Човек би си помислил, че върлите русофили комунисти или отдавна са напуснали този свят, или са на последни издихания, но в никакъв случай, че гордо бръмчат с хибридни лексъси, тананикайки си:

Спасибо деду за Победу,
за каждый отстоявший дом,
за небо чистое, за веру,
за то, что мы теперь живём!

Тия дни ми се случи нещо много странно. Два от домейните ми спряха да се отварят. Парадоксалното е, че имат сходни имена (sassy.bg, ohsassy.com), но това по никой начин не би следвало да има значение си мислех аз, като един полу-грамотен айти човек. След известно тюхкане и ангажиране на съпорта на сървъра получих отговор, ми той ти изтекъл беге домейна, ве. Тъй, това добре, ами другия? Къв му е проблема? Никой не знае.

Тези, както и повечето ми други домейни се хостват на отделни планове на един и същи VPS и ползват едни и същи неймсървъри. Всичко друго се отваря, тоя не ебава. Няма трейс, няма пинг. Ни от тук, ни отвън. От време на време и двата се появяват за няколко минути, получавам си пощата и после пак изчезват. Да, и оня, дето е изтекъл.

Както и да е, задвижих се, платих бегето и им пратих пидиеф с платежното, като потвърждение, защото идеята “след 2 дни, като дойде плащането, ще го пуснем” не ме накефи много. Същият следобед го пуснаха. И тогава се върна и другия!

А обяснете ми какво, ебаси, се случва? Как е възможно изтекъл бг домейн да е причина ком със сходно име да падне? Като се има предвид, че както в Регистър.БГ ми обясниха веднъж, за бг областта не се предлага услугата частни неймсървъри, каквито исках да пусна, затова просто пуснах частни на съвсем трети домейн и ги ползвам на всичките си.

Единственото, което ми хрумва е, че Регистър.БГ по някакъв неведом начин правят wildcard проверка за име на домейн и неймсървъри и пращат каквото там се праща към ICANN или еба ли го кой, когато даден домейн изтече. Друго рационално обяснение нямам, но ще ми е интересно да получа. С тях дори няма да се наема да комуникирам, защото само мога да си представя какво чудо ще бъде ескалацията, като знам колко отегчени са вдигащите телефона каки.

Деба нещастната ти държавичка, пълна с паразити и неизстискани циреи с претенции и социално толерантни чворове…

Здравейте приятели и колеги.
Като единствения човек, който може да пише до всички вас едновременно, аз ви изпращам съобщение от името на нашата колежка Калина Данчева.

Здравейте приятели,
Обръщам се към вас с молба за помощ в популяризирането на глобалната кампания на SOS детски селища: SOS! Childhood.

Това е призив, с които искаме да покажем, че детството е в опасност, а фактите, които говорят за това са:
– На всеки 7 секунди, едно дете умира от глад (общият брой е около 49 милиона);
– ¼ от деца по света живеят в бедност;
– 100 милиона деца не посещават училище поради бедност и дискриминация;
– Децата трябва да се държат като възрастни от твърде ранна възраст.

В този момент, световният сайт http://www.soschildhood.org/ има набрани 2337 души. От тях, 106 са от България.

Нашата цел е: 1000 българи, които подкрепят каузата. Подчертавам, че не става въпрос за дарение-това е глобална петиция, с която ще дадем ясен знак на света, че страната ни подкрепя глобалния апел за Щастливо детство на всички деца по света.

Как всеки, може да изрази подкрепа:
– като остави името си на глобалния сайт: http://www.soschildhood.org/ (гласът му ще бъде отчетен веднага)
– като сложи facebook application-а на глобалната кампания: http://apps.facebook.com/soschildhood/, който може да се сложи в профила и да се поканят приятели.

В българския сайт на кампанията, може да оставите и своето послание, като споделите щастлив момент от детството си. Това може да са съкровени спомени като: миризмата на бабините мекици или топлата прегръдка на мама преди лягане.

