Update: след проведен задълбочен рисърч по темата установих, че покупката на работна станция в моя случай е куцо решение, тъй като съм яко смесен в дейностите си и най-вече, играя игри. Можете спокойно да пропуснете темата и да очаквате новата тема “как сглобих страхотно PC за под 1000 лв”.

Последно сменях машината си през 2009-та. През 2012 бях тръгнал да я сменям, но не помня защо не докарах събитието да успешен край. За целия експлоатационен срок с нея се случи само едно нещо – по-рано тази година ми замина единия диск, който ползвах за работен. За щастие, успях да спася всичко важно и не се наложи да прибягвам до резервното си копие в Backblaze. След като понадих един еднотерабайтов WD Caviar Blue* и едно 120 гигабайтово SSD Samsung 840 Evo, което накара машината да буутва до напълно заредена ОС за дванайсетина секунди, нещата отново се уталожиха за известно време. Работата е там обаче, че видео продукцията, обработката на файлове с висока резолюция и 3D-то са си ресурсоемки чудеса, които тежат вече непоносимо много и нивото на шум от изнемогващите кулъри почва да става драматично.

Преди две години се бях наточил да извадя пак някакви колосални цифри, но междувременно попаднах на не един и два материала относно производителността на най-дебелите i7-ци, производителността на Xeon-ите, спънатите технологии в “потребителските” процесори и как Intel от години не прави нищо повече от маркетингови спекулации с отдавна съществуващи технологии, които представя за нови на видиотените дечурлига геймъри с дълбоки родителски джобове. Нагледах се на графики, тестове и се начетох на числа и сравнения между сравнително стари бранд нейм уъркстейшъни и нови геймърски сглобки. За мен всичко това е субективно, но нямаше как да не посее семето на съмнението. Все пак, конспиративното никога не ми е било чуждо, а като добавим и отявлената ми антиконсуматорска нагласа, намерих в темата доста материал за размисъл.

Докато се ровчех тия дни в Retro PC Mania и Квант сервиз, се загледах в работните станции на HP и Dell. Аз съм човек, който до този момент изпитваше неприязън към готови работни станции и изповядвах схващането, че това са простотии за банкови служители и офиси, в които се цъкат предимно таблици и текстове. Демек ташак работа. Всичките си компютри съм сглобявал лично, собственоръчно, с компоненти, които съм рисърчвал минимум месец. Така винаги съм имал усещането, че получавам максимума за парите си. Но никога не съм се замислял дали за два пъти по-малко пари не бих могъл да получа сходни резултати с малки компромиси от типа на по-малка гаранция, не до там красива кутия и някои липсващи функционалности, като USB 3.0. И трябва да кажа, че идеята изведнъж започна да ми се вижда много блазнеща.

Понеже през годините поръждясах доста в хардуерната област, ще съм супер благодарен на мнения по темата от хора с актуален опит, и най-вече на отговори на следните няколко въпроса относно бранд нейм работните станции:

– избирайки Xeon и търсейки най-доброто от двата свята (работата на първо място, но без драми при гейминг), W на 3.33 или X на 2.66 е по-добре да се вземе?
– ако купя машина с nVidia Quadro, мога ли да ръгна второ геймърско видео и някак да използвам едното за работа, второто за гейминг… при това на един монитор?
– частен случай на горния въпрос – куадротата, макар и стари технологично, все още са доста скъпи удоволствия и за парите им могат да се вземат цифрово много по-натопорчени геймърски видеа. Навярно за това има адски добра причина, но ако продам куадрото и добавя тия пари към бюджета за видео карта, не би ли трябвало да мога да купя нещо, което недвусмислено ще вади сравнима производителност при работа (от ранга на R7 265x до R9 270x, повече пари просто не ми се изваждат)? Гледах много тестове, в които куадротата мачкат в пъти и най-напудрените геймърски карти при работни 3D операции, но първо това е хардуер на 10 години и е за DX10, което автоматично означава несъвместимост с новите заглавия и второ, между бенчмаркове и практически резултати има голяма разлика.
– смятате ли, че в рамките на 800 лв може да се сглоби от нулата аналогична на дискутираните работни станции машина, която да върши по-добра работа и да е по-futureproof?

За отговорите предварително благодаря.

* отношението ми по темата WD Caviar Black over Blue рязко се промени когато се оказа, че Black мрат като мухи в рамките на първата си година и няма никаква икономическа полза от 40+% по-високата цена за две години повече гаранция.

