Новата опаковка на млеката на Frezco е веднъж. Смелата цветова концепция на четириипетицата ме грабна одмах, а тумбестите кофички са много добра идея. Все още киселото мляко с най-добра опаковка. Вярно, шрифта на самия надпис Frezco малко дразни и като че ли не е точно подходяща комбинация за другия, който е страхотен, но дори така не ми вади очите. Вкусовите качества са ясни отдавна. Очаквам с нетърпение да сменят опаковките на кашкавала и сиренето с равностойни на тези.

Не че съм голям ракиджия, ама напоследък редувам – една бутилка уиски, една някаква нова ракия. Този път ракията се оказа особена. Вътре има втъкната десет санта дълга люта чушка, а вкусът е супер уникат. Пил съм водка Перцовка, ама това като че ли ми допадна повече. Остава едно общо усещане, все едно пиеш леден лют зехтин. Жегата не удря веднага, а се разлива в рамките на секунди и е с джакпот – остава да пари дълго след това. Но много, много приятно.

Лютениците са голям хуй. Всичките са джипкани с модифицирано нишесте, скорбяла или поне картофено пюре. Трета година Велика остава най-добрата магазинска лютеница, която съм открил. Тази обаче ми привлече вниманието с етикета си. Откъдето и основните проблеми с нея. Не обичам да ми се говори императивно и назидателно, щото леко се газирам. И понеже когато някой говори по този начин е добре да има покритие, реших да видя дали в този случай такова има. “Така, да!” е марка. Нещо като “Хармоника”. Демек изкупува на едро неетикетирана продукция от разни малки производители, шиба си собствените етикети и продава. И още от старта продуктовата им гама е бая богата. Което моментално прави твърдението “направена както трябва” първо супер глупаво, защото никой от екипа им не е седял лично да я бърка, за да знае как точно е направена, второ подвеждащо. “Направена от качествени суровини” е друга безсмислена глупост. По кой точно критерий суровините са качествени? И как знаете кое за мен е качествено? До тук сте -3 точки за куц маркетинг. Но да се върна на императивния тон. Той ме кара да си представя следния диалог:

– Нашите продукти се правят от супер качествени продукти и както трябва. Не са като другите боклуци на пазара.
– Така ли ма, кифло?
– Така, да!

“Така, да” е нещо, което само фръцната кифла между 20 и 30 години с големи амбиции и ебаси егото може да изцепи. И всичко това случайно или не адски ми прилича на новата био детска кухня ЗеЛео, която също вади подобни тежки лафове и претенции.

Вкусово погледнато лютеницата не е кой знае какво. Има да измине още много път до Велика. Липсва сладостта на пиперките и опушеността на патладжана, а по-скоро се усеща кисело от доматите. Седи рядка и недоварена. Тъй че само с кинти и намахан етикет не става, пичове и определено няма да препоръчам този продукт на който и да било. Дано другите ви да са по-добри. И дано наистина се правят така, както твърдите.

След като “по домашна рецепта” спря да хваща дикиш, когато се оказа че баба ти едва ли слага ацесулфам и захарин в лютеницата, behold пред новото чудо на маркетинга. Аз лично не познавам половинмозъчен идиот, който вярва, че лютениците в супера се правят от баби в тенекии, независимо колко скъпо струват и какво пише на етикета. Затова не разбирам каква е ползата да използваш граматически абсурдно, или в най-добрия случай приемливо в определени краища на страната изявление. Ясно ми е, че малко по-правилното “домашному” щеше да акцентира на съвсем друго нещо и да вкара потребителя в размишление, което е кофти за продажбите, ама ебахти глупостите си вадите от гъза вече, честно.

Между другото, не се сещам и за домашно направена лютеница, която съдържа картофено пюре.

“Фрезко” – новата линия (ъм, тя май не е много нова всъщност) на “Дядо Либен” е супер добра. Киселото мляко е невероятно. На вкус го докарва почти като биволско. Плътно, меко и леко мазно. Просто супер. Айрянът става също леко мазничък – много добър. Носи разреждане 2:1 без да повлияе на вкуса му, а както е известно повечето млека едва издържат на 1:1. Евалата. Цената е левче за кофичка от 400 грама.

