Етикет ‘cool’

Cherry eVolution ERGO-SHARK L

10 07 2009 @ 16:45Trackback
Етикети: , ,
Категории: продукт
happy
4 коментара

Cherry Ergo Shark L

Както вече знаете, “L”-то тук е много важно, защото това е една от двете сравнително лесно откриваеми мишки с профил за лява ръка. Logitech-а всъщност може изобщо да не се брои, най-вече заради безсмислените си бутони и светлинки, известяващи ме, че имам поща и ново съобщение, но нямащи възможност да се предефинират за мейл и чат клиентите, който ползвам. И за къв са ми тогава?! А и цената й е многократно по-висока, вероятно само защото носи определена марка. Довиждане.

Cherry-то от своя страна е друга работа. А и аз имам известна слабост към продуктите им от години. Бях се влюбил неизлечимо в слънчевия им десктоп CyMotion Master Solar, но след петото ревю, в което го обругаваха, се отказах с тежка скръб в сърцето.

Доставката беше доволно бърза – купих я в ebay на първи, платих я на втори и на девети си я взех от пощата. Даже не разбрах кога е минала една седмица. Мишката в ebay струва 15 паунда директно от Cherry, доставката е 12.50.

Първото, което ми се наби на очи, бяха резките в лявата част на тялото й. Сякаш някой я е използвал известно време не особено нежно или шибаното китайче на конвейера я е ошкурило някъде с кьопавите си ръце. Горната й част е покрита с тази така модерна пластмасо-гума, която не позволява на ръката да се плъзга. Но й позволява добре да се поти за сметка на това. Тежи необичайно много – 150 грама. Отдолу е с лазер, което хипотетично трябва да значи по-добро поведение. От Cherry твърдят, че обхватът е до 10 метра, но това е в сферата на пожеланията. На петият метър спира да работи. Отпред има жакче, в което се ръгва кабелът за зареждане и по време на процеса си я ползваш като нормална кабелна USB мишка. Разполага със 7 бутона в оригинал. Не като насрания Logitech. Два от тях са по дефолт назад и напред в браузъра, а под скрола е едно панелче, дето ходи наляво и надясно и служи за хоризонтален скрол. Интересно кой ли го ползва и за какво. С изключение на този странен бутон, другите са разположени удобно. Скролът e прозрачен и мига незабележимо на дневна светлина в зелено, оранжево и червено, индикирайки разните там статуси на батерията. Когато няма проблеми – не свети. Бутонът за включване и изключване е единственото изчекнато нещо. Трябва много да се постарае човек, да напъва, натиска и плъзга едновременно, не без известен риск да го счупи, за да го закара в позиция изключено.

Има и софтуерче за програмиране, което е най-големия рахат. С него могат да се сменят всичките 7 бутона по доволно гъвкав начин, като се почне от предварителен списък със системни и софтуерни функции и се стигне до запис на клавишна комбинация, което силно ме спечели по простата причина, че на единия бутон ще му задам ctrl-shift-e, което в EVE ми е drones engage target, а на другия – ctrl-shift-b, което е drones return to bay. На бутона за хоризонтален скрол също ще туря нещо практично и съм готов. Софтуерчето има и т. нар. QuickDrop прозорче, в което завлачваш и хвърляш дадено приложение, веднага след което излиза диалог към кой бутон искаш да го прикачиш. Гениално! Единствената странност идва от това, че не поддържа профили. Но поддържа експорт и импорт, което е дори малко по-гъвкаво, защото така можеш да си направиш неограничен брой профили. Веднага открих и една недъгавина в цялата работа. Давайки му ресет към дефолтните стойности, софтуерът ресетва всички бутони, с изключение на активния. За да ресетнеш него, трябва да посочиш друг бутон и да изпълниш отново същата процедура. Същото става и при импортиране на конфигурация – активният бутон си остава с текущите настройки. Под Vista има и друга странност. Показването на диалога за импорт или експорт отнема над минута и е съпроводено с бясно пилене по диска. XP compatibility режима не решава проблема.