Porsche-то е супер, но след четири верни години му е време за смяна. Бих продължил с удоволствие със следващия модел, който също застарява и реално не е кой знае какъв ъпгрейд, но функционалността му би удовлетворила нуждите ми, стига да не беше (почти) невъзможно вече да бъде купен отнякъде. Неотдавна дебютира и третата слушалка на марката, но не знам какъв патологичен олигофрен трябва да си, за да извадиш пари за 10-15 лади за Блекбери с най-дебилния дизайн на света. Така че с PD приключихме. Което създава известни затруднения.

С телефоните при мен нещата много се промениха в последните години и сега, за разлика от преди, не съм човек, който си сменя апарата всяка година минимум по веднъж. Не съм и човек, който:

• е от оная секта; всъщност от която и да е бранд секта;
• дава един лаптоп пари за нещо, с което основно ще говори;
• иска да носи нещо с размер и тегло на половин таблет в джоба си;
• му дреме с каква ОС ще е телефона, стига да е интуитивна и ненатоварваща, и да не е нещо мъртво, като Symbian;
• има нужда да си следи нонстоп мейла на телефона;
• би гледал филм, хеле пък HD на телефона си, за да го боли шпека твърде за резолюцията, стига да не е от зората на смартфоните;
• има нужда от кой знае какво в допълнение към простото говорене, с изключение на няколко игри и помощни приложения;
• не може без социалки, та трескаво да ъпдейтва тъпотии в реално време, макар да признавам, че подобни фийчъри са добра идея в определени ситуации;
• иска да се обвързва с договори с оператори, което силно ограничава функционалността на въпросния телефон, предвид че за да са яката работа, всички смучат нет като курва пишки;
• би купил когато и да е и при каквито и да е условия нещо, на което пише Sony, Samsung, Motorola и Blackberry.

Всъщност искам девайс с 3.5 до 4 инчов екран, достатъчно тънък, лек и приятно-пюристично дизайниран, за да не ми убива в тесни дънки, да седи добре в сравнително малката ми ръка и да не ме кара да се чувствам глупаво всеки път, в който го извадя. Корпусът трябва да е стабилен и нелъскав, за да не мисля постоянно какви следи и драскотини ще носи. Батерията е добре да държи минимум 2 дни, като се има предвид, че едва ли ще ползвам кой знае какво през деня. Вграден GPS също си трябва. Най-вече, редно е да е фючърпрууф. Всичко останало, вярвам, всеки смартфон с прайстаг над 300 лв го има по дефолт.

Което води до няколко съпътстващи драми. Всичко ново не просто е с големи размери, а е с все по-големи размери и се казва предимно Sony, Samsung, Motorola и Blackberry. Ако Nexus 4 не беше толкова грамаден, щях директно да съм приключил с чуденето. Но уви. Бърз поглед върху възможните варианти при горните условия не оставя никакво съмнение, че почти всичко в диапазона 3.5-4 инча е остаряло, грозно и не си струва да се купува, особено ако не планираш да го сменяш скоро. Единствените смислени алтернативи, които виждам, са (със следните негативи, излезли в хода на рисърча):

• iPhone 5
  → 1500 лв нов отключен, 1100 внесен отвън = lol;
• iPhone 4S
  → 1000 лв нов отключен, 700 внесен отвън = meh;
  → самоволно затваряне при повикване понякога;
• iPhone 4
  → не е фючърпрууф всъщност за моите цели е ок;
• Lumia 820
  → с цена почти колкото iPhone 4S, включително заключените (40 паунда ънлок и то не за всички оператори) и липса на варианти втора ръка = мерси;
  → фабрични проблеми с дисплея;
  → самоволно изключване и/ли рестартиране;
• HTC Windows Phone 8S
  → хардуера не е top;
  → едва около 1.3 GB за приложения и swap;
  → невъзможност да се инсталират приложения и карти на картата;
• Lumia 800
  → не е фючърпрууф с излезлия Win 7.8 нещата изглеждат доста сладко;
  → не плейва Flash видео приятел, който го има твърди, че плейва;

Въпросите тук са:

1) Може ли човек да се сдобие някак с айфон 4S (5?!?) на цената на HTC-то (<600 лв в момента)? Ако да (за което приемам акъл), няма място за чудене. 2) Ако не, може ли някак да се накара Lumia-та да плейва Flash видео. Ако да, пак няма място за чудене, тъй като цената от ~400 лв в момента е повече от прилична за предлаганото от телефона. Ако и двете не стават, HTC-то изглежда като най-перспективната опция и единственото, което ще трябва да преглътна, е дебилния му дизайн. Което доста ще ми приседне. Дали не съм изпуснал нещо интересно?

Update: за пички като мен, които си избират телефона по показателите “размер на тялото” и “размер на екрана” хората са направили сайт за визуално сравнение на размери. Базата е бедна, но все върши работа. Този модул прави почти същото, но с много по-богата база, като могат да се сравняват и профилите, което е супер важно.

