Етикет ‘слушалки’

Компютърно аудио, част 2: решението

28 01 2010 @ 13:00Trackback
Етикети: , , ,
Категории: продукт
happy
4 коментара

200 паунда за най-добрата гейминг пластмаса. 300 лева за друга гейминг пластмаса, дето няма да ми работи на 64 битовата ОС. 325 лева и 2 седмици доставка за гейминг пластмасата, дето й трябва инженерно образование и външно захранване, за да й навържеш петнайсте кабела, за да слушаш “съраунд”. 160 лева за гейминг пластмасата, дето изглежда добре, ама е откровено неергономична. Аве я айсиктир всичките от тука, бе! Аз нормален ли съм, че се занимавам с глупости? Гейминг хедсет съм седнал да си купувам…

Купих си откровено не-гейминг 2.1 аудио, къде ми беше акъла през цялото това време, че не избрах правилното решение – да тегля една майна на всичките детски играчки и да си купя едни хубави hi-fi слушалки. За кво да плащам раздут прайстаг? Че звука на гейминг слушалки е по-добър от този на hi-fi? Че изглеждат по-добре ли? Че са по-удобни ли? Или че микрофона компенсира стотина-двеста лева разлика? Аре не.

Затова вчера първо се изплющях в Reset на Раковска, откъдето срещу 9 лева и няколко стотинки си купих клип микрофона на Zalman, а малко след това в Dynacord-а на петте кьошета броих 169 лева за Sennheiser HD 555, с което приключвам сега-засега.

Първи впечатления

Sennheiser HD 555

Кабелите и на микрофона и на слушалките са с една и съща дължина, което е готино и не оставя стърчащи парчета. Микрофона има някакви три гумени скобички, с които да се захване за кабела на слушалките (понеже е предвиден да върви в комплект с Zalman-ските слушалки), но тия скобички са толкова афиф, че все едно ги няма – мигом изтърват. Замислил съм да усуча кабелите, с което дължината им сигурно ще се скъси с половин метър, но така или иначе за разлика от Canyon-а, с тези не мога да стигна до хладилника докато са ми на главата, та няма да има особено значение, а и това е временен кахър.

Микрофонът има и друг особен момент – не е дирекционен, демек лови всичкия околен шум и го предава с почти същата сила като гласа. Предполагам, това се решава софтуерно, но на седмицата не счетох за нужно да си инсталирам драйвъри и тулове за аудиото или каквото и друго да било, просто защото нямаше нужда.

Понеже колкото и нагоре да се закачи, микрофонът пак виси малко под брадата, което е куцо място, се налага да му се даде 20 децибелов бууст. 30 идват множко, а 10 не са достатъчни.

Толкоз за инвестицията от девет лева. Слушалките не са лоши. Но не мога да кажа и че са любов от пръв поглед. Не знам защо очаквах, че сивата им част е метална, а не най-обикновена пластмаса. Снимките нещо ме заблудиха. Мега стегнати са и колкото и да ги отпускам дебелата подложка на темето се усеща, като това усещане не преминава с времето. Стегнати са и отстрани. Седят стабилно, спор няма. Circumaural са, а покрай ушите вътре остава малък луфт да дишат. Но дори и така има загряване след час носене. Материята на възглавничките е една такава мъхеста-вълниста и не мога да кажа, че е най-приятната на допир. И определено допринася за загряването.

Звукът е окей. Несравнимо по-добър от това, което имах досега най-малкото. Обаче май и от него очаквах нещо повече. Не знам, не ми звучи толкова hi-fi, а аз, както знаете, хич не съм аудиофил и не ги чактисвам сложните им неща. Обаче нещо не ми е супер. Басите дънят, но им липсва плътност. Малко кухи ми звучат такива. С еквалайзер сигурно ще се оправи. В крайна сметка, малко са слушалките, които нямат нужда от пипване и свирят перфектно още с включването.

Един много важен и дори ключов елемент е тежкото изтичане на звук навън пореди отворения им заден край. Ама тече ви казвам. Разликата в силата, която чува човек с тях на главата и онова, което чуват околните на няколко метра не е особено голяма. Отвън навътре обаче не влиза нищичко. И отвън навътре влиза. Така че спокойно можете да си джиткате, докато другите ви попържат заради пукотевиците, които им развалят сериала.

Друго нещо от изключителна важност, което на пръв поглед човек не забелязва, но веднага усеща, когато протегне машинално ръка по кабела, е липсата на волуме контрол. Волуме контрола е фундаментален и единственото, което ме спасява, е наличието му на клавиатурата. Доста по-неудобно е, защото е с тъч контрол, а не с аналогова врътка или плъзгач, но пък има муте за мигновена реакция, когато се налага.