В заключение, доволен съм. Много удобна и приятна мишка. И пренебрежимо евтина. Има и вариант за дясна ръка, ако някой се е почувствал закачен. Но подозирам, че за 65 лева десняците имат далеч по-голям избор локално.

Update: настройката на макросите за EVE се оказа кучка. С много опити обаче я докарах до успешен край. Стана, като зададох 100 милисекунди интервал между командите. Оценявам удобството на тази опция, без която нямаше да се получи. Далновиден човек е немецът.

Update @23.9: батерията държи 2 месеца с едно зареждане. Индикаторът не се забелязва, освен вечер на тъмно, така че ако не е напомнящият диалог с по немски прецизно съобщение, може и да увисне човек.

Update @7.10: батерията май не държи 2 месеца, като се има предвид, че току-що писна отново. Scratch that – когато си включил мишката си в юесбито на монитора и го спреш след час, няма как тя да се зареди пълноценно, нали така?

Update @26.10: пълноценно, не пълноценно, току-що пак писна; нещо не е читаво с тия батерии…

Update @3.11: лошо, Седларов, лошо… налагат се два извода: 1. или батериите са много зле; или 2. през USB не може да се постигне пълноценен заряд… а едно RAM зарядно е 50+ лева lol

Update @3.7: мисля, че със сигурност мога да отбележа края на мишката. От един месец батериите не се зареждат, а поставянето на обикновени мигом води до индикация за критично ниво. Което идва да ми каже, че се е прецакал датчика или каквото там може да се прецака. Да имаш безжична мишка, която трябва да седи вързана на кабел за да работи е малко безсмислено. Приемам идеи за нова безжична ambidextrous мишка с 6+ бутона, която няма да ме върне с 200 лева назад.

Update @15.08: индикаторът за заредени батерии най-накрая светна след 2 месеца и нещо. Лошото е, че на случайни интервали мишката просто спира, все едно й се изключва лазера. След пауза от десетина секунди отново тръгва. Поставянето на кабела обратно решава проблема. Anyway, явно имаше основание за негативните отзиви за техниката на Cherry още преди 5 години.

Call of Juarez – Bound in Blood

05 07 2009 @ 12:04Trackback
Етикети: , ,
Категории: gaming
hyper
Безинтереснo

Bound in Blood

Новият Juarez е една от най-красивите игри, които някога съм виждал. Направо завърта главата. И е приятно динамичен. Но две основни неща рушат цялостното чудно впечатление – леко претупан сценарий и престъпна линейност на геймплея, от която следва краткото време за изиграване и нереализираните възможности за повече фън.

Сценарият леееко издиша. Нашите хора са двама братя – тъф мадафака юначаги. Но имат трети брат, който е fucking cunt, mate и е предпочел да се отдаде на Бога. Което някак ще го преживеем, но тоя малък пишльо не млъкна през цялото време да проповядва и съветва за правия път, светлината и тъмнината. Пу, да ти ебем майката, аре тихо там, балъчко! Обърнете внимание как дори една игра показва общочовешкото желание винаги да си натрапиш мнението като единственото правилно. Ако се беше родил сега, тоя малък гейзер сигурно щеше да е активист на “зелените”.

После нашичките двама се влюбват в Пенелопе Крус, което създава интрига и допълнително навежда на мисълта, че стереотипите са голяма работа и вероятно използвайки ги можеш да си увеличиш продажбите. Пенелопето просто си плаче да я налюбиш, разбирш ли, животинската.

Краят е леко странен и прилича повече на поредния Индиана Джоунс. Пълен абсурд и ташак. Все едно са го скалъпили в нетрезво състояние в последния момент. Трябваше ми и време да схвана, че всъщност играта се явява prequel.

