Етикет ‘audio’

Компютърно аудио, част 1: решението

16 11 2009 @ 16:37Trackback
Етикети: , , ,
Категории: продукт
loved
9 коментара

Acoustic Energy Aego M

Пристигнаха. Едно ще кажа – изглеждат направо разкошно. Ууфъра тежи към 7 кила, сателитчетата правят към кило и нещо. Материалът, ако не знаех, че е метал, щях да реша, че е някакъв камък. Толкова по пичата страна. Плитко и аматьорско мнение за звуковите им качества малко по-нататък. Макар че самият факт, че са с позлатени накрайници идва да каже достатъчно.

Компютърно аудио, част 1: десктоп

30 10 2009 @ 15:03Trackback
Етикети: , ,
Категории: продукт
thoughtful
20 коментара

Нова къща = ново компютърно аудио. На изпърдяното ми JVC много отдавна му работи само aux-а, което, за щастие, е единственото, дето ми е нужно. Обаче му изпърдяха една средна, пищялките и в общи линии сега има предимно бас. Както и да е, вас това хич не ви интересува. Както мен не ме интересуват вашите драми хя-хя-хя. Онова, което може да ви заинтригува обаче са резултатите от поредния ми рисърч за компютърно аудио, породен от описаната по-горе картина.

Търся си 2.1 аудио, защото: 1. смятам, че 5.1 или, не дай си Боже, 7.1 на компютър е проява на дебилия и твърде сериозна нърдщина; 2. нито имам мястото да разполагам много колони, нито желанието да се чудя откъде да прекарвам кабелите; 3. имам и други доводи, но сега ме мързи да ги разписвам.

Тази тема и рисърч не са нови за мен, но тогава не се спрях на нищо конкретно и слава Богу. Защото сигурно щях да купя някой насран Logitech или смотан Altec Lansing, за което днес нямаше да мога да си простя.

Но behold! Представям ви резултатите от едноседмично активно проучване погубило много човеко-трудо-часове. Интересен факт е, че лидерите ми в него съвсем не са нови модели. Което идва да ни каже едно – за хубавите неща няма преходност.

1. Bose Companion 5

Наскоро питах в два форума дали да избера DSC или Paradox като техника за сот и след разразилата се война, в която не получих нищо смислено като отговор, съжалих, че съм подхванал темата. Накрая просто избрах Paradox, който хем беше два пъти по-скъпата оферта, хем някакви хора разпалено обясняваха, че не може да се сравнява с DSC по нито един критерий. Избрах го, защото ми беше по-лесно да комуникирам с хората от Сектрон и защото супер се изнервих на дървените философщини. Същото беше и с климатиците няколко месеца по-рано. Извод: теми от типа “това срещу онова” не водят до нищо добро и полезно за питащия. В общи линии в подобни спорове няма еднозначен победител, могат да се извлекат само частички информация за референция, но личната преценка си остава истината.

Когато започнах да търся сравнение на Bose с други системи се оказа, че в света на аудиото Bose са началото на подобни големи драми. Всяка дискусия, в която се замесва марката включва класическите гийки тъпотии, като “Bose stands for Bring own sound equipment” и завършва с вездесъщата констатация, че са овърпрайсд говна, които не предлагат качеството на много по-евтини продукти (обикновено тук се слага модел на Logitech?!) и разчитат само на култовия си статус сред определени групи хора. Ся, не знам защо, но след подобно изказване в ума ми изплува Apple. Което значи, че макар една марка да разчита предимно на маркетинг, последователство и мисъл насочена предимно към дизайна, а не толкова към функциите, това не е непременно нещо лошо. В крайна сметка, драги гийкове, може би не допускате, че хората искат освен звук колоните им да имат и визия и че не, идеята да си тупна два студийни монитора за същите и дори по-малко пари никога не ме е осенявала и никога няма да ме осени. Защото аз не правя разлика между ниския диапазон на средните, който при Bose бил изнесен в уфъра, който мажел и използвайки еквалайзери и процесинг и алабала симулирал привидно чист звук, пък той всъщност не бил и дрън-дрън глупости, които мен изобщо не ме ебат. Обичам да казвам, че за мен е много по-важно да не знам как едно нещо е направено и работи, стига резултатът да ми харесва накрая. Или, както казваше оня – details, details, don’t bother me with details, just tell me when it’s done.

Звукът на петицата наживо е впечатляващ и съм също силно запленен от виртуалния съраунд, който, твърдят, бил доста близо до истински. И изглежда огън бий. Освен петицата има и тройка, която е със значително по-малки колонки и дори за моите уши вади прекалено среден звук. Естествено, не мога да пренебрегна цената и определено ще кажа, че тройката заслужава най-много 2/3 от 600-те лева, които й искат тук. С ръка на сърцето казвам, че изтъпанвайки се в шоурума нито за миг не си и помислих, че ще дам 900 лева за петицата. Най-малкото, защото ако я взема от Щатите, дори с митата и шипинга няма да ми излезе повече от 750. Което е фрапантна разлика. Не бих дал 900 лева на Bose България и по още две причини, свързани с човешкия фактор. Не ми хареса отношението на младия пич в магазина, който ме гледаше сякаш съм дошъл да му продавам турски ножове и не остави настрана шибания си вестник нито за миг по време на присъствието ми. Пич, не моа ми искате тия пари и да ме караш да се чувствам като изтърсака-гаврош, дето ти нарушава спокойствието, ръйш ли ма? По-възрастният господин бе достатъчно отзивчив, но… да си представител на марка, на която побългаряваш името до “босе”, е меко казано неподходящо. Не че с “порше” не е същото, нали.

