Ако трябва да започна да правя класация “продукт на месеца”, продуктът на ноември ще са тези семки. Опаковката направо чупи глави и още щом я видях в магазина моментално забравих за всички останали, макар да не знаех дали ще са читави. Явно са правени за износ, тъй като на задната страна описанието е на 3 езика, а хранителните факти са едни от най-подробните, които съм виждал на български продукт. После се оказа, че са големи, отлично изпечени и осолени и ако има перфектен слънчоглед, то това е той. Цената е около левче за 125 грама. Епични.

Напоследък… е, напоследък, напоследък, от началото на септември… та напоследък играя World of Tanks. Най-общо казано, това е Counter, ама с танкове. Казвам го само за обща представа, защото пред WoT CS е като Doom пред Quake.

Играта е много интересна, бърза и най-спокойно можеш да попилееш часове без да се усетиш. Историческата й достоверност е много силна, а моделите на танковете са просто супер реалистични и детайлни. Страните са две – СССР и Германия. Всяка си има силните и слабите точки. Руснаците имат няколко overpowered танка, но артилериите им не струват. Аз играя немец и напоследък намирам нечовешки фън в Hummel-а си.
Чети, за да не работиш

Лесно най-забавната игра на годината. Невероятно добър платформър, точно от онези, дето вече не ги правят. Брутална изродщина с кървища, чобанско млатене, пръснати тикви, колене и тотален вандализъм. И много силен тъмен хумор. Доберманите се казват Dre или Nate, негрите са точни копия на Тупак. Казвам ви, ако и на вас като мен Машинариума ви писна бързо, макар да си спомняте с умиление отдавна отминалите епохи на поинт-енд-клик куестовете, Shank ще ви даде точно каквато жега трябва. А диалогът с падрето:

– I shall call you Lazarus
– I shall call you fucked

ме накара да изригна в мощен, чутовен оргазъм. Супер, просто супер!

p.s. Самият факт, че можах да направя ебаааахти дългото и нахално комбо в живота си – 110, ме изпълва с още по-голямо щастие.

След толкова години чакане за продължението на един от най-добрите шутъри екшъни евър ще кажа, че Mafia 2 е много добра. Графиката е страхотна, физиката е супер реалистична, моушън кепчъра е перфектен, историята е добра, има емоция, има тръпка. Само че има и нещо друго. Разработката й отне твърде много време. От излизането на първата изминаха 8 години без 4 дни. 8 години са светлинно разстояние в гейминг бизнеса. За последните 8 години се случиха страшни неща. Най-малкото излязоха около 150 GTA-та, които тотално попиляха жанра и оставиха много малко място за оригиналност. Първата Mafia беше в пъти по-добра от GTA 3 и за разлика от него, нея я изиграх с удоволствие до края. Обаче после нещата се обърнаха.
Чети, за да не работиш

Като човек, който гледа реклами само за да види докъде могат да паднат и рекламодатели и рекламисти в стремежа си да прехвърлят едни пари от едно място на друго, идеята за фритюрник, при който нещата не плуват в 3 кила гнусна мазнина най-неочаквано ме закачи още в началото и на няколко пъти почти я докарвахме до покупката му. Семейната ни хранителна парадигма е такава, че пържени неща ядем в ебати крайния случай на абстиненция, което не е много трудно, понеже с течение на времето се получи едно такова изграждане на спонтанно желание за повръщане още щом в съзнанието изплува картината на потапяне на нещо във фритюрник. Обаче работата е там, че все няколко пъти в годината на човек му се прияждат картофки или чипсче, или пък друга пърженка храна. И най-добре за живота и здравето му е да не я яде където и да е. Всъщност, най-добре е да си я прави сам, защото знае от какво, с какво и как.

След като днес теглихме чертата, решихме, че покупката на Tefal Actifry е оправдана, макар в мен все още да битуваше едно особено притеснение, че уредът е съмнително прост на вид и нещо прекалено евтинее, за да прави чудеса. Но когато три часа по-късно фиш енд чипсът беше готов, всичките ми съмнения се разсеяха.

За приготвянето на 750 грама пресни картофи и половин кило костур отидоха точно 2 мерителни лъжички зехтин и един час – 40 минути за картофите и 20 за рибата. Което одмах демонстрира двете особености на уреда: 1. наистина пържи с една лъжичка зехтин едно кило картофи, а при някои продукти, като определени морски дарове, изобщо не се ползва мазнина; 2. приготвянето отнема в пъти повече време в сравнение със скоростното пържене на обикновен фритюрник. Обаче факторът време няма никакво значение, понеже и картофките, и рибата станаха фантазия – хрупкави отвън и сочни отвътре. И ги нямаше миризмата и ефектите на едномесечно палмово олио, което е било загрявано и изстудявано десетки пъти и изобщо си е ебало майката.