Сравненията с първата част са неизбежни. Отчасти защото има познати неща и отчасти защото други познати са променени. Като че ли към добро. Към добро е променен например дуелът. Вече не седиш като закован за дъска агент Смит, който се гъне само от кръста нагоре. Хвала на Всевишния, че сега всичко е сведено до бързина на ръцете, както си трябва за уестърн. Пресягаш се за пистолета с мишката и после пуцаш. Веднъж. Много се засмях като изпуках единия право в топките. Честно казано, очаквах да има потресаваща анимация, но не би – падна си стандартно. Не са се сетили да развеселят нещата явно.

Подобренията включват активиране на булет тайма/концентрацията без да се налага пищовите по неведома причина да са прибрани. Двамата братя имат различен пиниз за булет тайм. Повече ми хареса този на Томас. И той като цяло ми хареса повече като герой. 2/3 от играта минах с него. И установих, че има безсмислени оръжия. Ножовете са там само за парлама, понеже стелт елемента вече го няма. Следователно няма смисъл да убиваш някой тихомълком с ножа – така или иначе се задейства определен спусък в играта и всички чобани се изсипват. Ласото също е там колкото да не е без хич.

Общия ми гейм тайм беше 6 часа, 13 минути и 47 секунди. Което е доста кратко и съпоставимо с Dark Athena. Но по-тъпото е, че в играта има мегдан за поне още толкова. Сега много от нещата остават да висят във въздуха и да си губят смисъла. Например хитра е хрумката за free roam, но тя се появява на две места и предлага по 3 измислени “мисийки”, които можеш да вземеш. Те носят по $100, а едната и $200. При положение, че една добра пушка струва между $600 и 1100, добрите патлаци и те отиват на 600 а патроните са учудващо скъпи и се пилеят по много, математиката нещо не ми излиза. Отделно шопинга така си губи изобщо смисъла, просто защото нямаш особена възможност да направиш достатъчно пари за доволен ъпгрейд на всички пушкала, а самите магазини са на мястото, където взимаш мисиите + един накрая. Демек, три магазина за целия период на игране, които се появяват на определени места от историята. Баси глупостта. След всеки чаптър трябваше да има такава възможност и тогава нещата щяха да добият съвсем нов вид и смисъл. Така и така мисиите не изискват нищо повече от “препусни до там с тая дореста кобилка и избий всички, а каквото си намериш, за тебе си е”. Просто още 10-15 скриптирани сцени върху необятната карта. Кое е било трудното не разбирам.

После идва линейността и разваля кефа окончателно. Включително и на места, където след петото преиграване вече знаеш с точност за хедшот откъде ще се появи всеки следващ гад. Преиграванията са съпроводени по-скоро с нерви, отколкото с удоволствие да опиташ някакви нови мурафети. В края щях да изям монитора след трийстото. Изобщо, риплей стойността на играта клони към нула.

Музиката в екшън сцените е… яко метъл, копеле! Уестърн с метъл. Какво сте си мислили, докато сте го създавали, братче?! Побъркани ли сте, какви сте? Може би идеята всъщност не е толкова лоша, но звученето тип Start something на Lost Prophets нещо хич не е на място.

Bound in Blood

Стига толкова за дефектите, сега за красотата. Четвъртата версия на Chrome енджина чупи глави. Нищо общо с преди. Направо да останеш без речник. Водата е фан-тас-тич-на. Движенията на растенията не са скриптирани малоумно, така че всички треви да се кандилкат в една посока. А растителността под повърхността на водата май се влияе от нейното течение! Храстите и дърветата не приличат на огромни кубести спрайтове, а на истинска растителност. Текстурите са “ебаси майката, копеле”. В пустинята има мараня от горещия въздух. Лудница. Поляците с чиста съвест могат да приемат това за върхово tech demo на енджина си, евала.

Физиката е чудна. Изключително достоверна. Единственият проблем са движенията на конете, които са малко смешни и като че ли имат няколко кадъра в повече. И сблъскването на конете с препятствия и скоците им са недъгави. В първата част можеше да се язди много по-ползотворно.

