pls, отбележете се у тая уйдурма, ако ви боли шпека по случая.

Нали и за миг не сте се съмнявали, че 02 ще има? Дори и само за да им е кофти на пръчките. И ще започва така…

Оказах се обгърнат от нещо меко, прозрачно бяло и топло. Все едно бях полегнал в голяма силиконова цица. Но особеното беше, че не го усещах физически. Просто бях сигурен, че съм в голяма силиконова цица. Голяма силиконова цица, която бавно и сигурно ме носеше някъде там по течението на реката от мляко в огледалната млечна безбрежност. Сега като се замисля, може би е била река от кърма. Реката – хранителна необходимост за новия живот. Но да знаете, че с кърмата не е хубаво да се прекалява. Онзи ден си пуснах едно филмче, в което 5 годишно момиченце смучеше от циците на майка си и щях да повърна. Но наистина повърнах, когато после видях 7 годишно момченце да го прави във втория епизод на филмчето. Нали съм ви казвал, че да си родител изисква известно мислене? Както и да е, и да съм, и да не съм, точно сега вече няма значение.

Озари ме прозрението, че реката от мляко всъщност е реката Стикс, по която лека-полека се придвижвам към вечните ловни полета, царевичака на Мачу Пикчу или където там излиза цялото чудо. И лодкар вероятно трябваше да има, за да е всичко както си трябва. Озърнах се да го видя… да бе, „озърнах се” да го „видя”. Сякаш имах очи, с които да го видя и мускули, с които да си въртя хипотетичния врат.

Замислих се, че според онова, което съм чел, нямаше да е лошо някой да ми беше турил две монети на очите, та да мога да платя на човека после. Ако е като българските бакшиши, неплащането на сметката накрая може много да го изнерви, да се обади по радиостанцията на другите лодкари и всички вкупом да ми дръпнат един чуден побой с греблата. Докато имах тяло, в джоба на Брионито имаше няколко бона, но мога да се обзаложа на каквото се сетите, че левовете не се котират много добре дори тук. А и нямам тяло и без това, какво остава за Бриони с няколко бона в джоба.
Чети, за да не работиш