Windows 7: първи и втори впечатления

Драги алтернативни гийкове, направете си добро – вече не казвайте колко тъп и зле е Уиндоус с лекотата, с която го правехте досега, за да не изглеждате тъпо и смешно самите вие.

Не за друго, а защото 7 не е онзи Уиндоус, който всички така откровено мразихте години наред, сочихте с пръст и с подъл смях демонстрирахте как за разлика от него Линукса върви бърже и устойчиво на новия ви лаптоп, подмолния опит да ви го пробутат не е успял и сте си взели дори парите обратно, а пък OS X-а ехееее…

Никога не съм обичал да казвам на черното бяло само и само за да не изглеждам минал се в очите на другите. Разбира се, че Уиндоус винаги е имал проблеми, изглеждал е ужасно, управлението на паметта му е било нескопосно и без рестарт съм изкарвал максимум 2 седмици. Но тези неща са в миналото. Както и симпатиите ми към Vista.

Сравнена с 7 Vista прилича на някаква недоклатена бета и то не заради външен вид, а заради общото усещане, което сега вече най-накрая създава чувство за един добър, завършен продукт. Нещата са малко като в шегичката – уеб 3.0 ще е моментът, когато приложенията от уеб 2.0 най-накрая ще заработят. За Уиндоус уеб 3.0 настъпи – посетите с Vista семена най-накрая са покълнали, и то как.

Според мен 7 е добра увертюра към изцяло уеб базирания софтуер. Усещането се натрапва още при първия старт, когато започват да се появяват диалозите за подобряване на съвместимостта на дадени приложения, абсолютно нулевата нужда от инсталационни дискове за едногодишния ми хардуер и този път, за разлика от Vista, наистина функциониращите решения на проблеми – системата вече има представа какъв е причинителят на даден проблем/конфликт и какво е актуалното решение. Не мога да не сваля шапка пред тази епична крачка напред, която напълно обезсмисля пазенето на шпиндели с драйвъри и приложения само и само да можеш да си подкараш компютъра с 10 рестарта. Но по-доброто е, че вече няма неща като Generic monitor или HID-compliant keyboard. Всички драйвъри са надлежно разпознати и инсталирани – монитора си е Dell, клавиатурата си е Razer.

По отношение на GUI-то, в Майкрософт добре са поработили. Взели са леко идеи и от OS X, и от независими приложения и са направили една наистина интуитивна и приятна среда, в която няма излишни неща. Вече не се налага да имаш един ред от таскбара за активните прозорци и втори за куик лонч. Индикациите са чисти и ясни, а UAC-то не е онова безумие от Vista. И всичко работи бързо и яде по-малко ресурси.

Групирането на прозорци не е онова чудо на чудесата, болезнено познато от преди. Сега е супер удобно, бързо и кристално ясно кое къде е. Пинването на прозорци към бара е новото “сложи ми го в куик лонча”, само дето сега всичко е едно. Десен клик върху пиннат на таскбара продукт, дори и да не е активен, показва последните отваряни с него файлове – така с едно цъкване отваряте продукта директно с желания файл. Няма такова грандиозно улеснение! Щях да се надрискам от кеф.

Подобренията и генералните промени в поведението на системата са толкова много, че няма нужда да се описват – важна е разликата. Но едно от най-важните неща е на практика липсващото забавяне и пилене по диска при превключване от EVE към десктопа и обратно. Направо нямам думи колко щастлив съм от това и как тази липса на лаг ще ми спести нелепи загуби, каквито съм имал преди. Същото е валидно и при други игри. Mass Effect 2 под 7 въобще не е същото като Mass Effect под Vista. И повярвайте ми като ви казвам, че все още нямам ни най-бегла представа къде в малоумната Виста е управлението на втори монитор. Всеки опит да се включи проектор е някакво тотално шано и успеха му зависи само от това, дали тя ще разпознае, че е ръгнат втори девайс и ще пита какво да прави с него. Обаче после откъде се връща всичко в положение един монитор, честно ви казвам, толкова години по-късно не зная. Лаптопа седи с включен втори десктоп от не знам колко време.

