Етикет ‘cool’

Вината на месец март

01 04 2011 @ 18:02Trackback
Етикети: , , ,
Категории: иедени и пиени
thirsty
5 коментара

Този месец много през просото го подкарах. 1/3 от изпитите вина дори не ги снимах и за беля вече не помня кои бяха. Някои бяха добри, други не до там, ама ха де…

Добрите

Ей го на – Уникатото рубин не знам защо не съм го снимал, при положение, че беше едно от добрите вина и само паметката, която съм си оставил на драфт ми припомни за него. Страхотно ми хареса. Рубина си го обичам и това е, но този е наистина много ярък. Яко таниново усещане през цялото време. Отдавна не бях срещал утайка във вино, мани пък сериозна. Ранния мелник на същата изба от предния месец нямаше такава. Странно. Определено ще го пия пак.

Вината на месец март

Много е странно, че на следващия ден, след като са изкорах от отайката в уникатото се сблъсках с не по-малка в туинса. При него също има ясно изразен, много силен танинов елемент, само че с по-висока киселинност. Забелязвате ли как ставам все по-вещ? Скоро ще започна да говоря за “сочен нос”, макар първата ми асоциация да е със синузит, а след това като едното нищо ще ескалирам до “запомнящ се послевкус”, каквото и да значи тая хуйня.
Чети, за да не работиш

Вината на месец февруари

01 03 2011 @ 21:46Trackback
Етикети: , , ,
Категории: иедени и пиени
drunk
3 коментара

Този месец не беше много богат на винени експерименти, защото бирата отново се върна в менюто ми, но пък повечето вина бяха добри и дори някои бяха невероятни. Доволен съм. Забелязвам, че вече не съм фанатично жадуващ бира и спокойно мога да изкарвам дълго време без нея. И надобрявам все повече в разграничаването на вкусовете и ароматите. Каквото и да ви говорят, тая работа става единствено с пиени, не с фасони и претенции.

Добрите

винага на месец февруари

Застреляйте фотографа за безумната снимка, но не пипайте виното! Лесно едно от най-добрите български вина за вкуса ми. Ако не се вижда, това е мерло и рубин реколта 2008. Кастра Рубра затвърждава позиции на отлична изба. Техен е и Виа Диагоналис.
Чети, за да не работиш

Dead Space 2

13 02 2011 @ 18:10Trackback
Етикети: , ,
Категории: gaming
scared
Безинтереснo

Dead Space 2

Хич няма и да се хабя с приказки. Втората част наследява всички емоции от първата. Което е добре. Ако искате праволинейна сайфай колялка с хорър елементи, която не пращи от оригиналност, ето я вашата игра. Става за игране, има интрига, всичко си е същото. Атмосферата е все така уникална, изненадващите моменти, в които нещо те грабва от нищото са намалели малко, но ги има и не допускат отпускане. Балансът е ок и не се насича прекалено много от твърде небалансирани нива. Това, че имат отделен екип, който да се занимава само със светлините по нивата е очевидно, понеже светлината е един от козовете при създаване на усещане. Страховито е и не знаеш кога от кое кьоше ще ти изскочи някой изрод. Ако не бяха пипнали светлината така, играта нито щеше да има атмосфера, нито щеше да изглежда толкова добре, понеже графиката е откровено конзолна и само текстурите я спасяват.

Dead Space 2

Общото време за изиграване беше 9 часа и половина, като един, един и половина от тях хитро са вмъкнати като лека ретроспекция към първата част с бродене по Ishimura. Иновации няма кой знае колко. Играх със същите оръжия от първата част, защото новите ми се видяха тъпи и безполезни. Respec функцията на бенча е добра като замисъл, но не ми се стори особено приложима за хора, които познават играта.

Dead Space 2

Последния “бос” е изключително досаден и при мен изиска над 30 преигравания. Самото последно “ниво” е също супер досадно и включва нескончаемо бягане от неубиваем противник за по-оригинално гарнирано с тонове други уроди излизащи от всички дупки. И някакси тия двете ми отровиха играта. Кому е нужно да губиш часове наред в едно и също? Дори не мога да си представя каква тъпотия ще бъде минаването им на следващите 2 степени на трудност, като се има предвид, че винаги играя на нормална. Боса му хванах цаката накрая, де – стазис и един спешъл от лайн гъна в краката. И така няколко пъти.

Не разбрах какви са тия инфектори, за които постоянно се показва тип, но така или иначе след първото изненадващо ставане на труп от пода с мощно “роар”, в което хвърлих клавиатурата, започнах да практикувам издърпване и размазване с кубинка на всичко пред погледа ми, така че хич не им оставих възможност да инфектират каквото и да било.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Графика: 7
Звук: 7
Сценарий: 7
Геймплей: 7
Физика: 7
Емоция и динамика: 8
Заключение: добро продължение с изключително досаден последен половин час. Приятно е за игра, но wow факторът от първата част отсъства.

