Етикет ‘избори’

Синтез на предстоящите президентски избори

06 10 2011 @ 14:27Trackback
Етикети: , , ,
Категории: светското училище на Борисов
complacent
13 коментара

Както ви е известно, аз политиката принципно не я ебавам, но като наближат избори лекичко ми кипват чайниците. Хем съм на тежки антидепресанти. 5-6 чешита. Обаче няма медикаменти, които да компенсират булшита на българската политическа сцена.

На тия избори има две кандидатури заслужаващи внимание. Последното далеч не означава, че ще гласувам за която и да е от тях. И двете не стават.

Плевнелиев. Фаворитът. Вероятно той ще е следващия ни президент. И щях да гласувам одмах за него, защото е пич. Обаче. Роска, помня преди няколко месеца как ти еднолично и много ясно каза, че дори да те номинират вътрешнопартийно, ще откажеш, защото искаш да вършиш работа. Свободен цитат, разбира се, но важното в него е, че ти тогава беше убеден и в червата пред камерите, че ще откажеш. Сега какво излиза? Че плю на казаното. Е как да вярвам на президент, който или не помни собствените си думи, или го боли кура за тях само няколко месеца по-късно? Еми да, пич, ти беше най-логичната кандидатура, след като другите двама калъфа имат рейтинг колкото гъза ми. Разбирай, най-логичната кандидатура за спечелване, щото, нали, в политиката участието сигурно пак се брои за нещо, ама някво лузърско чувство остава накрая, а тая ваща партия е съставена от ебахти егоцентриците. И макар да е най-плоско и очевадно и за кьорав глухоням олигофрен, те издигнаха. И ти прие. Аз симпатизант на ГЕРБ не съм и ме боли шпека за тях. Аз подкрепям личности, не идеи и чужди идеали. И жалко, че ти вече не си личността, която бих подкрепил.

Кунева. По всичко изглежда, че Меглена може да върши работа. Или поне навън. Тук не зная. Не ме вълнува в какви точно сексуални отношения е с Барозу, както сто пъти беше писано по разни медии. Боли ме фара за това кой с кого си го слага, ако и да е женен. Това е личен избор и няма нищо общо с уменията му и само тъп салтак може да прави паралел между двете. Обаче Меглена нещо не ми седи като президент. Кампанията тип Обама и “различната кампания” сигурно е готина и сигурно има за цел да удари баш младите, можещи и мислещи, но в нея има и твърде много олд скул елементи, колкото да не се изпуснат и гласовете на старите, некадърни и безмозъчни гласоподаватели от всички забутани краища на страната. После, дозата идеализъм в теб и ме кефи, и не ме кефи. И нещо ми остава скрито въпреки всичко. Нещо е малко shady. Не виждам каква ти е играта. Дали всичко това не е за парлама, а после неподправената свенливост ще се изпари яко дим под натиска на външни фактори. Затова, макар и подгласник на Плевнелиев в личния ми списък, си афиф.

This said, всички други кандидати са от сплескан хуй нагоре, което ни води до логичната следваща крачка – сега е момента да поканите госпожа Дилма да имигрира у нас и на следващите избори да се кандидатира. И без това наличните клоуни отдавна не са забавни.

Предизборно студио

29 06 2009 @ 11:27Trackback
Етикети: , , ,
Категории: светското училище на Борисов
uncomfortable
15 коментара

Нашите са възрастни хора. Много по-възрастни, отколкото обикновено са родителите на човек на моите години. И бидейки такива, са живели по соца по-дълго, отколкото са живели родителите на връстниците ми. Което им е оказало необратимо въздействие.

Нашите са хардкор социалисти. Тоест, майка ми през годините се полюшваше и по алтернативни идеи, но баща ми е екс военен и на него такива залитания не му минават. Той има стройна логика, базирана на военната практика – вярва на онова, което му кажат и не задава въпроси. Незадаването на въпроси всъщност не е черта само на баща ми. То е черта на почти всички хора. Те вярват безусловно на онова, което медиите им кажат. Приема се, че медиите са изворът на истината. В крайна сметка, на хората в тях им се плаща, за да бъдат обективни, нали?