2. Acoustic Energy Aego M

Проблемът на това чудно на вид нещо е липсата на панел за управление. Като резултат, човек трябва да се навежда надолу до събуфъра, или както някои писачи в лайфстайл списания му викат – суббуфер, за да контролира волумето. От прочетените ревюта обаче едно е ясно – звукът бил da shiznit. Кофти е, че в България го няма и няма как да чуя и сравня звука, та ще се наложи да се доверя на ревютата. Една от шокиращите, но едновременно с това хитри идеи е възможността да се ръгне допълнителен централен говорител и да получите 3.1 система, ако центъра ви се струва рехав. Английска предвидливост в действие.

Тъй като цената в последно време е скочила с трийсетина четирсетина паунда и е стигнала 130 ~140, допускам, че наскоро е имало ъпдейт във версията или както и Porsche Design и те под въздействие на техни си фактори са решили да я покачат леко.

Ако имате нервите, можете да изгледате и най-дебилната реклама в историята на дебилните реклами. Разбира се, немска. Само заради нея съм склонен да ги смъкна на трето място. Jesus!

3. Teufel Concept B 200

Много интересна и тотално win идея. Всичкия процесинг е изнесен във външна кутия, където сигналът идва през USB, което значи, че качеството на звука не зависи от пършивата ви вградена в дъното карта, а е най-добрия възможен. Виждайки с какво е наджипкана кутията и знаейки как в огромното пространство на дивиди-то всъщност има една платка и двигателче, е повече от ясно, че там вътре нещо става по начина, по който трябва да става. Отзивите са възвишени и хвалебствени и само дървеничкия външен вид, който ще ми припомни времената, когато на бюрото имах плеснат усилвател Респром ме спира. А цената от 200 евро е отлична с оглед на резултатите. Teufel имат и 2.1 сетове, но изглеждат по-зле. Твърдят обаче, че специалните конични отвори в дъното на колоните компенсирали отсъствието на уфър почти идеално.

4. Klipsch ProMedia GMX A-2.1 | Razer Mako | Creative GigaWorks T3

Klipsch-а също не е първа младост, но високите оценки за него си остават. Смущава ме повече цвета, отколкото формата му. Дори бих казал, че формата ме привлича супер неудържимо. Но не в това сиво. Макар че… сивото придава оня специфичен петдесетарски вид на големи метални предмети с чапати врътки и огромни лампи, който обикновено ме изпълва с носталгия. Обаче седи малко грубо, още повече, че кабелите са супер видими, а врътките са ръбати и цялото управление се набива прекалено много на очи. Ако не бях такава пичка, сигурно щях да ги приоритизирам – 300 лева лесно се преглъщат за предлаганото качество на звука. Изненадан съм приятно, че ги има и тук, не очаквах.

За Mako-то отзивите също са положителни. Бидейки нов продукт и използвайки последните технологии, а и знаейки кой го произвежда, ясно е, че е добър и прави онова, което се очаква, сигурно дори и повече. Познавайки обаче колко досаден може да стане тъч контрола скоро след притежаването на друг Razer продукт, смело мога да кажа, че контролния център би ми натежал много сериозно против покупката му. Сензорно и тъч управление на волуме са супер болка в задника. А за лолцената от 820 лева, които му искат тук, дори няма да се напъна да кажа нещо саркастично. Нали помните, че за 80 лева повече отивате в магазина и вземате Bose Companion 5. А сравнение между истинското hi-fi и шаренкото гейминг аудио трудно може да има. Razer определено се надценяват ценово. Да не забравяме, че и те са Made in China и хардуера им има проблеми.

От доста време съм забравил, че имаше и марка наречена Creative. Нито бластера ми е техен, нито имам някаква друга периферия, за разлика от преди 10 години, когато всичко ми беше от тях. И някак няма как да се отърся от впечатлението, че Creative правят пластмасовички мейнстрийм джунджурийки и ще бъде доста трудно да ми се впишат във вкусовите и визуални предпочитания, защото сега вместо отявлен компютърен вид, който привлича погледа на влезлия в стаята предпочитам нещата да се сливат с околното пространство.

Отзивите за този им продукт са смесени и се люшкат от “бива” до “препоръчвам”. Но както знаем, в наше време всеки препоръчва това и онова базирано на собствената си липса на повече информация, така че съм малко предпазлив, когато за даден продукт има прекалено разнородни отзиви. Едно обаче е ясно – това е най-сполучливата 2.0/ 2.1 аудио система на Creative до момента. И трябва да призная, че на външен вид също са я докарали добре – не прилича на детска играчка. Само не знам дали цената от малко над 330 лв е съвсем оправдана. И с тоя hardwire…

5. Harman/Kardon Soundsticks II

Не съм сигурен дали олд скул транслуентната опаковка и синьо осветление вече не ми идват малко нанагорно. А стандартните сензорни контроли също не ме дървят особено. Но звукът си остава звук въпреки всичко. Вярно, някои твърдят, че възрастта на технологията започва да си проличава и уфъра няма силата на посочените в предната точка например, но всичко това е много относително. Аз не съм човек на дънещия бас, нито на прекалено високото волуме. Цената от 280 лева отбелязва видим спад от 420-те преди 3 години и половина.

Заключение

Аз лично по-скоро не бих дал толкова много пари за Bose – чшш, за същите се взима рисийвър Denon или Onkyo, нали. Може би бих пробвал Aego-то вместо него. Но преди всичко ще отида тия дни до Plesio да видя и чуя Klipsch-а, Creative-то и Soundsticks-овете наживо и ще пусна ъпдейтнати впечатления.

btw ето едно сполучливо сравнение на текущите 2.1 системи, включително половината обхванати тук, което също дава интересно инфо и резултати.

Когато ми остане повечеко време и си завърша рисърча следва втора част – слушалки.

Update (3.01.2010): цената на Razer Mako е паднала до 480 лева.