Етикет ‘трип’

I carry a gun for protection from ze Germans, my dear. Or how I went to Berlin and mostly enjoyed driving a Tesla

24 02 2014 @ 22:45Trackback
Етикети: , , , ,
Категории: пътепис
curious
6 коментара

Берлин

Дървената пейка на върха на стъкленото яйце в Райхстага е мокра. Става ми мазно на душата. Адвансд педантичната нация на Европа се е осрала малко. Това обаче е само временно, защото за да влезеш в шибаното сдание правиш резервация по интернет (ако си напредничав; ако не, редиш се на опашка), на входа изискват да им покажеш мейла. По-далновидните немци си ги носят разпечатани. Хората свикнали на далеч по-нормален начин да влезеш в някакво си там място, като групата американски африканци или африкански американци, или както там ги наричат педалите, които са свикнали да си чекнат устата, за да не наричат очевидното с името му, за да не засегнат шибаните му чувства, все едно са в главата му, мислят вместо него и знаят дали нещо го обижда или не… та черните хора до нас гледат тъпо, защото това е яко неочаквано и малоумно в един свят, в който ужким всички сме цифровизирани за добро. За щастие, нечий телефон има достъп до мейл и можем да покажем резервацията, за да минем метър и половина по-навътре, където я показваме на седнала кака, но в комплект с личните си карти. Това е преди да те пуснат през проверка като на летището. С все легенчета, рентгени, хора с пищящи палки и други такива чекии. За да разгледаш върха на шибания райхстаг! После стадото се сортира и се натъпква между две стъклени врати. Втората не се отваря докато не се затвори първата и не поседим малко така компактно. Усещам искрено съжаление, че каузата на другаря Георги Димитров не е успяла едно време, но нищо, всички тия унижения се пишат на гърба на онези, които ще дера на жълтите павета много скоро.
Чети, за да не работиш