Етикет ‘избор’

Избор на монитор за 500 лв, 2015

24 05 2015 @ 19:04Trackback
Етикети: , , ,
Категории: продукт
nerdy
2 коментара

избор на монитор 2015

След покупката на таблета установих, че екранната ми площ рязко окъся за размаха на ръката. Това и фактът, че верният ми и по съвместителство, невероятно добър, Dell 2209WA вече е на 6 години и от две проявява типичните за марката недъзи – вертикални черти при пускане, които изчезват 10-20 минути по-късно, изкара на дневен ред план за смяна на монитора. Но в наше време това не е лека задача. Оказа се, че междувременно производителите на монитори са се изпедерастили и в опит да си намалят насраните производствени разходи, са адоптирали 16:9 аспект, вместо по него време популярния 16:10, та да могат да произвеждат монитори наедно с телевизори. Пряката кирия от 16:9 аспекта е, че като гледа видео човек, няма да му остават две черни джезгии отдолу и отгоре. Това е. Само дето на мен гледането на филми ми е толко зор, колкото и глобалното затопляне и по тази причина не мога да оценя невероятната полза. Виж, негатива мога. Губят се бая вертикални пиксели. Междувременно, не е като да съм забелязал видимо поевтиняване в следствие от тази технологична промяна, което за мен значи едно – разликата в прихода от оптимизираните разходи на тях си им влиза като чиста печалба, а на мен си ми влиза отзад, понеже каквото и да прави и да суче човек, читав монитор под 500 лв е почти невъзможно. В моя случай, в който го утилизирам за две еднакви по важност неща – графична работа и гейминг, цифрите отиват на 700+.
Чети, за да не работиш

Изборът на нова машина и процесорната конспирация

31 10 2014 @ 15:12Trackback
Етикети: , , ,
Категории: пинизи
curious
4 коментара

Update: след проведен задълбочен рисърч по темата установих, че покупката на работна станция в моя случай е куцо решение, тъй като съм яко смесен в дейностите си и най-вече, играя игри. Можете спокойно да пропуснете темата и да очаквате новата тема “как сглобих страхотно PC за под 1000 лв”.

Последно сменях машината си през 2009-та. През 2012 бях тръгнал да я сменям, но не помня защо не докарах събитието да успешен край. За целия експлоатационен срок с нея се случи само едно нещо – по-рано тази година ми замина единия диск, който ползвах за работен. За щастие, успях да спася всичко важно и не се наложи да прибягвам до резервното си копие в Backblaze. След като понадих един еднотерабайтов WD Caviar Blue* и едно 120 гигабайтово SSD Samsung 840 Evo, което накара машината да буутва до напълно заредена ОС за дванайсетина секунди, нещата отново се уталожиха за известно време. Работата е там обаче, че видео продукцията, обработката на файлове с висока резолюция и 3D-то са си ресурсоемки чудеса, които тежат вече непоносимо много и нивото на шум от изнемогващите кулъри почва да става драматично.

Преди две години се бях наточил да извадя пак някакви колосални цифри, но междувременно попаднах на не един и два материала относно производителността на най-дебелите i7-ци, производителността на Xeon-ите, спънатите технологии в “потребителските” процесори и как Intel от години не прави нищо повече от маркетингови спекулации с отдавна съществуващи технологии, които представя за нови на видиотените дечурлига геймъри с дълбоки родителски джобове. Нагледах се на графики, тестове и се начетох на числа и сравнения между сравнително стари бранд нейм уъркстейшъни и нови геймърски сглобки. За мен всичко това е субективно, но нямаше как да не посее семето на съмнението. Все пак, конспиративното никога не ми е било чуждо, а като добавим и отявлената ми антиконсуматорска нагласа, намерих в темата доста материал за размисъл.

Докато се ровчех тия дни в Retro PC Mania и Квант сервиз, се загледах в работните станции на HP и Dell. Аз съм човек, който до този момент изпитваше неприязън към готови работни станции и изповядвах схващането, че това са простотии за банкови служители и офиси, в които се цъкат предимно таблици и текстове. Демек ташак работа. Всичките си компютри съм сглобявал лично, собственоръчно, с компоненти, които съм рисърчвал минимум месец. Така винаги съм имал усещането, че получавам максимума за парите си. Но никога не съм се замислял дали за два пъти по-малко пари не бих могъл да получа сходни резултати с малки компромиси от типа на по-малка гаранция, не до там красива кутия и някои липсващи функционалности, като USB 3.0. И трябва да кажа, че идеята изведнъж започна да ми се вижда много блазнеща.