Кашкавалът също е чуден. Плътен, мек, не се разтапя плувнал в мазнина когато го правиш на принцеси и няма вкус на евтина “Витоша”. От по-скъпите е, но не драстично скъп. Далеч повече ми харесва от био-то на “Хармоника”. И като споменах за тях, опаковките също са много приятни. За разлика от хармониковите инфантилни забежки напоследък с беее, меее и нам си кво и млякото, и кашкавала на “Фрезко” са минималистични и се открояват на фона на общата найлонова пасмина. Идеята да се ползва картон вместо найлон е повече от похвална. И шрифта е много удачен. Въобще, браво на дизайнерчето. И на компанията, че е предприела такава радикална промяна.

“Велика” е най-добрата лютеница евър! Направо е велика. Продукт е на “Дерони”. Води се от така наречената “Златна серия” и докато я гледах в магазина ми беше много чудно кое й е златното, освен орнаментите по етикета. В смисъл, маркетинговите отдели на хранителните компании у нас са мега зле и циклят в 5 прилагателни от години. Когато я отворих, разбрах. Няма такава лютеница. Перфектният вкус. И мирише на тенекия. Все едно някоя баба я е варила до преди малко. В някакво наркотично въодушевление съм от нея. За разлика от другите (евтини) лютеници не съдържа модифицирано нишесте или друг боклук. Понеже напоследък съм хитър и гледам цената за килограм на всеки продукт, вместо единичната, тази е най-скъпата лютеница, която съм виждал – 13 лева и нещо за кило. До нея имаше всякакви разновидности, като най-фрапантният случай беше 3 и нещо за кило. Като взема предвид цената на суровите продукти, производството, доставката и магазинската надценка, умът ми не побира какви лайна има в продукт, който струва 3 и нещо с ДДС за кило към крайния клиент. И се радвам, че няма да разбера, защото повече няма и да погледна друга лютеница.

Продуктите “Стара планина” са новото “био”. И млади и дърти се юрнаха да ги купуват и само който не е ходил в голям магазин не знае каква суматоха е около щандовете с тях. Нашето домакинство реши да си направи един кулинарен експеримент, като взе от всичко налично – кюфтета, кебапчета и кърначета. Така се случи, че бяха на “Сачи”. Кърначетата мисля само бяха на “Тандем”. В суров вид не са по-различни от обичайните. По време на приготвяне има известна разлика – не се деформират и стапят като другите. На вкус също са доста по-различни. Усеща се, че има (повече) месо. Но най-важният тест при мен е физиологическият. Не зная как се получи така, но с течение на времето стомахът ми стана много чувствителен към говнени храни. Хапна ли нещо кофти, след един час го изкарвам. Няма по-точен тест на света. И какво беше учудването ми когато подобно развитие не последва.

Лошото в цялата врътка е, че въпреки голямата патардия за тези продукти все пак няма да има регулация и всичко ще е оставено на съвестта на производителите. Поправете ме ако бъркам, ама така ми се стори, че бяха поставени нещата, когато министър не-знам-си-кой се изказа пред месопроизводителите. А когато виждам, че вече излизат продукти, които просто се казват “Стара планина” и въпреки това са в същата витрина, едното ми на ум от регулация базирана на съвест в България започва да клони към две, че и три. А и очевидно стандартът по никакъв начин не забранява използването на жълти и червени Е-та, каквито тук имаше. Очаквам съвсем скоро, когато димът покрай стандарта се поразсея сегашното качество на продуктите да изчезне. Коледа ми се струва съвсем удачно време нещата да се върнат на старите си нива.

p.s. водата за бебета обогатена с калций и кура ми Янко на цена от лев шишето направо си плаче за продукт на годината.

Update: не съм сигурен дали дядолибеновци имат право имат право да използват символа за запазена търговска марка след Frezco, тъй като в момента заявлението им за регистрация на думата като такава се оспорва от 3 европейски компании и е много вероятно да падне. Доколкото знам обаче през това време могат да ползват ™, ако има чак такова значение. А домейнът oldliben.com просто чупи глави 😆

Update 2: принципно не обичам сирене и винаги предпочитам кашкавала пред него, но това се промени след като започнах да вземам и сиренето Frezco. Предубеденост ще си кажете вие, но според мен това е най-доброто българско сирене – не горчи, не е солено, идва в кутийка, която можеш да ползваш за повторното му изкисване и на нея дори пише как е най-добре да направиш, за да го запазиш по-дълго.