Принципът на работа на самият уред е супер прост. Има един нагревател и един вентилатор, който издухва врелия въздух върху минаващите отдолу продукти през специални гумени отвори на покрива. По средата на уреда има една пръчка с особена форма, дето се върти и джурка съдържанието. И понеже съдържанието е полято с лъжичка зехтин, при въртенето и джуркането той се разнася равномерно по всичкото такова. Толкоз. Няма рокет сайънс. Почти ракетен е само звукът, който се носи по време на работа от вентилатора.

Далеч не искам да звуча като агент на Ве Ес Телешоп или някой друг шоп, ама почистването си е направо шега. Уредът има две части, които се цапат – съдът за пържене и пръчката. Тя се отделя с едно щракване за да се измие отделно. Общото време за почистване беше примерно 2 минути и то само защото по пръчката имаше много налепи от рибата, които се напънах съвестно да изтъркам. После двете части се подсушават и аре всичко в шкафа. Ташак.

На външен вид уредът, както казах, супер евтинее. Копчетата му са някакви афиф, дисплейчето и функционалността на таймера са от 50 стинки. Съдът, в който се извършва всичко е някаква ултра тънка тенекия, на която яко й играя една глава и ще е до там. Филтърната решетка на дъното се вади с поглед. Изработката е много далеч от цената от 369 лева, но майната й на нея, когато резултатите са такива. Нещо повече, с чиста съвест мога да кажа, че дори да прави само риба и картофки, пак си струва. Но тъй като той може повече, ще следват ъпдейти кое как се получава. Тези дни ще пробвам чипс от зеленчуци и ще раздуя. Стендбай.

Update: втори опит – картофки и цацичка; цацичката беше готова, само я пуснах накрая за няколко минути да се постопли и да стане хрупкава; резултатът беше направо шест.

Update: трети опит – хванах им цаката на картофките; трябва да се нарязват на сравнително еднакви парчета, с колкото може по-квадратно сечение и да се подсушават много добре; малко ги прегорих обаче, та по-правилно е да се каже, че вторият опит до момента е най-успешен.

Update: този път без да искам изтървах зехтина, че го сипвам на оченце вече. Изтървах, примерно сложих нещо като 4 супени лъжици. Картофите станаха меки, мазни и супер гадни. Внимавайте много с мазнината. По-добре без, отколкото с повече.

Малко над 2 лева за 12 парчета (в Северна Америка са 15, колкото са и релефните отметки от задната страна, ако обърнете внимание) и засега само сините (cobalt) и зелените (electro), но как си струват всяка стотинка, копеле! Ей такива малки неща могат да ме накарат да се разплача от щастие. Ако не сте фенове на аспартама, пробвайте нещо друго. Примерно Elma. Която няма много вкусови качества, а дражетата са пренебрежими като размер, ама ужким е био.

Драги алтернативни гийкове, направете си добро – вече не казвайте колко тъп и зле е Уиндоус с лекотата, с която го правехте досега, за да не изглеждате тъпо и смешно самите вие.

Не за друго, а защото 7 не е онзи Уиндоус, който всички така откровено мразихте години наред, сочихте с пръст и с подъл смях демонстрирахте как за разлика от него Линукса върви бърже и устойчиво на новия ви лаптоп, подмолния опит да ви го пробутат не е успял и сте си взели дори парите обратно, а пък OS X-а ехееее…

Никога не съм обичал да казвам на черното бяло само и само за да не изглеждам минал се в очите на другите. Разбира се, че Уиндоус винаги е имал проблеми, изглеждал е ужасно, управлението на паметта му е било нескопосно и без рестарт съм изкарвал максимум 2 седмици. Но тези неща са в миналото. Както и симпатиите ми към Vista.

Сравнена с 7 Vista прилича на някаква недоклатена бета и то не заради външен вид, а заради общото усещане, което сега вече най-накрая създава чувство за един добър, завършен продукт. Нещата са малко като в шегичката – уеб 3.0 ще е моментът, когато приложенията от уеб 2.0 най-накрая ще заработят. За Уиндоус уеб 3.0 настъпи – посетите с Vista семена най-накрая са покълнали, и то как.
Чети, за да не работиш