Ако трябва да дам оценка за взетото решение, тя определено няма да е 10/10, както ми се иска, за да се чувствам приповдигнато. По-скоро ще е нещо от типа на 7/10. Хубавото е, че повечето кусури са софтуерно решими и дори с тях преживяването няма да пострада особено. И хич не съжалявам, че предпочетох да направя така, а не се засилих да взема вратната Siberia, както в пристъп на безумие бях решил да сторя, защото не виждах никаква друга алтернатива наоколо, а хич не ми се шопваше пак отвън. Има нещо много сбъркано в българския пазар…

Update: микрофонът е много зле с дефолтните драйвъри на седмицата – улавя и най-малкия околен шум, което много пречи на гейминг комуникацията. Затова се видях принуден да туря драйвърите на дъното и да пусна софтуерния нойс съпрешън и акустик ехо кенсълейшън. И резултатът е идеален. Фоновият шум наистина изчезна. Вярно, с цената на едва-едва доловимо модулиране на гласа и леко понижаване на силата му, но за сметка на това бууст-а коригира този проблем; Слушалките не са удобни за продължително носене. Два часа е абсолютният максимум преди да започна да ги местя напред-назад, да ги повдигам и да си пооткрехвам ушите, та да влиза малко въздух.

Update (декември 2014): изглежда нищо не е вечно, така и пластмасата на слушалките в областта около връзката на чашките с разтегателната простотия, дето ти обхваща главата, както и да се нарича, се пукна след не особено дълга употреба, но при едно слагане онзи ден дясната се отчупи и паднаха 2 парчета. Ще ги залепя и навярно омотая с изолирбанд, щото покупката на нови слушалки ми е през курец заради една пластмаса, но фактът че при съвсем лека употреба нещо с етикет Sennheiser не изкара и 5 години без яд, ме дразни на макс. Успокоение донякъде е пинизът, че тези слушалки могат да се конвертират изключително лесно до два пъти по-скъпата им версия с елементарно житейско хакче – нещо, което разбрах съвсем случайно и много ми хареса.

Компютърно аудио, част 2: слушалки

06 01 2010 @ 16:52Trackback
Етикети: , , ,
Категории: продукт
thoughtful
5 коментара

Край с Canyon-а на Сашко, който ползвах в последните 3 години – микрофона му приключи жизнения си път, което води отлаганата от известно време покупка до иминентност.

От новия хедсет (демек слушалки с микрофон; искам комбо съвсем съзнателно и целенасочено) искам да прави всичко еднакво добре – играя, слушам музика, а понякога и гледам филми късно през нощта. И докато актът на пускане на филм на слушалки през нощта е свидетелство само за едно – така съм се нацепил, че нямам мозък дори да поиграя на нещо, следователно – дреме ми на гъза за звука – и без това ще заспя, то при гейминга и музиката не съм склонен на големи компромиси с качеството.

Пинизът обаче е там, че всеки хедсет маркиран с тага “gaming” носи леката подсказка, че аудио характеристиките му най-вероятно са леееко изместени така, та да прилягат повече на звуците в игрите, отколкото на акуратното възпроизвеждане на музика, което неминуемо води до известна загуба на качество при слушането й. Ама пълно щастие няма, дето вика оня. То не може хем хедсет, хем гейминг, хем па и музика, че и да е в рамките на разумен бюджет. Че ще има компромис с нещо трябва да е ясно на всеки още в началото. Освен ако човек не е отлично пачкиран, разбира се.

Един от основните фактори в избора ми е USB свързаността. На практика това от една страна означава цифров изход и собствена аудио карта – хипотетично по-добра от вградената, а от друга, че ми оставя аудио изхода свободен за колоните. Последното е много важно, щото ми писна на дедовия да се гърбя по два пъти на ден под бюрото да включвам и изключвам кабели според случая.

Още един много важен фактор е ергономията. Имам малка глава. Или поне по-малка от стандартните глави, така щото one size fits all шапките винаги са ми оставяли един пръст луфт и за да не изглеждам смешно мога да нося само много плитки шапки, иначе ушите ми ги подпират. В общи линии не мога да нося с голям успех средностатистически слушалки, защото ми халтавят, не са ми удобни и заради споменатия S размер на черепа изглеждат два пъти по-големи. И като резултат приличам на някой, на когото Дарт Вейдър трябва да му вика “бате”.

Друг проблем с ергономията е, че не мога да нося продължително време какви да е слушалки – започват да ме болят ушите. Ушните ми отвори също са малки и носенето на тапички повече от час е почти невъзможна и доста болезнена задача. Ако са и изолиращи, работата става зле. Отделно некачествените нормални слушалки ми създават едно гъдилкане, прерастващо в болка след известно носене.

Въпросните уши са чувствителни и температурно. Бързо се зачервяват и загряват. Често дори само едното. А това е много досадно, защото изглеждам все едно кварталния ми го е дърпал. Изобщо хич не си е далавера да имате глава и уши като моите.
Чети, за да не работиш