Нека разпространим посланието, че ние и нашите приятели от цял свят се ангажираме да помагаме за по-добро бъдеще и щастливо детство на всички деца. Днес, в бъдеще, както и по целия свят.

Момент да видя дали разбрах правилно – вашата цел е 1000 българи да подкрепят каузата?! Ето затова кауза се превърна в гнусна дума. Защото всеки път някой иска преди всичко да си начеше насраното национално самочувствие и да покаже на света, че българите са da shiznit. Да подкрепяш кауза в наше време е бързо, лесно и най-важното – безплатно – цъкаш едно бутонче, слагаш едно банерче, подпишеш онлайн петицийка и вече си съпричастен и имаш усещането, че си направил нещо много съществено. Толкова съществено, колкото е и носенето на шарена гумена гривничка на ръката или тениска на WWF.

Докато светът отива към технологично развитие, в съвременна България добрите практики се наричат с инспириращи имена, като “интеграция на малцинствата” и “декада на ромската интеграция”. Последното означава, че с проблемите се справяме утилизирайки олд скул метода на грубата физическа сила на неграмотни и дебилни маси от обществото, вместо технологии, минимизиране на разходите и погубеното време, и мислейки лекинко в перспектива. Но не, чакайте – това си е win-win ситуация отвсякъде – правителството влага минимално количество пари в циганите и едновременно с това те нямат свободно време, в което да мислят мастърпланове за набези и кражби! Кажете, не е ли много по-добре така, отколкото хем да се инвестира в прескъпа техника, която не се изплаща дори и след 10 години, хем пак тъпите журналисти да ни занимават с проблемите на сегрегацията, когато темата с бездомните кучета се изтърка? Много ясно, че е по-добре.

Спомням си соца, слънчевите дни, спомням си пичките, топлите вълни. Сори, отплеснах се отново. Спомням си обаче един аспект на соца кристално ясно. Всеки ден улиците се измитаха от ифите, а в по-късните години и от едни ню-ню робурчета, а нощем пък газките-водоноски миеха до пълен блясък.

Сега улиците се метат на ръка от цигани, а миенето се случва само преди избори или по преди визита на съветския или щатския президент. Колко ефективна и умно измислена е подобна схема е очевидно – една седмица след измиване случайно взета кола в случаен областен град е във вида, който е имала непосредствено преди него. В добрия случай. Може още на следващия ден да е така, както ми се е случвало неведнъж. Моят отпор на това е денонощното премисляне на кои точно ключови места да отворя верига автомивки. Ня-хя-хя!

Но да не изпадаме твърде в едностранчивостта на частните случаи – все пак има много хора, за които чистотата на автомобила, дрехите и епидермиса не е особена ценност. А и използването на такъв труд има и своите положителни и дори естетични страни. Последното става през есента, когато тружениците започнат да метат нападалите листа. О, каква радост за старите ми птеродактилски очи е това. Същинска феерия от багри, досущ като боя между ученичката и любовницата в Герой.

Абстрахирайки се от арт аспекта на есенното листометене и измествайки фокуса отново към същината му, предполагам, че основната причина то да се прави е, че листата запушват канализацията, което пък е предпоставка идващите есенни дъждове и зимни снегове да направят наводненийца тук-там. Което пък е предпоставка народът да бучи и по телевизията да се показват драматични репортажи. Което пък е предпоставка кмета и премиера да излизат с изявления от гъза на индийския слон как се работи раунд дъ клок по проблемите, вместо да си правят нещо друго. Което пък е предпоставка да казвам все по-често “ти еба държавата малоумна”, което пък вреди на моя собствен рахат. Ефектът на пеперудата в действие – когато някой някъде в държавата прави идотски неща, той неминуемо ми разваля рахата. А аз никак не обичам да ми се разваля рахата. Ставам кисел, троснат и дори агресивен.