Нещо с леко съмнителна ползваемост конкретно за мен, но вероятно удобно за много други, е автоматичното разтягане на прозорец, когато е драгнат до върха на екрана и докване в към левия и десен край респективно в размер половин екран. Тоест, ако сте от онези странни хора, които си спомнят с умиление Norton Commander и не само го помнят, ами го и ползват все още, можете да докнете един експлорър от ляво, един от дясно и да плеснете с ръце от щастие.

Едно от най-видимите подобрения е, че Winkey-D не скрива сайдбара с джиджавките. Но не за друго, а защото сайдбар вече просто няма. Всички уиджети, гаджети, или каквото са там, са свободно разполагаеми на всяко място по десктопа, вместо в някаква безсмислена дясна лента. Макар че на мен все още ми е удобно и интуитивно да ги редя в дясно.

Още от началото ще забележите, че апострофите/кавичките се държат малко странно. Еднократно натискане не прави нищо. Натискането на който и да е символен бутон след това отваря апостроф/кавичка и изписва символа. Натискането два пъти един след друг отваря и затваря празна кавичка. И докато се чудите неколкократно защо, когато след отваряне понякога се появяват странни символи, в един момент ще ви осени гениалността на идеята. Кавичка/апостроф и гласна поставя аксан върху нея! Само на латиница обаче. Не че има особено значение – може да се ползва преспокойно и за наши ударения.

Но реалността е такава, че Уиндоус явно няма как да бъде само суперлативи. Всичко беше много хубаво през първите двайсетина дни и после започнаха BSOD-и на случайни интервали, но поне веднъж дневно за норматив. Капакът дойде, когато EVE за втори път отказа автоматичния ъпдейт с най-вбесяващия от всички мотиви на света: crc error. Предния път се наложи да изтегля три пъти офлайн инсталацията на целия клиент (2.2 ГБ), за да станат нещата. Този път обаче работата беше много по-дебела. Ще кажа само, че в рамките на 18 часа теглих целия клиент над 50 (словом: петдесет) пъти, което вие го сметнете в гигабайти колко прави и дойдох до умопомрачение от грешки. За капак изпробвах всички глупости на хората в нета и стигнах до съществения извод: никога не вярвайте на всичко, което четете, има много прости хора. Накрая реших, че имам убер вирус, но след няколко сканирания на други машини, тестове на диска и паметта и какво ли още не, вдигнах ръце и почти се разревах. Съкращавам историята и отивам направо накрая. В пристъп на отчаяние деинсталирах последния секюрити ъпдейт и кой знае защо, ресетнах биоса до fail-safe стойности. И с магическо щрак всичко се оправи. Уиндоуски работи. Но като отдавнашни потребители вие добре си знаете, че неподлежащи на обяснение неща винаги са се случвали. Важното е, че за толкова време при мен се случиха само веднъж. А това за Уиндоус е фундаментална крачка напред. Особено като се има предвид как почти всички инсталации, които съм правил в живота си са започвали да гърмят с диалози с любимия на цяло едно поколение звук още в първия час след качването или най-късно след няколко дни. Дори самият факт, че сега нищо подобно не ми се случи и продължава да не се случва е достоен за отдаване на респект. Седмицата управлява. Честно.

Update: coolness-а на пиниза “видео за фон на десктопа” дори няма да седна да го измервам 🙂 тая плазма се мърда и ми е нечовешко… само не мога да намеря откъде се управлява цвета на текста на иконите, но не е драма. И ако си мислите, че всичко това е за сметка на cpu или памет, лъжете се. Паметта е закована на 49%, а cpu-то играе от 4 до 13. Абе казвам ви, седмицата е da shiznit!

Update (година по-късно): някога имали ли сте инсталация на Уиндоус, която никога не е забивала, не е трябвало да си рестартираш машината с 4 секунди задържане на пауъра и другите типични Уиндоуски мурафети? Аз лично съм нямал такава преди тази. И макар че след година ползване започва да се усеща едно типично позабавяне и натежаване, което винаги е сигнал че е хубаво по някое време да преинсталираме просто за да махнем ненужния баласт, дори то не е в познатите мащаби.