Вината на месец януари

02 02 2011 @ 00:22Trackback
Етикети: , , ,
Категории: иедени и пиени
drunk
3 коментара

Януари започна и завърши ударно, тъй като точно в края му причината за невъзможността ми да пия бира бе отстранена и осъзнавайки, че никога повече няма да пия толкова вино накуп, реших да си наваксам. В общи линии няма да сбъркам, ако кажа, че системно злоупотребявах. Но с експериментаторска цел! Работата с чашите пак беше същата. Определено си ми трябват нови комплекти, че не е имиджово така.

Добрите

Вината на месец януари

Този Старосел го препоръча Лина предния месец. Цената му е с няколко лева по-висока от тази на обикновения Старосел, който тогава не харесах особено, но качеството е в пъти по-добро. Благодаря за препоръката.

Вината на месец януари

Тук работата беше малко спорна, понеже, както съм казвал, харесвам рубин, но мавруда ми пейзанее. И първите глътки не бяха особено окуражаващи. Сух, стипчив и плосък вкус съпроводен с някаква тежест, сигурно от мавруда. После обаче нещата се променят и се оказва, че макар и да няма някакви експлозии за сетивата, виното хич не е лошо, а таниновият послевкус е много силен. Или както Жана каза, “като малка черна рокля е – може би малко скучно, но винаги удачен избор”. За сметка на това е твърде силно.

Вината на месец януари

Ето го и братчето, което ми беше доста по-пивко и приятно. Забелязвам, че каберне фран-ът има много топъл и приятен вкус и като едното нищо ще оглави класацията за любимите ми сортове тази година.

Вината на месец януари

Също като сирата, мерлото на дебелото копеле беше много добро и пивко.

Вината на месец януари

Варненските винпроми много го окъсаха в последните години. Sublima е свежата изненада.

Вината на месец януари

Две неща мигновено ще забележите от снимката: 1) тапата е счупена и е вътре; 2) шишето е като на Меча кръв. В общи линии това вино ми го продаде Бене. След като първоначалната фрустрация от разпадналата се при ваденето тапа мина, много се смях на идиотизма на флашбека. Накратко, виното е 92-ри набор и очевидно някой просто е набарал далавера със стари соц/новодемократични партиди, на които им е сложил за пиниз металена пластина отпред и ги е пуснал на далеч не пренебрежимата цена от 13 кинта. Дори етикетът отзад е с такова малоумно описание, все едно директора на винзавода в Голям дрян го е писал след злоупотреба с парцуцка. Казвам ви, Бене е сред нас! След като установих този факт опитвайки се да разбера как, дейба, може да се разпадне тапа, прецедих винцето и изпих половината бутилка обаче разбрах, че изобщо не е лошо и определено бих си купил няколко бутилчици да имам резерва.

Вината на месец януари

Не до там добрите

Вината на месец януари

Вината на месец януари

С Боби отдавна съм забелязал, че имаме много различни вкусове. Ама въпреки това го взех подведен от неговия коментар. И не го харесах 🙂 Ничията земя ми е малко прекалено маркетингово напудрен бранд без особени качества като цяло и затова го избягвам заедно с Чергата.

Вината на месец януари

Тая снимка нещо явно не е станала добре, ама карай. Много се изкушавам да прасна левента при помиите, но от мен да мине този път. Ще бъде голям шок иначе. За вино с такава ценова претенция ми беше изключително плоско и обикновено, да не кажа нещо по-силно.

Вината на месец януари

През цялото време имах чувството, че пия зелева чорба. Не знам защо и откъде усещах постоянно една лека газировка и натриевобензоатен вкус.

Вината на месец януари

Супер сладко и откровено десертно вино. В началото е направо шокиращо. Все едно пиеш Йегермайстер. Внасят го същите пичове, които внасят оня зинфандел. Явно сорта им е тръпка.

И откровените помии

Вината на месец януари

Вината на месец януари

Вината на месец януари

Първо, да си кръстиш виното SMS е някаква кенефна идея породена след голям запек. Второ, като ви казвам, че варненските винпроми имат проблеми, ето защо.

p.s. за да съм сигурен, че не съм сбъркал с преценката си за зинфандела изпих още няколко шишенца. Ми не съм, много ми е арен.

  1. Kaladan says:

    Ето на какво наблягам тази зима:

    1. Saint Clair – Совиньон блан (какво като е зима:)
    2. Contemplations
    3. Light Castle – Мерло
    4. ТТ – Мерло
    5. Тероара на Старосел си го оценил
    6. Дзиндзифките – червено

  2. Fon says:

    Хубава статия.

    Може би трябва да класираш и Uniqato, освен ако не си го изключил нарочно.

    По отношение на тапата, има три типа – правена от корк, правена от пресованите остатъци на първите и правена от нещо друго. Разпада се, когато е стара и правена по втория начин.

    Още една препоръка – декантирай. Иначе ще си изпил виното, преди още да се е проявило в най-добрата си/най-лошата си светлина.

  3. Боби says:

    За да затвърдя разликата у вкусовете ще додам, че староселския Тероар ми е много тежко, 2та океана ми е кисело (а съм пробвал 3 различни техни червени породи), а повечето на братя Минкови (Cycle, вкл. показаното от теб) ми харесват като за парите си.

    Прочее за златната Ничия Земя – не съм сигурен, че има по-евтино вино по мой вкус. Последният кашон, който взех от Мейк се върза на 6.50 лв бутилката. Ся извинявай, ама къде е 7, къде е 15 и нагоре! Повечето от предната класация + коментарите + тая са ми извън парите…

    Поне за Carpe Diem се догодихме 🙂

Click here to cancel reply.