Изглежда българската бирена индустрия търпи някаква сексуална революция, доколкото изобщо е възможно подобно нещо на чобанско-консервативен пазар като нашия. Спорадичните ми посещения на бирени мероприятия, организирани от Съюза ни пивоварите ме карат да се чувствам неловко, защото от една страна там са събрани ама ебати маститите разбирачи с милиарди хектолитри стаж, от друга, тия същите предния път употребиха термина “разкошна” за смешката Rezerva.

Евала мога да кажа на Загорка за това, че докато другите се изпочупват да каращисват бира с лимоново степче като върха на разкрепостеността си, те отиват една стъпка по-нататък. Всъщност се опитват да яхнат гребена на неочакваната сайдер вълна. Щото изведнъж излезе, че у нас хората били зажаднели за сайдер. Едва ли точно за класическия, но тоя пичия на Somersby се приема доста добре. Където ябълки и круши, там и грозде, нали така?

Добрата изненада е, че Fusion не е чак такова безумие от рода на Salitos или Cab, каквото бе първоначалното ми очакване за бира със сок от грозде. Лошата новина е, че въпреки всичко си остава бира със степче. И много ми се ще да знам какви точно са упоменатите на етикета аромати, щото ми писна на кура от неясна химия. Аре закона нещо таковата там да такова вече, а?

Няколко глътки по-късно е ясно, че нещото е всичко друго, но не и бира. Кръстена е така, за да не изглежда нелепо, че Загорка прави лимонада, или по-точно Лозина, докато се опитва да хапне дял от други пазари. Как са успели да я докарат до цели 2% ми остава мистерия, но не ми е стимул да я консумирам.

Що си не върнете оригиналния Gold, ми се занимавате с глупости?

Бях канен на представянето й преди 2 седмици, но по чисто родителски причини не можах да отида. За сметка на това днес най-накрая я открих в Пикадили, заровена на майната си. Вида й няма нищо общо с оня от билборда и не знам на кой му е хрумнала гениалната идея да ползва наличните зелени бутилки от обикновената Загорка за нещо с “тъмногранатов цвят”, както пише на етикета. За да го преведа на български, това означава наситено тъмно червено клонящо към черно. Цветът е шокиращ наистина, но не е там проблема. Проблема е, че при цялата помпозност за лимитираност и ценители, и готиния билборд, зелената бутилка е бахти кръпката, а самата бира няма нищо общо на външен вид с рекламираното. Етикетите седят грубо и маркетинг магията изведнъж се загубва като я хванеш в ръка. Казано другояче, чувстваш се тъпо още преди да си я отворил.

На вкус и мирис е също толкова особена, колкото и на цвят. На първи опит мирише на домашно червено вино каращисано с лимонадка. И вкусът не е много по-различен. Само по-стипчив. И на двете места има откровени боровинкови оттенъци, които не седят лошо, особено под формата на остатъчен вкус, което променя нещата към по-добре. Общото усещане е за сравнително бистра бира с плътен плодов вкус. Но! Не я бъркайте с безумия от рода на Salitos, Cab и Schöfferhofer, няма нищо общо с тях.

Пяната се вдига до пръст и половина, розова е и човек би си помислил, че ще остане като на стаут, защото първоначално изглежда такава. Само че в рамките на минута-две се стопява и от нея не остава нищо. Не е особена загуба.

Похвала за Загорка, че са се опитали да направят нещо по-различно на скучния ни бирен пазар и почти са успели. Но както с всеки, който забравя, че окото се храни преди останалите сетива, се провалят именно там. Не разбирам, ако познавайки перфектно пазара и знаейки какъв консервативен селяк калъф е типичния български консуматор на бира, защо изобщо тръгнаха да ловят по-различните маймуни с трици като за обикновените. Защо не си дадоха малко повече зор да направят опаковката наистина добра и да поискат малко повече пари – щеше да има кой да ги плати. Защото цената от лев и трийсе и сега е в сивата зона – онази, която средностатистическия консуматор няма да плати no matter what, но пък някак подозрително безлична за потребителя, който знае че хубавите неща струват малко повече.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 6%
Цвят: смолист, катраненочервен
Аромат: плътен, силно боривинков, много отличителен
Мътност: бистра, но плътна
Пяна: почти като на стаут при наливането, спада бързо
Вкус: стипчив, плодов, с отявлен боровинков привкус и остатък
Газираност: нормална
Оценка: “особено, но иначе нелошо пиво за хора склонни към експерименти”
Вероятност за периодично консумиране: нулева