Zagorka Rezerva 2011

Бях канен на представянето й преди 2 седмици, но по чисто родителски причини не можах да отида. За сметка на това днес най-накрая я открих в Пикадили, заровена на майната си. Вида й няма нищо общо с оня от билборда и не знам на кой му е хрумнала гениалната идея да ползва наличните зелени бутилки от обикновената Загорка за нещо с “тъмногранатов цвят”, както пише на етикета. За да го преведа на български, това означава наситено тъмно червено клонящо към черно. Цветът е шокиращ наистина, но не е там проблема. Проблема е, че при цялата помпозност за лимитираност и ценители, и готиния билборд, зелената бутилка е бахти кръпката, а самата бира няма нищо общо на външен вид с рекламираното. Етикетите седят грубо и маркетинг магията изведнъж се загубва като я хванеш в ръка. Казано другояче, чувстваш се тъпо още преди да си я отворил.

На вкус и мирис е също толкова особена, колкото и на цвят. На първи опит мирише на домашно червено вино каращисано с лимонадка. И вкусът не е много по-различен. Само по-стипчив. И на двете места има откровени боровинкови оттенъци, които не седят лошо, особено под формата на остатъчен вкус, което променя нещата към по-добре. Общото усещане е за сравнително бистра бира с плътен плодов вкус. Но! Не я бъркайте с безумия от рода на Salitos, Cab и Schöfferhofer, няма нищо общо с тях.

Пяната се вдига до пръст и половина, розова е и човек би си помислил, че ще остане като на стаут, защото първоначално изглежда такава. Само че в рамките на минута-две се стопява и от нея не остава нищо. Не е особена загуба.

Похвала за Загорка, че са се опитали да направят нещо по-различно на скучния ни бирен пазар и почти са успели. Но както с всеки, който забравя, че окото се храни преди останалите сетива, се провалят именно там. Не разбирам, ако познавайки перфектно пазара и знаейки какъв консервативен селяк калъф е типичния български консуматор на бира, защо изобщо тръгнаха да ловят по-различните маймуни с трици като за обикновените. Защо не си дадоха малко повече зор да направят опаковката наистина добра и да поискат малко повече пари – щеше да има кой да ги плати. Защото цената от лев и трийсе и сега е в сивата зона – онази, която средностатистическия консуматор няма да плати no matter what, но пък някак подозрително безлична за потребителя, който знае че хубавите неща струват малко повече.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 6%
Цвят: смолист, катраненочервен
Аромат: плътен, силно боривинков, много отличителен
Мътност: бистра, но плътна
Пяна: почти като на стаут при наливането, спада бързо
Вкус: стипчив, плодов, с отявлен боровинков привкус и остатък
Газираност: нормална
Оценка: “особено, но иначе нелошо пиво за хора склонни към експерименти”
Вероятност за периодично консумиране: нулева