Имаше времена, когато сектата на Муун беше най-страшното нещо на света за българина. Сега хората с алтернативна религиозна ориентация да ги ринеш с фадроми. Единственото, което ме притеснява е, че някакви там кавали от някаква си църква на джизъс и непоръбените му манафи от последните дни рисува свободно с шарени тебешири в обществен парк пътя за спасение и щастие. Точка 2 от този план е “смърт”, а точка 5 – “великият съд”. Звучи като скучна реклама на лихварски бизнес, ако се абстрахираме от всичко друго.

Строенето на параклиси по времето, когато вратовете лека-полека взеха да измират го разбирах. В смисъл, купуваха си хората заупокой по свой си начин. Строенето на църкви, виж, вече ми е хикс. А за нови църкви само в София и само в последните години се сещам поне 3. Едната в южния парк още се строи, но е набрала ебаси височината. Днес обаче в Хаджията щях да падна, когато видях това чудо на чудесата. Снимката е отвратителна, но пак се вижда прасковено-лимонения десен, масивната топлоизолация, еклектиката на няколко етноса и всички технически отличителни белези на съвременното българско строителство. Това, което не се вижда е долната част, покрита с червени камъни.

Може ли някой да ми обясни кой и защо изсира тези лайна на рандъм места в града? На мен и досега любима ми остава онази срещу Румънското, която години наред се строеше от епично звучащия “Чезари холдинг”, замря по едно време за година-две, но все пак беше завършена.