Етикет ‘търговия’

Meanwhile in Bulgaria

23 03 2012 @ 13:46Trackback
Етикети: , , ,
Категории: невероятната българия
impressed
6 коментара

кашкавал месо

5 стинки за търговията

22 03 2011 @ 19:59Trackback
Етикети: , ,
Категории: пинизи
thoughtful
29 коментара

Едно от нещата, които ми донесе EVE в реално-житейски аспект беше краш курса в търговията и пазарите. За вас майтап, за мен истина, но след като успешно търгувах в играта 2 години, през есента реших да започна и в реалния живот. Доколко това е успешно ще видим съвсем скоро. По-важното е, че в хода на тези две години лека-полека успях да достигна до множество изводи неизменно приложими в живота, които сърце не ми дава да не споделя с вас, още повече, че ги комбинирах с вещото си познаване на българската душа и стана пост, който социалистите и ПЧН хич няма да долюбят.

Успехът на търговията се корени само в едно: да пласираш правилния продукт в правилното време на правилния пазар на правилната цена. Що се отнася до цената и нейната правилност, има едно-единствено правило:

Едно нещо струва толкова, за колкото най-много можеш да го продадеш в даден момент на даден пазар. Точка.

Горното е обградено от безброй условности и ако-та, върху които няма да се спирам. Защото, както казва бате Сашо, “ако цапа гащи.”

Търговия не се прави от добро сърце. Търговия се прави само и единствено за да печелиш. Освен ако не си майка Тереза или някакво нейно производно. Затова е изключително смешно когато някой употребява термина “печалбар” за търговец. Хеле пък за такъв, който е съобразил правилно и продава хайпов продукт на хайпова цена в апогея на хайпа. Пример – енергийните гривнички, които само няколко месеца след апогея си са на 1/2 до 1/3 от първоначалната цена, а търсенето им на практика вече клони към 0.

Няма търговец с всичкия си, който да продава дори на фитка, независимо какви грандиозни намаления предлага. Освен ако не е отново майка Тереза, разбира се. Най-малкото, защото по закон си задължен да имаш печалба от всяка продажба. Не е много трудно да се сети човек, че търговец, който прави търговия на загуба, няма друга цел освен да мами държавата. А държавата не е проста.

Търговията е изцяло прагматична работа. За да е успешна, в нея не трябва да има емоция или лично отношение, които пречат на трезвата преценка.

Цената на един продукт не е определяща за печалбата, която можеш да имаш. Казано другояче, от дефицитен продукт с цена 2 лева можеш да имаш 1 лев печалба, колкото ще извадиш и от безинтересен такъв за 10 лева. Следствие: по-малка печалба при по-малка инвестиция в нещо, което се развързва бързо винаги е за предпочитане пред обратното, освен ако не продаваш скъпи нишови продукти и/ли не можеш да си позволиш да чакаш нужното време за реализиране на продажба.

От всяко дърво търговия не става. Когато за пръв път влязох в TK Maxx първата ми мисъл беше “Копеле, отваряме аутлет в Софето познай с кои дрехи!” Три изпирания по-късно пуловерът ми Билабонг се разпърдя по яката, на филата й се отпра подметката и й падна боята, а тениските отидоха за парцали за прах. Изводът? Евтиното е евтино. Втори извод. Всеки бранд има долнопробно произведени стоки, които не отговарят на стандартите за качество. Трети извод. Добре, че не се напънахме да отворим аутлет точно с тия дрехи, защото не знам колко вътрешно щеше да ми стане да продавам такива боклуци. Четвърти извод. Така мисля само аз, защото десетки други марки правят именно това – произвеждат долнопробни дрехи в огромни количества за масите. Примерно Кенвело и Ню Йоркър, които имат същите качества като боклука от тикеймакса. Трудно е да си представите какви печалби се трошат от тия боклуци дори когато са със 70% намаление. И затова не е виновен някой друг, а вие, драги консумеристи, които купувате като невидели само защото нещо е евтино и не ти пука дали утре ще го хвърлиш.

Приказките за “нормална” или “честна” надценка, не по-голяма от 10-15%, са дело на хора, които никога не са и помирисвали търговия, освен с нещо крадено, в което не са вложили и стотинка, или просто още живеят в комунизма, където някакви маси хора произвеждат някакви продукти, които се продават на някакви цени, та да могат същите тия маси да си ги купят без много зор и никой никога не държи сметка за нищо, което води и до безконтролното крадене. Същите фрийкове винаги имат и мнение колко трябва да струва нещо. Те са шибани калкулатори, които с вещина и само за секунди съобразяват изкупната цена на суровините, цената на труда и (евентуално) логистиката, но в суматохата някак удобно пропускат другата половина фактори. Техният проблем е, че Camper-ите струват по 200 лева, а те искат да ги купят за 20. И вместо да отидат да си купят Булдозерки и да осъзнаят къде се намират класово, те са недоволни, че другите струват толкова много. По-големият проблем обаче е, че има други, които могат да си позволят да дадат 200 лева за обувки. А българската драма като цяло се корени в мисленето “с какво тоя е по-добър от мен” и така и търговеца и платежоспособния потребител отнасят еднаква доза хейт. Българите имат много сериозна нужда от бой, глад, ебане и психиатрична диспансеризация. Българите скоро няма да се отърсят от наследството на соца. Те все още казват “сирене”, “шунка”, “бира” и “хляб” така, сякаш още има един-единствен продукт от всеки вид. По тази причина им убягва и най-важния момент при наличието на пазарна икономика:

Никой никого не кара насила да купува нищо. Всеки сам взема решението дали да извърши дадена покупка.