В по-глобален аспект обаче метенето на листа разваля рахата на планетата – мащаб малко по-голям от амбициите на управляващите България. Не можах да не си задам неминуемия въпрос “къде ги слагат тия листа след като ги изметат”, но виждайки найлоновия чувал няколко метра по-надолу получих отговора. Нападалите листа се натъпкват в найлонови чували. Гениално, батко. Сред многото неща, които не съм, е експерт в областта на гниенето, но знам едно: листата, за разлика от найлона, са естествен продукт и като такъв гният. При това гният за 6 месеца и при гниенето си образуват тор, който пък е полезен за почвата. Найлонът се разлага за между 500 и 1000 години, и за добро или лошо, ние няма да сме наоколо за да видим и оценим последствията от събирането на листа в найлони от цигани в държава, която ще бъде последната в света, интегрирала състейнабъл технологии, като пред тях предпочита да мисли нови пинизи за смукане от поданиците си, вместо да внася африкански курви, които да ги задоволяват само заради това, че все още я населяват. Това малко дълго и емоционално стана, ама не знам защо сутрин вече дори и едно кафе като изпия и избивам на 72 оборота. А сега ядох и двоен Сникърс и си ебало майката направо – виждам на 300 dpi. Мета пасти да яде пред смертелното ми утринно енерджи комбо. Ако думна и един Burn е много вероятно да заприличам на някой от Happy Tree Friends.

Заеби. За да е полезен обаче този постинг в нещо друго, освен изразяването ми на крайно мнение, ето утопичния план за действие, в който всичко ще се извършва оптимално, а на мен няма да ми се налага да излизам от зоната си на комфорт.

1. купуват се достатъчно на брой мобилни улични прахосмукачки.
2. на по-интелигентните цигани се провежда обучение за работа с тях и им се дава квалификационна тапия и по-висока заплата, което ще им помогне да се почувстват повече хора от по-простите си събратя, да се пооткъснат от средата си и да се интегрират доста по-успешно, едновременно с това проповядвайки идеологията, че циганщината е зле и всички цигани трябва да се учат и да работят съвестно, за да стигнат техния статус.
3. на останалите се възлага задачата да почистят, ремонтират, разширят и каквото друго е необходимо съществуващата канализация и също им се дава някаква тапия и длъжност, която звучи гордо и вместо като ги питат “кво работиш” да отговарят “метем улиците малко тука, како”, да кажат “поддържаме канализацията в изряден вид, за да може да функционира градът ни като истински европейски град”. Пост-ефект от това – виж горната точка.
4. всички сме доволни, живеем на едно по-чисто място, което използва съвременни технологии, по улиците има все повече усмихнати хора и все по-малко мияичи на прозорци по кръстовищата, които вече не чупят нервите на и без това настръхналите от напрегнатия работен ден граждани, като резултат от което те не се прибират с желание да крещят, пият и бият, което пък води до по-малко разводи и насилие, и повече хармония в жилищните квартали.

Вярно, реализацията на цялото това нещо струва пари, но забелязвам, че пари за рисковани планове в държавата не е като да не се намират. Не ме интересува чия е компанията, от която ще доставите машините, важното е нещата да заработят. Моето не се губи – 150 000 лева консултантски са си 150 000 лева консултантски. С разходен документ и всичкото му, разбира се, аз съм съвестен гражданин. Първо ще им платя данъците и чак после, ако остане нещо, ще взема още едно Porsche-нце. Стискаме ли си ръцете?

Точно преди година в Господари на ефира стана дума за тъпотиите в телетекста на БНТ и по-специално, за порно обявите в него. Тогава БНТ го играха силно изненадани, че подобен кънтент е попаднал там, сякаш аз съм го инжектирал със супер дупер скутер телевизионен хак, и обещаваха, че ще се погрижат. Е, погрижили са се – добавили са нови, по-детайлни картинки.