Понеже през годините поръждясах доста в хардуерната област, ще съм супер благодарен на мнения по темата от хора с актуален опит, и най-вече на отговори на следните няколко въпроса относно бранд нейм работните станции:

– избирайки Xeon и търсейки най-доброто от двата свята (работата на първо място, но без драми при гейминг), W на 3.33 или X на 2.66 е по-добре да се вземе?
– ако купя машина с nVidia Quadro, мога ли да ръгна второ геймърско видео и някак да използвам едното за работа, второто за гейминг… при това на един монитор?
– частен случай на горния въпрос – куадротата, макар и стари технологично, все още са доста скъпи удоволствия и за парите им могат да се вземат цифрово много по-натопорчени геймърски видеа. Навярно за това има адски добра причина, но ако продам куадрото и добавя тия пари към бюджета за видео карта, не би ли трябвало да мога да купя нещо, което недвусмислено ще вади сравнима производителност при работа (от ранга на R7 265x до R9 270x, повече пари просто не ми се изваждат)? Гледах много тестове, в които куадротата мачкат в пъти и най-напудрените геймърски карти при работни 3D операции, но първо това е хардуер на 10 години и е за DX10, което автоматично означава несъвместимост с новите заглавия и второ, между бенчмаркове и практически резултати има голяма разлика.
– смятате ли, че в рамките на 800 лв може да се сглоби от нулата аналогична на дискутираните работни станции машина, която да върши по-добра работа и да е по-futureproof?

За отговорите предварително благодаря.

* отношението ми по темата WD Caviar Black over Blue рязко се промени когато се оказа, че Black мрат като мухи в рамките на първата си година и няма никаква икономическа полза от 40+% по-високата цена за две години повече гаранция.

Избор на радар детектор, 2014

13 02 2014 @ 10:10Trackback
Етикети: , , , , , ,
Категории: пинизи
thoughtful
14 коментара

След като добрият стар Whistler Pro 78 бе насилствено отнет от мепесето ми, неволята наложи да започна оглеждането за заместител. Между другото, нека ви дам и бърз съвет в това отношение – изобщо не се занимавайте с родната полиция, ако нещо такова ви се случи. Наивното ми вярване и единствена причина да се обърна към органите, доверие в които отдавна съм загубил, бе че ще свалят отпечатъци от капака на пепелника, който лайнарят бе изкъртил насилствено, за да открадне самия пепелник с 2-3 лв на стотинки (тру стори, жалостта на нацията гони такива нива). Но това бе пресечено с “Аз откъде да знам тоя капак откъде си го донесъл и какво е правено с него”, с което за другарите милиционери казусът приключи до момента, в който в 6 сутринта получих обаждане да отида веднага да си препиша показанията. След което в мен избуя убеждението, че тези хора за нищо не стават и не материалните условия, в които работят, са причина за това. Причината е дълбоко в тях самите и отвратителната, изградена с годините среда на безотговорност и безнаказаност в структурите на тази организация.

Темата за или против детектор изобщо няма да се разисква, щото тук не е бегемама или някакъв сополив друг форум, където мислещи в черно и бяло идиоти сочат с пръст другите, дето не са като тях, и лепят одма малоумните си етикети от типа “тоя кара с детектор, значи е убиец” и подобни изсрани простотии, плод на работническо-селски изкуствен интелект, задвижван от един-единствен алгоритъм “if x != каквото си знам с глупавата си дървена глава { включи режим “селска сопа” }”. Причините за карането с детектор са индивидуални. Както и причините за карането без такъв. Нито аз ще обременявам някого със становището си защо го правя, нито ме интересува отсрещното, понеже нямам никакво желание да споря за каквото и да е. По-малко дебилни конфронтации, по-щастлив живот. Изключително проста рецепта, която философът Борисов изповядва и горещо препоръчва на всички. Между другото, в контекста на горното, законодателството в България и още няколко европейски страни разрешава използването на детектори. Използването на антирадари/джамъри е забранено.
Чети, за да не работиш