Кога минаха два три месеца не знам, ама ей го на фактът. Мързел, майка. Anyway, в края на март семейство Борисови се похендри връз възголям пътнически кораб и обиколи южна Европа и малко, колкото да не е без хич – северна Африка…
Чети, за да не работиш

Винаги съм вярвал, че впечатленията на човек като турист не могат да бъдат грам меродавни за реалността на дадено място. Впечатленията ми от Англия преди почти 5 години завършиха с написването на колосален по мащабите си пътепис с размер на четвърт роман. Този път пътеписът ще бъде значително по-кратък и ще акцентира не толкова на промените там, защото те не са особено видими, колкото явно на промените в мен.

Има 4 етапа на пътуванията в чужбина:

1. осъзнаването, че утре вечер по това време няма да спиш в твоето си легло
2. пристигане и свикване с новия свят
3. преживяване на всичко случващо се
4. радостта да се върнеш в добрата си мила къщурка

На четвъртия ден от това седемдневно пътуване копнеех да се случи точка 4. Съвкупността от множество културни шокове и други фактори ми дойде повече и тук е мястото да заявя, че това определено не е страната на семейство Борисови, както семейният съвет заключи.

Чети, за да не работиш

Преди месец и половина-два се чудехме над въпроса “Тази Нова година да вземем да отидем на една вила, а? Ще се съберем 6-8 души, ще си вземем една цяла къща с барбекю, двор и всичкото му за 3-4 дни и ще рахатясаме. Кво ше им ядем баницата с кори Бела и ше им слушаме тъпата музика в кръчмите на фона на кисели физиономии и пияни животни.”

Месец по-късно търсенето все още не беше дало нужните резултати – или къщите бяха зле (разбирай “щом всички дават, що не и ние”), или вървяха с “хотелско настаняване”, или си представяха глупости от рода на 400-500 лева на ден. И тогава нашето домакинство тропна и каза “Аве я айсиктир от тука, ние що не празнуваме в собствена вила някъде на теферич още догодина?!”

Твърдо адоптирахме идеята да построим малка, но максимално състейнабъл къщурка – със соларните му панели, с колекторите за дъждовна вода, с правилното изложение и разпределение, направена от дърво, със стъкления му покрив, и всичко както си му е реда. В общи линии 500-600 квадрата парцелче ще са предостатъчни за едно добро начало. И имоти не е като да не продава народа, та в ровене спокойно се погубват няколко дни.

Но аз обичам да казвам, че от всяко нещо има полза и нито един миг прекаран в правене на нещо с желание не е изгубен. Ползата от ровенето по десетки оферти беше, че попаднах на снимка на имот на някакъв язовир, която изглеждаше като алпийска картичка. Абсолютно неочаквано. Никога не бях се замислял, че човек може да има имот на язовир. После прекарах две нощи в инспекция на язовирите в България през Google Earth и набелязване на подходящите. В резултат на което по-по-предната неделя спретнахме едно импровизирано половиндневно пътешествие с цел бърз оглед на 2-3 родопски язовира, леко разтъпкване, дишане на чист въздух и, то се знае, дежурното щрак-щрак.
Чети, за да не работиш

Част 1: Пътуваме

Напоследък се хващам да мисля все повече за това как лети времето и как сякаш беше миналата година, когато видях Солун за сефте и ми хареса. Хареса ми, защото винаги съм искал Червеноармейска във Варна да изглежда като тяхната крайбрежна. И като се замисля, идеята за “гръцката махала” вероятно носи именно този смисъл.

Нашето домакинство има нова парадигма – да прекарваме по-пълноценно и разнообразно уикендите. Как прекарахме предния ще научите скоро, когато го донапиша. А този уикенд имповизирано ни щукна да отскочим до Солун да се порадваме на по-хубавото време там, да видим как точно изглежда придвижването в ЕС с автомобил и да хвърлим едно око на Икеата преди да поръчаме маса и столове по нета – човек не знае, може да се изненада приятно, а и разликата в цените не е пренебрежима.
Чети, за да не работиш

Варна

Този южен трип започна с Варна, както се и очаква. Че как без посещение на мама и татко? Тези посещения имат едно основно следствие – нарушават ми хранителния режим. Всеки път ме хваща запек, поради невъзможността на организма ми да проумее цялото това готвене, след което пък идва диарията, която е логичния стомашен отпор на нарушените ми хранителни навици. Ама вие успявали ли сте да кажете убедително на вашите, че храната е вкусна, просто ти вече не ядеш по толкова много обикновено и като цяло не си там, за да те блъскат с манджа като коледна свиня. И не, няма да си помислиш нищо за негостоприемност, защото се познавате като семейство от 32-33 години, не си отишъл на гости у комшиите и не сме в някое ново риалити.

Варна си е на същото място, влакчето от зоологическата до фека все още функционира, билетите продава все същия прегърбен чичко и те са все така по левче. Зоологическата обаче леко запада. Особено клетите гадинки в каменните клетки, които никога не виждат слънце и смърдят така както смърдяха и когато бях на 5. Горе-долу на същия хал са и птиците по лявата алея от входа към камилата. Маймунките също са много зле, горките хайванчета. Няма ли кой да направи нещо по-съществено с почистването и подобряването на условията им, баси? Но от друга страна сигурно адски се гордеят с алуминиевата дограма на яйцето и се хвалят на всичките си роднини по скайпа.

От заведенията по плажа изборът отново не е кой знае колко голям – Rappongi и Кубо. С доволна изненада открих, че рибарския мост е отрязан (сигурно бая отдавна, ама не съм се заглеждал) и на носа му са пльоснати 2 сепаренца, гледащи към моренцето, а водата се плиска под теб – идилийка. Също там можеш да опиташ Нескафе фрапе чокофредо. Чокофредо, човек 😆 От този момент нататък терминът отбелязва поне няколко присъствия седмично в речта. От хранителните заведения, може би само Сардиния някак успява да прилича на нещо по прилично. Само би било добре догодина персоналът да не киселее, ако обича.

Молът в Трошево продължава да има най-тъпия паркинг на света, в който никога не мога да се ориентирам къде съм и най-вече – как се намира колата после с по-малко от 3 опита. За сметка на това Нюйоркъра е пълен с почти модни парцалки и боклучки направо за без пари. Когато се появи и в София определено ще обере точките.
Чети, за да не работиш