Когато преди години кандидатствах за джуниър копирайтър в DDB, ми показаха едни рекламни каталози с шедьоври на световния креатив. В тях имаше неща, които на първо четене изобщо не вдянах и се наложи да помисля малко и накрая да ми бъде обяснено. Една от тези чудесии представляваше снимка на домофонна система, от която ама нищичко не се разбира – лепенки, надписи, изкорубени копчета и т.н. И на фона на това – логото на DHL, които празнуват 50 години в Мексико, или нещо такова. Нали, гениално хрумване, ама трябва да си наясно с някои културни и местни особености, за да го схванеш.

От друга страна, в България не е нужно да си наясно с особеностите, защото такива няма. Цялата ни култура е една голяма особеност и текст под линия. И натъртването върху разговорната форма на болестно състояние на ума очевидно се е утепало за реклама на… боб, който, така както аз успявам да си изтълкувам идеята, явно провокира ментално болния да го пръска във всички посоки с голямата си дървена лъжица. Крина, честно, как се отрази тая хуйня на продажбите ви?

Между другото, използването на подобни обидни нарицателни е забранено със закон още от времето, когато Къци викаше “Вие сте луд, господине” на зрител, който заплашваше, че ще го изтипоса в “Шок”. Също както и превъзходните степени, ако не е налице доказателство за твърдението. Но вместо това органите смятат за много по-уместно да изкореняват злите надписи на чужд език.