Ако се казвах Еленко, щях да добавя и circa 2011 в заглавието, за да отбележа един феномен. Само допреди няколко години Панчарево все още приличаше на нещо. Нещо малко по-цивилизовано. Сега не просто на нищо не прилича. Сега е направо отвратително. Това е едно от малкото места в световен мащаб, които се връщат назад във времето. Като изключим баровските затворени комплекси, разбира се. Или поне частично ги изключим, защото докато стигнеш до готинката си затворена къщурка, цялата свинщина пак е in your face.

Спомените ми за онази голяма поляна до брега тази неделя ме доведоха до едно импровизирано бунище. По средата на това бунище сред разхвърлени на всички посоки шишета, торби, пластмасови боклуци и свастики на близката стена няколко семейства с бебета си правеха пикник. На 5 метра от тях някакъв пич се прeпичаше на земята. На още 5 метра по-нататък баща с детето си ловеше рибка в блатото, което язовирът представлява. И за да е всичко в българския ред на нещата, цената на квадрат в този упадък и сега е над 1000 евро, даже без акт 16.