е кирия, защото миксампа отделно е 100. Освен, че декодира Dolby Digital 5.1 (демек без него имате едни хубави стерео слушалки) миксампа може да ти миксира гейминг аудиото с войса в желана от теб пропорция, да си закачиш емпетройката към него и да си пуснеш фонова музичка и да навържеш няколко миксампа в частен канал. Което в комбинация с Xbox/360 свързаността сигурно добавя нови измерения към преживяването. Про ориентацията се подкрепя и от сменяемите странични панели, като възможността срещу $25 да си дизайнираш свой е похвална. Не знам защо тази опция е достъпна само през щатския сайт.

Любопитен факт, който може би оказва влияние върху цената и имиджа на продуктите им е, че Astro са създали външния вид на Xbox 360 и машините на Alienware. Само по себе си достатъчно основание да си шибна капата у земята и да кажа евала, но не и да броя 200 quid на този етап. Ако някой обаче няма проблеми с идеята да даде толкова пари, това е da shiznit!

Razer Megalodon

С гордост мога да заявя, че тоя бранд не е като да съм го виждал само на картинки. Имам Lycosa, а Жана вече има pro|type и pro|click mobile. Преди малко пък взех pro|pad-а и мога да кажа, че е супер. Ако щете вярвайте, но там където моето Cherry пердаши без никакви проблеми, Razer-а просто отказва да върви, та се налага да му се вземе подобаващ пад. Обаче, копеле, как върви на неговия си пад, просто не е истина!

Като казах Cherry, за момента съм доволен от мишока, особено от възможността да си програмирам бутоните и ако тъпия им софтуер не виси буквално по 3 минути на всяко натискане на import/export, ще е чудесно. Обаче след като видях каква резолюция извади мишката на Жана върху новия пад и после дръпнах два тегела по екрана с моята се вкиснах. Нищо общо. Разлика от мен до другото дърво. Ще помисля дали да не я пенсионирам към офиса, а вкъщи да взема нещо по-геймърско в комбинация с един destructor, който, моля ви се, идва с цял шибан кейс да си го мъкнеш по турнири или където там се събирате да дебилничите на лан партита. Да правиш пари от леката олигофрения на хората – priceless.

Но да се върна на мегалодона… изчетох в подробности двете трите наши ревюта и съм впечатлен от възможностите, които са точно каквито човек би очаквал от нов девайс на Razer. И ако случайно се навия да изскоча от 300 лева, това е алтернативата.

Важен update: Мегалодона има фундаментален проблем с 64 битови ОС. Ако имате такава, не го купувайте, докато проблемът не бъде разрешен.

Sharkoon X-Tatic V3 | Tritton AX Pro

В общи линии това са едни и същи слушалки. Твърди се, че Шаркуна бил леко орязана версия на Тритона само за европейския пазар, ама тия сме ги чували и преди и не им хващам много дикиш.

Технологично нещата са много интересни – външен 5.1 декодер и усилвател, процесори, оптични кабели и алабала. Но всяка технологична чудесия влече след себе си и не до там желани ефекти. Като например нуждата от външно захранване и за усилвателя, и за слушалките и дебел сноп кабели. Демек 6 или 7 кабела в зависимост дали ще включваш микрофона. Е WTF?! Ама с 4 пищялки във всяка слушалка сигурно има причина да яде толкова ток и след няколко възторжени ревюта за звуковите им характеристики истинския фен би трябвало да преглътне жиците. Обаче 7 кабелака как се преглъщат, бе братко? Все едно са ми малко всичките други, дето се мотат по компютъра, хем джойстика и таблета не съм ги слагал в последните месеци.

Твърдят, че Tritton-ите са толкова тежки, че след час се налага да си починеш малко, което е в тотален разрез с онова, което казват за Sharkoon-а (?!) – бил толкова лек, та чак не се усещал. Казват също, че Tritton-ите идват с къси кабели – 3 фута (?!), но за Sharkoon-а цитират дължина от 3.60, която е повече от доволна. Тритоните идват с два чифта наушници – кожени и платнени, Шаркуните – само с платнени.