Update 2: разгледах алтернативите посочени в коментарите. 8X ми е прекалено голям. Asha е телефон за макс една година. Алтернативите й от типа на HTC Explorer, HTC Desire C и дори HTC One V също не стават за повече от година, макс две. От Motorola просто имам лоши спомени и не мисля да й давам нов шанс. Blackberry за мен винаги ще бъде телефон предимно за поща, при това по несигурен протокол. Чисто ценово дуелът в момента е iPhone 4/4S vs HTC Windows Phone 8S. Колкото и да са повече приложенията за Win 7, 8 изглежда много по-добре.

Update 3: С Lumia 620 на близкия хоризонт и факта, че Lumia 800 получи ъпгрейд до 7.8, което коренно променя усещането ми към нея, а и като се отчете почти пренебрежимата й цена, работата май си отива към завършек…

Заключителни мисли: Тая тема колкото и да се дъвче няма какво друго да се прави повече, освен да се тегли чертата и колкото по-скоро, толкова по-добре. Наистина не зная какъв колосален дебил трябва да си да се казваш HTC, да знаеш перфектно, че WM 8 не позволява (и не е ясно дали това изобщо ще се промени) инсталиране на приложения и GPS карти на картата и въпреки всичко да пуснеш телефон с 4 GB вградена памет. От тия 4 GB за приложения остават едва няколкостотин, дума за карти изобщо не отварям. Идеята на един смартфон, за бога, е да бъде нещо повече, да е по-лесен за употреба и да не се налага потребителя му да прави шпагати присъщи на телефони от Java ерата, пресмятайки колко приложения може да сложи преди телефона да се препълни. При 8S цифрата е някъде около 20, което е пълен ташак. Наистина не мога да прозра причината зад това хора, които правят 1/3 от смартфоните в световен мащаб да спестят 4 GB, с които 8S щеше да бъде наистина една супер джаджа и най-вероятно щеше да свърши в джоба ми. Нито щеше да влезе в нишата на 8X, нито нищо – потребителите им са различни. Щеше да бъде просто един добър телефон с много по-голям шанс за продаване. В този си вид е тотален fail.

iPhone 5 и Lumia 820 първо струват прекалено много, второ втория има проблем с дисплея, при който отвътре се появяват петна като отпечатъци и по всичко личи, че огромна част от телефоните на пазара го развиват, при това още в първите си дни. Не съм аз човека, който за тия цифри ще се вкарва във филма да се разправя с български търговци дали това е фабричен дефект и дали е редно апарата да бъде сменен на мига, при това, колкото пъти е необходимо. Освен това, пак казвам, ако ще се дават толкова пари, купува се Nexus 4 и се прежалват някак размерите му.

Във финалната тройка останаха iPhone 4, 4S и Lumia 800. Изчетох много сравнения между тях, но в крайна сметка

мисля, че да сравняваш параметрите на различни платформи на база сухи цифри е супер глупост.

Сигурен съм, че iPhone 4 с 800-те си мегахерца постига в приложенията производителността на лумията с 1.4-те й гигахерца. Но…

iPhone 4S недвусмислено е победителя при моите критерии. Изпълнява всичките ми условия. Бих скочил одмах в един. Единствения проблем е цената му, която ме кара силно да се колебая.

С възможността да се купи за триста и няколко лева с остатъчна гаранция от година и половина, Lumia 800 е супер-скутер бюджетната алтернатива, особено след ъпдейтване до WM 7.8. Не държи цена, което значи че накрая няма да може да се продаде особено скъпо (което изобщо не би трябвало да е фактор при такава покупка; това е телефон, дееба – уред за говорене, който след две години вече на нищо няма да прилича, не викторианско кресло), но общото ми впечатление е, че за парите на смартфон от много по-нисък клас просто няма по-добро съотношение цена-качество. Това е, което още повече ме кара да се колебая за 4S. В смисъл, най-умното, което се сещам, е да се вземе една Lumia, да се поцъка половин-една година и да се скочи после в един 4S или нещо друго интересно, което ще излезе междувременно. А може да ми дойде и нов акъл и да започна да харесвам по-големи апарати.

В контекста на горните разсъждения iPhone 4 не ми е много атрактивна покупка. Ако бях по-закачен за марката, сигурно щях без да се замисля да взема един. 500-те лева за втора ръка без гаранция обаче го поставят в супер незавидната ценова среда на това сравнение. От една страна не бих могъл да оправдая 200-те + лева и възможните рискове при покупка на нещо толкова крехко без гаранция, от друга не съм сигурен, че в пряка съпоставка с Lumia има друга причина, освен имиджова, за да го взема.

Оттук нататък всичко ще се реши според това за кой от тези телефони ще изпадне най-изгодната оферта най-бързо.