Етикет ‘зле’

Особености на българския креатив

04 06 2010 @ 09:30Trackback
Етикети: , , ,
Категории: реклама
silly
3 коментара

Да си тъп креатив

Когато преди години кандидатствах за джуниър копирайтър в DDB, ми показаха едни рекламни каталози с шедьоври на световния креатив. В тях имаше неща, които на първо четене изобщо не вдянах и се наложи да помисля малко и накрая да ми бъде обяснено. Една от тези чудесии представляваше снимка на домофонна система, от която ама нищичко не се разбира – лепенки, надписи, изкорубени копчета и т.н. И на фона на това – логото на DHL, които празнуват 50 години в Мексико, или нещо такова. Нали, гениално хрумване, ама трябва да си наясно с някои културни и местни особености, за да го схванеш.

От друга страна, в България не е нужно да си наясно с особеностите, защото такива няма. Цялата ни култура е една голяма особеност и текст под линия. И натъртването върху разговорната форма на болестно състояние на ума очевидно се е утепало за реклама на… боб, който, така както аз успявам да си изтълкувам идеята, явно провокира ментално болния да го пръска във всички посоки с голямата си дървена лъжица. Крина, честно, как се отрази тая хуйня на продажбите ви?

Между другото, използването на подобни обидни нарицателни е забранено със закон още от времето, когато Къци викаше “Вие сте луд, господине” на зрител, който заплашваше, че ще го изтипоса в “Шок”. Също както и превъзходните степени, ако не е налице доказателство за твърдението. Но вместо това органите смятат за много по-уместно да изкореняват злите надписи на чужд език.

One hundred per cent pure bullshit

19 02 2010 @ 22:03Trackback
Етикети: , ,
Категории: зле
mad
16 коментара

KFC fuck you

Скъпи KFC,
Че това не е “Зингер по класическа рецепта”, а вместо него е някакъв насран обикновен бонбургер или филебургер, или както там маркетингово ще оправдаете по-високата цена на хлебче с пържено месо, четвърт лъжичка майонеза и 2 грама салата, е ясно и на баба ми. За нормалния трябваше да чакам 7 минути, което, мен ако питате, граничи с ташака, затова побързах да се съглася на “класически”, който да взема веднага. Не ми е ясно обаче откога станахме толкова пестеливи. Последните ми спомени са от преди две години, когато зингерът беше по-различен. Следващите ми спомени най-вероятно никога няма да се случат, защото това е последната ми инвестиция от 16 лева в тъпата ви верига.

Update: тази история започна да прилича на сапунен сериал. Ще пропусна шокиращата увертюра и ще мина направо на развръзката. Първо получих мейл от оперативният мениджър на KFC, в който ми се извиниха и предложиха да ме компенсират. Благодарих и отказах. После получих мейл и от управителят на KFC-то в мола, от където купих менюто, част от което беше и това нещо. Нещата стигаха до там да се видим лично за извинение и да бъда компенсиран с безплатен обяд. Благодаря наистина за това предложение и поредното натъртване, че клиентите са важни за KFC, но уви, аз далеч не съм от важните клиенти – аз съм един парашутист, който имаше кофти късмета да яде кофти бургер, или, цитирам “филе бургер с недостатъчно салата айсберг в него”. Преди да получа този втори мейл днес, си бях наумил да вляза в първото попаднало ми KFC в Мейдънхед, да си поръчам същото меню, да отворя бургера и да приложа снимката му за безпристрастно онагледяване. Но не намерих KFC, вместо това намерих Burger King и реших да наруша тотално хранителния си режим, като за целите на сравнението изям един Double Angus. Понеже сравнението му с филебургер или бонбургер би било гавра с труп, ще си позволя да го сравня с Тауър-а, който съм ял предишни пъти и който ми е най-вкусен от всички. А сравнението е много простичко: съпоставен с Angus-а Тауър-а смуче като Рейнбоу, а аз все така не възнамерявам нито да се храня в KFC занапред, нито да махна този постинг. Още веднъж благодаря за вниманието и извиненията, като вярвам, че мнението на клиентите ви ще остане все така важно за вас, независимо че не е особено добро. Пък и вие, и аз знаем, че на средностатистическият ви клиент хич не му пука. Още по-малко пък, в мола.

p.s. само като пояснение – това е блог, не форум…

Рядкото щастие Лайна Маркова

19 02 2010 @ 15:02Trackback
Етикети: , ,
Категории: зле
cynical
49 коментара

Ти не си много тъпа и лигава кифла (опитвам се да не кажа путка), нали? Не много. Щях да кажа жал ми е, че на тези години имаш мозък колкото на дванайсетгодишна, но не ми е жал. И понеже имаш невротичната особеност когато разбереш колко тъп постинг си пуснала да го изтриеш, ще оставя една паметка. Аре бегай си играй на елитарна литература.

Лайна Маркова

p.s. Фифи, някак не върви точно ти да казваш: “чудя се откога пък такива плюнки станаха капацитети по книгите на Райна Маркова? които най-вероятно не са и разгръщали.” 😉

Коледария, защо?

14 12 2009 @ 12:37Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия
confused
7 коментара

“20 минути сигурно ще са достатъчни да го разгледаме” – помислих си аз преди да тръгнем. “Дайте да зарадваме масите, на тях не им трябва много, пък са двигателната сила на обществото” – си е помислил онзи, който стои зад идеята за Коледария.