Не че Тритона изглежда особено красиво, обаче когато една компания е импотентна откъм дизайн идеи, тя много често прави някакъв много учудващ ход, с който да го покаже. Sharkoon очевидно са мега дървена компания, когато става дума за дизайн и за да покажат на всички колко им куца това направление са окачили на свинчето ебати звънчето – грандиозни отровнозелени и бели надписи с невъзможен “сайбър” шрифт. Geez.

Цената на Tritton-а е $180 (към които ще се добавят всички държавни екстри, които министър как-му-беше-името-че-го-забравих промени в полза на бюджета), Sharkoon-четата вървят по 70 паунда за аналоговата и 115 105 за дигиталната версия.

Update: В България има компания, която ги внася, но при 325 лева и двуседмична доставка по-добре си ги купете от английския ebay или Amazon.

SteelSeries SteelSound 5H v2 | SteelSeries Siberia v2

Положението и при двата модела е същото като при Astro-то и принципно като при аналоговите версии на 5.1/7.1 хедсетите – ако не си вземете съответната външна карта/декодер, ще имате обикновени стерео слушалки.

За 5H отзивите са доста смесени. Едни викат супер микрофон, други викат, че бил слабичък. Първите викат не ве, силата на звука е смешна заради дебелия слой изолация, вторите викат не е вярно, чува се много чисто. Ся, ходи ми кажи как да си купиш нещо, което предизвиква такива абсурдни реакции у хората? Харесва ми прибиращия се микрофон, формата и лекотата. Не ми пука, че се разглабят и имат така модерния в тия среди кейс за транспортиране, защото от над 5 години вече не си мъкна компютъра на събирания. Обаче всичко това няма никакво значение, защото отзивите за звуковите качества не са особено силни. Тоест хубави били ако играеш CS. WTF?! Има хора, които играят CS през 2010-та ли ве?! Буахахахахаха! Еми супер, няма проблеми. Ама кво прайме, ако човек не играе CS? Щото за музика пък хич ги нямало.

Нека не забравяме и, че дебютирайки през 2006-та много трудно могат да бъдат окачествени като нова технология, което няма как да не се отрази, когато вече имаш на разположение прясна-прясна cutting edge чудесия като Megalodon. На фона на това им искат и твърде много пари – 155 лева за аналога, 195 за USB-то.

Siberia пък направо си прилича на хедсет, подходящ за посланик G`Kar. Ташака настрана. Интересното в серията Siberia е, че е гъвкава. Можете да си купите само слушалки (тапи и големи), само хедсет (тапи и голям), само външна карта с виртуално 7.1 или комбота. Картата не е особено евтина, ако я купуваш отделно – 40 евро; в комбо с хедсет пада наполовина.

Обикновената Сайбирия е стресираща на вид, но виж, вариантът за врат е просто невероятен! Да не говорим, че ти оставя главата свободна да носиш ако искаш и капела и едновременно с това изглежда още по-спретнато, компактно и чудничко – понеже микрофона се прибира в слушалката, все едно го няма и можеш спокойно да излезеш с тях по улицата. В този модел е вложена малко екстра мисъл и е предвидено, че хората вероятно ще направят именно това. Кабелът е дълъг 1.25 метра, което е достатъчно за плеъра, но има и допълнително разширение от 1.65 метра, с което се подкачаш към машината. За съжаление, както и очаквах, този тип слушалки имат основен проблем – не са удобни за продължително носене, защото разчитат на стягане на черепа и ушите, за да седят на място, а не на обикновената гравитация. И респективно, колкото и да целиш средата стегнатост-удобство, неминуемо идва моментът, когато започват да се изхлузват от черепа и да се държат само на ушите ти. А това в даден момент ги прави изключително неприятни. Наистина жалко, защото ако нямаха този ергономичен проблем щях да се спра на тях.

127 лева само хедсет, 170 за комбо с карта и 156 лв за вратната версия.