Колкото повече наближават изборите, толкова повече се набирам. Това е годината, в която политическото ми недоволство е най-силно изразено, а политическата ми решимост – най-стремителна. Ще гласувам за сините, макар че и те не олицетворяват политическата ми ориентация изцяло. Според тестовете, аз съм либертарианец. А такава партия тук не виждам. Тоест такава партия, която може да се бори и да успее на избори. Затова – сините, които по идея и платформа са ми най-близки. Или синьо-оранжевите, както казва Мозер. А ако не се беше изцепила така чобански, аз щях да съм още по-убеден в синята идея. Защото в оранжевата не съм твърде.

С наближаване на изборите и нашите се интересуват за кого ще гласуват синковците им. Брат ми вероятно го боли фара, той е на хиляди километри от тук. Ако и аз бях извън страната, и мен щеше да ме боли фара. Но нашите ще си гласуват твърдо за червените. На тях им харесват отчетените през годините позитиви, напредъкът на държавата и развитието й. Харесва им и това, че татко вече взема тавана на пенсиите. Което ни доведе и до един интересен дебат по телефона в събота. Дебат, който започна с репликата на мама “Да бе, гласувай за Костов, че да ми вземат и 150-те лева”. Туш. Кой ще ти вземе 150-те лева, бе? Костов. Казал по телевизията, че ще отреже пенсиите на пенсионерите веднага след изборите. Ще падна. Работата отиде малко на фалита на ПИБ. Вие представяте ли си подобно предизборно изказване? “Ше им еба мамата на пенсионерите, само да се докопам пак до властта”. Хехе. Но мама е убедена и дори каза, че ако има чалъм да гласува с две бюлетини, за да компенсира моята, ще го направи. Аз пък й казах, че така направо отлично ще ускори емиграцията ми.

Естествено, този разговор протече в позитивен и хумористичен тон, но ме накара да се замисля за нещо. Докато се чудих откъде могат да й хрумнат такива глупости, се сетих за кампанията на някаква странна партия Нова зора, дето асоциираше Бойко и Костов. Аз тая партия не я знам. Не знам кои са хората зад нея и какво искат, но като цяло съм много издразнен от изключително негативното предизборно протичане. Единствената позитивна кампания в тези избори е на сините. Което е много определящо за мен. Не мога да се асоциирам с изроди, които са способни на всичко, за да останат в играта. Доста е красноречиво какви хора са. Но за други това не е проблем и те ще си преизберат, цитирам по памет името на Фейсбук групата, в която ме поканиха “бат Серго – най-готиния премиер на България”. И докато за хората, прекарали градивната част на живота си по соца и единственото, което искат, е да изживеят старините си що-годе нормално, е разбираемо подобно поведение, то изобщо не разбирам как някой млад и с акъла си може да се асоциира с червената партия, гледайки какво се случва в последните години. Честно да ви кажа, освен ако нямаш лична кирия от оставането на червените на власт, не знам как е възможно да гласуваш за тях.

И още същата вечер в предизборното студио или там какво беше, гледам същия клип, но този път от името на БСП – Костов еба мамата на Балкан, Костов еба мамата на това и на онова, Бойко и той е лайно. Но този път подписано от БСП. Последният предизборен спринт на тая тъпа, малоумна партия е да плаши електоралните единици какво може да стане, ако не остане на власт. Толкова ниско не съм си и представял, че е възможно да се слезе. Направо съм втрещен. И сега вече напълно разбирам откъде е тоя страх у нашите, за които наистина е страшно на стари години да не се окажат доведени до просешка тояга. Разбирам този страх и у всички, които под въздействие на тази кампания са променили намерението си да гласуват за друга партия. Така че в това отношение ходът на БСП е адски успешен. И все пак, долен. Толкова долен, че съм готов тозчас да затрия от контактите си всички поддръжници на партията. Какъв човек трябва да си, ебаси?! Ведър, усмихнат и с вяра в светлото бъдеще, предполагам.

п.с. отново съветвам Зелените да спрат да се правят на нещо повече от НПО, защото не им отива. Не бъдете егоистични гъзове с болна амбиция и кажете на електората си да гласува за нещо, което поне има шанс.