Потребителското схващане, че търговията трябва да се базира на печалба от оборот е изключително едностранчиво и показва, че потребителският акъл на определени потребителски групи стига само до там да пресметне как ще му е по-евтино. И докато е факт, че търговията базирана на печалба от оборот съществува и е достатъчно широкоразпространена, тя не е единствения вид търговия, най-малкото защото горната потребителска група не е единствената. Търговията базирана на печалба от марж е също толкова нормална и типична и е насочена към други групи потребители.

За да се прави търговия базирана на оборот са необходими ресурси, които не всеки търговец може да извади. И понеже всички сте интернет грамотни, ще ви дам най-красноречивия пример защо тази търговия не може да се прилага навсякъде и от всеки. Имате сайт, искате да печелите, слагате си AdSense, ама имате 100 души на кръст на ден. Знаете ли кога ще спечелите от AdSense? На дедов. Същото е и с търговията с печалби от оборот. Ако нямаш трафик – изчезни. А за да докараш трафик ти трябва някаква врътка. От там и идеята на тази търговия да продава долнопробни боклуци на ниски цени, за качеството на които потребителя не се замисля, защото приоритетът на цената в главата му е по-висок. Такива потребители има достатъчно. Не само тук, навсякъде.

И кво? Тогава всеки, който има продукт или желае да търгува, но не може или не иска да изпада до там, че да обслужва интересите на масата, да го духа? Ами не. За него е търговията базирана на висок марж и малко продажби. Тя изолира горния потребител съвсем целенасочено и продава качествени стоки на онези, които могат да ги оценят. Частен случай на тази търговия са премиум продуктите, при които прайстага може да се раздува изкуствено единствено за да накара притежателите на стоката да се почувстват по-добре. И това е напълно нормално. Има всякакви хора на този свят, има всякакви ценности. И докато едни винаги ще коментират кисело, че някой си е купил Мазерати, то този някой ще си го кара с удоволствие. По-реално-житейски пример – докато работническата класа кеси в Lidl и купува говна, чието съдържание не я вълнува, средната класа пазарува прясна био паста със спанак в Елемага. Разделенията са напълно условни и чисто с илюстративна цел.

Изводът от горните неща е, че търговецът сам избира модела, който най-добре приляга на целите и стоките му. Това, че някой иска да си филтрира клиентелата в магазина с определен имидж и определени цени, които моментално въздействат, е съвсем нормално. Ози ден в тоя новия Биомаг в пряката на Евлоги влязоха две баби. Погледаха цените, по-нахаканата от тях почна да ръга другата и да шепти така, че я чуха през 3 преки “Тука е зверска скъпотия, ма, чуваш ли какво ти казвам.” Идеята на този пример е, че винаги има хора, които не си знаят мястото (класово, да, отново) и имат проблем с факта. Но това не е по вина на търговеца.

Така че потребителя не може да има претенции към бизнес модела на търговеца по един милион причини. Но може да направи друго – да започне свой бизнес по начина, по който смята че е правилно да се направи. Толкова е просто. Win-win отвсякъде.

Законовата рамка, която защитава потребителите е прекалено либерална и разхайтваща, дори у нас. В EVE, където такава няма, но пък е пълно с измамници, покупките се правят много внимателно и обмислено след прочитане и оглеждане на всички детайли. Което е правилният начин, а не “иди ми, доди ми”. И ако предпочитате един по-житейски пример, всеки, който е пазарувал в ebay знае как е жизненоважно да гледа много добре всичко преди да реши да купи. Обратното, създаването на условия за необмислени покупки поражда консумеризъм в най-грозната му форма, което мен лично ме отвращава.

Като следствие от това потребителят живее в заблудата, че е фактор в търговията. Уви, не е. Никога не може да бъде събрана такава критична маса потребители, която да окаже въздействие върху нечий бизнес. Дори такова потребителско обединение/бойкот/акция да се случи, животът му е пренебрежимо кратък… заради същите онези, които са взели участие, ама после са размислили. Знаете ли какво е failcascade? Неконтролируемо разпадане на структура. Всички потребителски обединения са обречени на failcascade, защото редовият потребител не знае какво иска.

Между другото, типичната българска народна аритметика “първо вдигат цените със 100%, после правят 50% намаление” онагледява всичко, което казах за българския потребител по-горе. 50% намаление върху 100% надценка връща цената на продукта в изходна позиция, тъп! Слаб 2, седни си.

p.s. след коментарите на Blake и Антония се сетих за нещо важно, което този път касае другата страна – търговците. Както знаете, хора има всякакви. А у нас има прекалено много изроди, които са щастливи, когато преебат другия. Въпрос на личен избор и възпитание, за съжаление.

02 12 2010 @ 01:34Trackback
Етикети: , ,
Категории: светското училище на Борисов

10 коментара

Отново ми трябва акъл. Ама този път дори не знам как се казва това, дето го търся. Някаква проста платформа, в която търговци правят поръчки от вече въведен набор артикули и могат да се задават индивидуални отстъпки по различни критерии. Нещо като e-commerce, ама на едро.