Кинематографическите откъси с историята заемат сигурно 1/4, да не кажа и 1/3 от времето. Те са много подробни, интересни и все така красиви. Много труд е бил хвърлен там. Обичам игри с подробни сцени между екшъна – леко размиват границата между игра и филмче.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Графика: 10
Звук: 8
Сценарий: 5
Геймплей: 6
Физика: 8
Емоция и динамика: 6
Заключение: добра идея, отлично техническо решение, но за жалост, издишаща реализация с нулева риплей стойност. При все това определено един от добрите екшъни на годината.

Душа назаем

16 06 2009 @ 12:31Trackback
Етикети: , ,
Категории: четиво
happy
14 коментара

Знаете ли какъв ми е проблемът? Че искам да чета, а няма какво. Осъзнавам привидната абсурдност на твърдението, но това е реалността. Затова и напоследък чета много по-малко художествена литература, отколкото ми се иска. Всичко ми е едно сиво, скучно, изсмукано и на моменти направо недоумявам с кой акъл някой е пуснал такава чекия на пазара. Което е и най-големият ми страх – да не се окаже, че и моите неща всъщност са безобразна чекия, а аз самодоволно смятам, че съм ебахти шефа. Но това скоро ще се разбере.

Само за последните два месеца съм започнал и захвърлил над 10 книги. Не ме грабват. Или пък са ми откровено постни. За да не си помислите, че говоря с гъза си, ето ви кратък списък на скрапа: Олег Чорни – Eй, you; Мартин Паж – Как оглупях (големи хвалби за тая, голямо чудо, награди и прочие); Фредерик Бегбеде – Windows on the world; Георги Господинов – Естествен роман; Катя Атанасова – Неспокойни истории; две на Иля Стогов, чиито имена дори не помня и не се сещам даже къде съм ги забил след като ги хвърлих потресен. За Проект троица на Карбовски и компания отбрани алкохолета мога да кажа единствено – пичове, ебахти злето!

А като вземеш да четеш нафуканите рецензии на задната корица на бъларските книги, писани от солташаците на автора – други видни писатели, няма как да не ти стане тъпо при мисълта колко евтино хората си плюят на имиджа. Имало е случаи, в които хора са идвали при мен с идеята да популяризирам някакъв проект или нещо друго чрез блога. Естествено, не бих имал нищо против, ако действително си струва. Но не съм толкова зле, че да популяризирам неща, в които не намирам себе си.

Душа назаем

Всъщност, единствените книги, които започнах и с удоволствие завърших докато изхвърлях горните в различни краища на къщата бяха две на Суворов и Бог Върнън Литъл, които препрочетох и Душа назаем на Тишо. Тишовата я четох около 20 дни, защото обичам да чета бавно и препрочитам определени моменти. Снощи стигнах до епилога, току-що го свърших. Хареса ми. Бих казал, даже много. Няма да избълвам поток префърцунени тъпни, за да звуча убедително. Вместо това ще приведа най-важния довод. Смятам, че е една от много малкото български книги, които заслужават да бъдат купени *.

* Имам радикално нова идея за глобална промяна на бизнес модела за търговия със софтуер, филми, игри, книги и музика, за която ще стане дума по-нататък. Вероятно някоя вечер, когато се напия и изнервя от поредното несмилаемо ентъртейнмънт лайно.

There is no substitute

11 06 2009 @ 13:58Trackback
Етикети: , ,
Категории: love
loved
3 коментара

You are damn right, my man!

20 05 2009 @ 16:40Trackback
Етикети: ,
Категории: светското училище на Борисов

Безинтереснo

This movie was full of cheap humor, cheap nudity and cheap story. And come on, who are you trying to fool by claiming this “beauty in all” is smart, it’s just a cheap trick to show nudity in an “intellectual” way.

Някакви подобни дивотии мислят за Cashback онзи тип жени. За един от онези редки fluid филми. Всякакви идиоти има.

Страница 4 / 41234