Както добре знаете, аз плющя EVE вече 2 години и половина. За това време научих невероятно количество неща за света около мен. Реалния свят. Не за друго, а защото EVE е един доста умален модел на истинския свят, в който се случва същото като в него, ама на бързи обороти. И така можеш много лесно, бързо и най-вече, почти безболезнено да научиш разни работи и причинно-следствени връзки.
Ако БСФС или БФС или които там са футболните гъзльовци играеха EVE, щяха да научат също толкова много неща и да не приличат на всички останали наредени путки в организации, дето обичат да вадят от гъза си големи думи от папките на ДКМС, но са пълни нули в практиката.
Щото не са заинтересовани.
Когато играеш EVE и не си заинтересован може да се случи само едно нещо. Да си загубиш кораба. Понякога губиш евтин кораб, понякога скъп, понякога толкова скъп, че ти идва да направиш така нареченото emoragequit – да си изтриеш или продадеш акаунта и повече никога да не се върнеш. Да изкараш скъп кораб в ден, в който не ти дреме е признак на: 1) голяма олигофрения и/ли 2) надвил си си над масрафа и те боли курец, че ще го загубиш. Незаинтересованият играч е един от отговорниците за общия провал. Няколко незаинтересовани играчи накуп гарантират провала.
Една от формулите за провал е да излезеш с неподходящ кораб. Казано по друг начин, битки се печелят с планиране и съобразяване с онова, което ще ти се изпречи. По-точно, с разузнаване. С информация. Трябва да знаеш кой и какво ти е насреща предварително. Така имаш преимуществото да излезеш с успешна стратегия.
Но в EVE има още нещо. Най-вече това се забелязва в 0.0 системите, където обикновено шетат гангове и соло геймплея е по-малко. Когато си в ганг, имаш отборна игра. В ганга няма самосиндикалисти. Ако не играем отборно всички умираме мизерно. И това е неоспорим факт. Когато два ганга се сбият пада неорганизирания, независимо, че може да има много по-голямо преимущество като хора и мощ.
За да работи един ганг му трябва лидер. Така нареченото Еф Си. Еф Си-то взема всички решения, задава целите, начина и мястото на сблъсъка. Еф Си-то има и психологическа роля – той сплотява ганга. Ганг без Еф Си е просто сбирщина от играчи, които ги пиши заминали за не повече от няколко минути.
А в българският футбол май няма информация за противника. Макар да е налична лесно. В смисъл… ако не беше налична лесно, нямаше да има Еврофутбол и други такива, нали? И планиране на стратегията не знам дали изобщо се прави, или по стар обичай се действа само с класическия патос “Излизаме и играем до край!” И отборна игра липсва. И Еф Си не виждам. Но най-вече липсва интерес към играта. А както казах, ако ти липсва интерес и въпреки това играеш, значи си просто някакъв олигофрен, който си е надвил над масрафа, но е толкова отегчен, че не се сеща какво друго да направи. А и по веригата има толкова неизпълнени условия, че винаги можеш да намериш вината другаде.