Преди месец и половина-два се чудехме над въпроса “Тази Нова година да вземем да отидем на една вила, а? Ще се съберем 6-8 души, ще си вземем една цяла къща с барбекю, двор и всичкото му за 3-4 дни и ще рахатясаме. Кво ше им ядем баницата с кори Бела и ше им слушаме тъпата музика в кръчмите на фона на кисели физиономии и пияни животни.”

Месец по-късно търсенето все още не беше дало нужните резултати – или къщите бяха зле (разбирай “щом всички дават, що не и ние”), или вървяха с “хотелско настаняване”, или си представяха глупости от рода на 400-500 лева на ден. И тогава нашето домакинство тропна и каза “Аве я айсиктир от тука, ние що не празнуваме в собствена вила някъде на теферич още догодина?!”

Твърдо адоптирахме идеята да построим малка, но максимално състейнабъл къщурка – със соларните му панели, с колекторите за дъждовна вода, с правилното изложение и разпределение, направена от дърво, със стъкления му покрив, и всичко както си му е реда. В общи линии 500-600 квадрата парцелче ще са предостатъчни за едно добро начало. И имоти не е като да не продава народа, та в ровене спокойно се погубват няколко дни.

Но аз обичам да казвам, че от всяко нещо има полза и нито един миг прекаран в правене на нещо с желание не е изгубен. Ползата от ровенето по десетки оферти беше, че попаднах на снимка на имот на някакъв язовир, която изглеждаше като алпийска картичка. Абсолютно неочаквано. Никога не бях се замислял, че човек може да има имот на язовир. После прекарах две нощи в инспекция на язовирите в България през Google Earth и набелязване на подходящите. В резултат на което по-по-предната неделя спретнахме едно импровизирано половиндневно пътешествие с цел бърз оглед на 2-3 родопски язовира, леко разтъпкване, дишане на чист въздух и, то се знае, дежурното щрак-щрак.