Така нареченото коледно изложение се обикаля за точно три минути и е подчинено на отдавна доказалата се като работеща максима – ядене и пиене за народа и Деси Слава за козметичен нюанс. На входа има щандове на Нескафе, Бони оборот и два… такова… лаунджа за цигари (?!?) – един на Кемъл, един на, ако не се лъжа, Мерилин. На двете места има някакви дивани, но каква им е идеята, като се има предвид, че температурата е минусова, нямам идея. После има щанд за домакински простотии – тенджери и тигани. И последното даже не запомних какво е. Това е вън.

Вътре в халето е друга работа. Отдясно има дълга секция с ядене и пиене, в центъра и вляво са щандове за занаяти (?!?) – медени и глинени щуротии, като за да е по-колоритно и натюрел, така, по пода са пръснати бали сено, което вече се е поразпиляло и посетителите газят хубавичко в него с мокрите си обущета. Трябват само кравешки и конски лайна, за да е колоритът съвсем истински, но поне кучешки няма да липсват. До вратата има някаква синкава п-образна маса с табела “рецепция” (?!?).

Втората половина от халето е заета от дървени маси и пейки, а накрая има естрада, където би трябвало да пеят жанрово разнообразни изпълнители и да се играят пиески. Мястото се пръска по шевовете, а масите до една са заети от щастливи хора. Народът обича да е на маса. Особено по Коледните празници. И му е готино, че сега вече има причина да слезе от Дружба 2.

Ако бяхме чукчи и трябваше да ви обясня разбираемо какво е Коледария, щях да кажа: Виждали ли сте коледна Виена (или която и да е друга евро столица)? Е, няма нищо общо.

27 11 2009 @ 13:48Trackback
Етикети: , ,
Категории: светското училище на Борисов
mad
Безинтереснo

Деба нещастната ти държавичка, пълна с паразити и неизстискани циреи с претенции и социално толерантни чворове

Каузална политика

09 11 2009 @ 13:29Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия
annoyed
Безинтереснo

Здравейте приятели и колеги.
Като единствения човек, който може да пише до всички вас едновременно, аз ви изпращам съобщение от името на нашата колежка Калина Данчева.

Здравейте приятели,
Обръщам се към вас с молба за помощ в популяризирането на глобалната кампания на SOS детски селища: SOS! Childhood.

Това е призив, с които искаме да покажем, че детството е в опасност, а фактите, които говорят за това са:
– На всеки 7 секунди, едно дете умира от глад (общият брой е около 49 милиона);
– ¼ от деца по света живеят в бедност;
– 100 милиона деца не посещават училище поради бедност и дискриминация;
– Децата трябва да се държат като възрастни от твърде ранна възраст.

В този момент, световният сайт http://www.soschildhood.org/ има набрани 2337 души. От тях, 106 са от България.

Нашата цел е: 1000 българи, които подкрепят каузата. Подчертавам, че не става въпрос за дарение-това е глобална петиция, с която ще дадем ясен знак на света, че страната ни подкрепя глобалния апел за Щастливо детство на всички деца по света.

Как всеки, може да изрази подкрепа:
– като остави името си на глобалния сайт: http://www.soschildhood.org/ (гласът му ще бъде отчетен веднага)
– като сложи facebook application-а на глобалната кампания: http://apps.facebook.com/soschildhood/, който може да се сложи в профила и да се поканят приятели.

В българския сайт на кампанията, може да оставите и своето послание, като споделите щастлив момент от детството си. Това може да са съкровени спомени като: миризмата на бабините мекици или топлата прегръдка на мама преди лягане.

Нека разпространим посланието, че ние и нашите приятели от цял свят се ангажираме да помагаме за по-добро бъдеще и щастливо детство на всички деца. Днес, в бъдеще, както и по целия свят.

Момент да видя дали разбрах правилно – вашата цел е 1000 българи да подкрепят каузата?! Ето затова кауза се превърна в гнусна дума. Защото всеки път някой иска преди всичко да си начеше насраното национално самочувствие и да покаже на света, че българите са da shiznit. Да подкрепяш кауза в наше време е бързо, лесно и най-важното – безплатно – цъкаш едно бутонче, слагаш едно банерче, подпишеш онлайн петицийка и вече си съпричастен и имаш усещането, че си направил нещо много съществено. Толкова съществено, колкото е и носенето на шарена гумена гривничка на ръката или тениска на WWF.

29 09 2009 @ 10:21Trackback
Етикети: , ,
Категории: светското училище на Борисов
dirty
Безинтереснo

Никога не съм харесвал бакалската търговия. Напомня ми за “Черна котка, бял котарак” с манталитета си: 1 рог – 5 марки, 1 милион рога – 5 милиона марки. Не искам да си представям, примерно, условията на живот и темите на разговор на хора, за които инвестицията от 9 лева в кашон с 25 опаковки “Хрупанки” е “абсурд” и никога не вземат малко повече пакетчета кифлички, вместо да карат клиентите си да чакат зареждане всеки вторник и петък по обед, за нещо, с което се закусва. Но може би, ако не бяха замръзнали на етап жената-мустак и мъжът-мазно кепе, щяха да знаят и виждат повече неща.

Страница 3 / 512345