Не е като 2, но е хубава. И емоционална. Поне за хора като мен, които не могат лесно да вземат решения, свързани с пожертване на нещо, а когато си избират телефон правят от това световна драма. Е, тук си поплаках малко след някои решения, но такъв е живота, нали така? А и цялата игра се върти около това – вземането на решения, понасяне на отговорността и жертването на едно за постигането на друго.
Чети, за да не работиш

Не се накефих особено преди години, когато метрото излезе и не го играх. Наскоро обаче го получих с Humble THQ Bundle и реших да го пробвам. Не че е лошо, ама не е и добро.
Чети, за да не работиш

Хич няма и да се хабя с приказки. Втората част наследява всички емоции от първата. Което е добре. Ако искате праволинейна сайфай колялка с хорър елементи, която не пращи от оригиналност, ето я вашата игра. Става за игране, има интрига, всичко си е същото. Атмосферата е все така уникална, изненадващите моменти, в които нещо те грабва от нищото са намалели малко, но ги има и не допускат отпускане. Балансът е ок и не се насича прекалено много от твърде небалансирани нива. Това, че имат отделен екип, който да се занимава само със светлините по нивата е очевидно, понеже светлината е един от козовете при създаване на усещане. Страховито е и не знаеш кога от кое кьоше ще ти изскочи някой изрод. Ако не бяха пипнали светлината така, играта нито щеше да има атмосфера, нито щеше да изглежда толкова добре, понеже графиката е откровено конзолна и само текстурите я спасяват.

Общото време за изиграване беше 9 часа и половина, като един, един и половина от тях хитро са вмъкнати като лека ретроспекция към първата част с бродене по Ishimura. Иновации няма кой знае колко. Играх със същите оръжия от първата част, защото новите ми се видяха тъпи и безполезни. Respec функцията на бенча е добра като замисъл, но не ми се стори особено приложима за хора, които познават играта.

Последния “бос” е изключително досаден и при мен изиска над 30 преигравания. Самото последно “ниво” е също супер досадно и включва нескончаемо бягане от неубиваем противник за по-оригинално гарнирано с тонове други уроди излизащи от всички дупки. И някакси тия двете ми отровиха играта. Кому е нужно да губиш часове наред в едно и също? Дори не мога да си представя каква тъпотия ще бъде минаването им на следващите 2 степени на трудност, като се има предвид, че винаги играя на нормална. Боса му хванах цаката накрая, де – стазис и един спешъл от лайн гъна в краката. И така няколко пъти.

Не разбрах какви са тия инфектори, за които постоянно се показва тип, но така или иначе след първото изненадващо ставане на труп от пода с мощно “роар”, в което хвърлих клавиатурата, започнах да практикувам издърпване и размазване с кубинка на всичко пред погледа ми, така че хич не им оставих възможност да инфектират каквото и да било.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Графика: 7
Звук: 7
Сценарий: 7
Геймплей: 7
Физика: 7
Емоция и динамика: 8
Заключение: добро продължение с изключително досаден последен половин час. Приятно е за игра, но wow факторът от първата част отсъства.

Спойлър, не спойлър, ако не сте се информирали, да ви кажа, че трета част ще има. И не само ще има, а действията ви в тази могат да дадат отражение в нея. Не е 100% сигурно дали този грандиозен план може да се реализира, понеже най-малкото ще изисква импорт на файлове, които хич и не смятам да пазя, обаче самата идея ясно показва накъде, как и с какви скорости отива гейминг индустрията. В този ред на мисли, ако по някаква неведома причина си пазите фолдъра от първата част, можете да импортирате профила си и да продължите с него. Казвам че не е сигурно, защото и Halo преди 10 години в първите описания беше лансирано като стратегически екшън, ама накрая го опростиха до обикновена гърмялка. 10 години в този сектор обаче са много. Преди 10 години Thief 2 беше върха на чудесата.
Чети, за да не работиш