Да си го кажем честно, в споделянето никога не съм бил добър. За което са ме наричали тесногръд, закрепостен и други тъпотии, които имат същата интелектуална стойност, колкото да ме редиш заради това, че отказвам да спра да ям месо, понеже: 1) харесва ми; 2) засега не виждам причина да го правя, а когато я видя, тя ще е свързана единствено и пряко със здравето ми; 3) в този ред на мисли, наври си смешните етични съображения в анала; 4) аре друм, ходи прийчвай някъде, където някой по-лабилен ще ти хване дикиш. И ако е само това, иди-доди. Но има и други фактори, които не просто ме отблъскват, а отвращават в споделянето.

Да започнем с модата. Като други неща преди него, които не ми се изброяват, то е новото черно. Помагаш на планетата, намаляш си въглеродния отпечатък, по-социален си, по-интересен си, получаваш културно дивърсити, изобщо живееш един по-добър, осъзнат и полезен живот, казват. И си вярват. За жалост, в споделянето има един много сериозен проблем, който остава неизменен. Човешкия материал. И по-специално това, че той не струва. Същия тоя материал ще се подразни, че наричам нещо толкова значимо, според него, поредната мода, но той и затова е калпав.
Чети, за да не работиш