Tefal Actifry

Като човек, който гледа реклами само за да види докъде могат да паднат и рекламодатели и рекламисти в стремежа си да прехвърлят едни пари от едно място на друго, идеята за фритюрник, при който нещата не плуват в 3 кила гнусна мазнина най-неочаквано ме закачи още в началото и на няколко пъти почти я докарвахме до покупката му. Семейната ни хранителна парадигма е такава, че пържени неща ядем в ебати крайния случай на абстиненция, което не е много трудно, понеже с течение на времето се получи едно такова изграждане на спонтанно желание за повръщане още щом в съзнанието изплува картината на потапяне на нещо във фритюрник. Обаче работата е там, че все няколко пъти в годината на човек му се прияждат картофки или чипсче, или пък друга пърженка храна. И най-добре за живота и здравето му е да не я яде където и да е. Всъщност, най-добре е да си я прави сам, защото знае от какво, с какво и как.

След като днес теглихме чертата, решихме, че покупката на Tefal Actifry е оправдана, макар в мен все още да битуваше едно особено притеснение, че уредът е съмнително прост на вид и нещо прекалено евтинее, за да прави чудеса. Но когато три часа по-късно фиш енд чипсът беше готов, всичките ми съмнения се разсеяха.

За приготвянето на 750 грама пресни картофи и половин кило костур отидоха точно 2 мерителни лъжички зехтин и един час – 40 минути за картофите и 20 за рибата. Което одмах демонстрира двете особености на уреда: 1. наистина пържи с една лъжичка зехтин едно кило картофи, а при някои продукти, като определени морски дарове, изобщо не се ползва мазнина; 2. приготвянето отнема в пъти повече време в сравнение със скоростното пържене на обикновен фритюрник. Обаче факторът време няма никакво значение, понеже и картофките, и рибата станаха фантазия – хрупкави отвън и сочни отвътре. И ги нямаше миризмата и ефектите на едномесечно палмово олио, което е било загрявано и изстудявано десетки пъти и изобщо си е ебало майката.

Принципът на работа на самият уред е супер прост. Има един нагревател и един вентилатор, който издухва врелия въздух върху минаващите отдолу продукти през специални гумени отвори на покрива. По средата на уреда има една пръчка с особена форма, дето се върти и джурка съдържанието. И понеже съдържанието е полято с лъжичка зехтин, при въртенето и джуркането той се разнася равномерно по всичкото такова. Толкоз. Няма рокет сайънс. Почти ракетен е само звукът, който се носи по време на работа от вентилатора.

Далеч не искам да звуча като агент на Ве Ес Телешоп или някой друг шоп, ама почистването си е направо шега. Уредът има две части, които се цапат – съдът за пържене и пръчката. Тя се отделя с едно щракване за да се измие отделно. Общото време за почистване беше примерно 2 минути и то само защото по пръчката имаше много налепи от рибата, които се напънах съвестно да изтъркам. После двете части се подсушават и аре всичко в шкафа. Ташак.

На външен вид уредът, както казах, супер евтинее. Копчетата му са някакви афиф, дисплейчето и функционалността на таймера са от 50 стинки. Съдът, в който се извършва всичко е някаква ултра тънка тенекия, на която яко й играя една глава и ще е до там. Филтърната решетка на дъното се вади с поглед. Изработката е много далеч от цената от 369 лева, но майната й на нея, когато резултатите са такива. Нещо повече, с чиста съвест мога да кажа, че дори да прави само риба и картофки, пак си струва. Но тъй като той може повече, ще следват ъпдейти кое как се получава. Тези дни ще пробвам чипс от зеленчуци и ще раздуя. Стендбай.

Update: втори опит – картофки и цацичка; цацичката беше готова, само я пуснах накрая за няколко минути да се постопли и да стане хрупкава; резултатът беше направо шест.

Update: трети опит – хванах им цаката на картофките; трябва да се нарязват на сравнително еднакви парчета, с колкото може по-квадратно сечение и да се подсушават много добре; малко ги прегорих обаче, та по-правилно е да се каже, че вторият опит до момента е най-успешен.

Update: този път без да искам изтървах зехтина, че го сипвам на оченце вече. Изтървах, примерно сложих нещо като 4 супени лъжици. Картофите станаха меки, мазни и супер гадни. Внимавайте много с мазнината. По-добре без, отколкото с повече.