Вината на месец януари

02 02 2011 @ 00:22Trackback
Етикети: , , ,
Категории: иедени и пиени
drunk
3 коментара

Януари започна и завърши ударно, тъй като точно в края му причината за невъзможността ми да пия бира бе отстранена и осъзнавайки, че никога повече няма да пия толкова вино накуп, реших да си наваксам. В общи линии няма да сбъркам, ако кажа, че системно злоупотребявах. Но с експериментаторска цел! Работата с чашите пак беше същата. Определено си ми трябват нови комплекти, че не е имиджово така.

Добрите

Вината на месец януари

Този Старосел го препоръча Лина предния месец. Цената му е с няколко лева по-висока от тази на обикновения Старосел, който тогава не харесах особено, но качеството е в пъти по-добро. Благодаря за препоръката.
Чети, за да не работиш

Вината на месец декември

02 01 2011 @ 14:08Trackback
Етикети: , , ,
Категории: иедени и пиени
thirsty
13 коментара

По една или друга причина, всъщност една и много конкретна, от началото на декември не пия бира. И няма да пия до началото на февруари. Това наложи някои промени в лайфстайла ми вечер, когато най-добре разпускам с алкохол, а именно замяната й с вино и уиски. И докато при уискито всичко е ясно – Chivas или Bush, при вината заложих на якото експериментаторство.

Бяло и розе не мога да пия, защото през това време не ми се полага нищо студено и газирано, което остави единствената възможност да тествам червени вина на корем. Общият резултат от експеримента е, че отворих сетивата си за много нови усещания и вкусове и поглеждайки назад как докато другите са пиели червено винце аз съм надигал халбите, се чувствам тъп, като дърт хевиметалист, който не спира да мели “смърт на чалгарите”.

Някои вина ще съпроводя с коментар, други няма. Ако такъв липсва, значи думите са излишни. На 2-3 места ще се сблъскате с неортодоксални чаши, като причината за това е съвсем прозаична – половината чаши за червено вино вкъщи ги изпочупих с немарливото си джаста-праста отношение, а по време на празниците миялната не смогваше да измие всичката изцапана посуда. Затова напук на етикета и за ужас на сомелиерите ще видите червено вино в чаша от шампанско. Сега виждам и, че на новите чаши съм забравил да им махна етикетите, ама много важно. А бакълъм!
Чети, за да не работиш

Neonode N2

26 12 2010 @ 13:33Trackback
Етикети: , , ,
Категории: продукт
loved
6 коментара

Neonode N2

Не е нужно да задавате въпроса “Кой идиот в самия край на 2010, когато HTC Gratia е само на месец разстояние си купува почти четиригодишен телефон, който не е точно смартфон, няма 3G, wlan и мултитап екран с огромна резолюция, а вместо това е точно обратното”. Знаете много добре кой е идиота.
Чети, за да не работиш

Zinfandel Redwood Park

30 11 2010 @ 18:29Trackback
Етикети: , ,
Категории: продукт
drunk
7 коментара

Zinfandel

Няма място за спорове, аз съм човек на бирата. Но понякога пийвам и винце. Далеч не съм познавач и изтънчен ценител и със сигурност любимите ми вина са розетата, след които идват белите. Не за друго, а защото когато прекаля с червените (а аз прекалявам, понеже обичам постоянно да отпивам и когато нещо е вкусно, ето ти го проблема) ме цепи глава, но имам любими и от тях. Така например едно от най-добрите, според мен, български червени вина е Via Diagonalis, а Gallery серията на Todoroff я намирам за съвсем нелоша, въпреки жегавия алкохолен процент 14.5 и даже по-добра от виа-та. Обикновено предпочитам купажите и някак са ми досадно неприятни типичните у нас сортове мерло и каберне. Мавруда ми е мега тегав също, макар да харесвам розето от него. Сира (aka шираз) и рубин са ми сред фаворитите. Най-любимо ми е обаче да експериментирам с непознати неща без да имам каквито и да е очаквания. В този случай с леко непопулярния тук зинфандел.

Понеже съм любознателен по природа и искам да знам какво консумирам, се зарових малко в нета. Около бутилката и произхода й има много неизвестни. С невероятна клизма човек стига до чешки сайт на европейска компания, чийто български сайт някой е забравил да го направи и така и не успях да разбера кой и как произвежда това вино. Има един друг момент. Макар и при изкупна цена на гроздето от доста под лев на кило, пазарът ме е научил да очаквам, че родните вина под 10 лева ще са зле. За чуждоземните дори не искам да отварям дума, защото аритметиката там можете и сами да си я направите, като прибавите още 2-3 звена по веригата. И някак сметките просто не излизат добро чуждо вино да струва колкото средностатистическа българска хуйня.

Но останах доста очарован от този зинфандел с цена от около 7.50 за бутилка. Вкусът е наситен, плодов, лек и учудващо не бие на спирт. Ароматът (доколкото може да се разчита на един синузитен нос да има становище по такъв въпрос) е плодов и мек, а усещането на езика е едно такова плътно. Бих казал, че освен ако не е блъскано със стабилизатори, подобрители и овкусители и не е пълна синтетика – нещо, което аз като дебил не мога да разбера, виното си е направо откритие. Днес отидох да взема още в билата, но вече нямаше 🙁