Софийското летище винаги ме е изненадвало със свежи хрумки. Няма толкова объркано място с толкова болничен вид, което всеки път да напускам с такова облекчение и на което да кацам с известно нежелание. Едно обаче не разбирам. Тоя маркерен курсив дали е открита форма на самодискриминация, или плах опит да се каже на чужденците “думам ти дъще, сещай се снахо”.

Всяка година е едно и също. И всяка година ще бъде едно и също. Тая хуйня се случва всеки ден през изминалата седмица под носа ми. Всеки ден камиона минава, изчиства кофата, а от съседния вход един дълъг кавал със син гащеризон я пълни чинно веднага след това с такива отпадъци. Когато се препълни, просто ги слага отстрани.

Ся, аз не съм конфликтна личност, затова “подадох сигнал” в община Оборище преди два дни с надеждата да си свършат работата. Разговорът трая около 15 секунди. Нито ми записаха името, нито се поинтересуваха нещо повече. Естествено, не изпратиха и никого. Случващото се е на 200 метра от тях, на ул. Върбица 4. Сигурно не е много трудно някой да мине дори в обедната си почивка, дъвчейки дюнер и мимоходом да състави акт, или каквото там трябва.

Ебем ти бездейната държава насрана.

p.s. кур тате баница. Изхвърлянето продължава и тази седмица, общината я боли шпека.

Внимание: Този имейл има за цел да ви помогне да развиете вашия бизнес.
Ако не желаете да ползвате услугите ни, изтрийте този имейл, не го спамвайте.
За да получавате максимално полезни за Вас имейли, запишете вашата област на интереси тук.
Aко не желаете да получавате имейли, запишете се тук.
Това е непоискано търговско съобщение, като е спазен ЗЕТ. Адресът ви е взет от публичното пространство.

Тоя манго невероятно много дразни вече.

Магазин HAMMER отвори врати в Сентрал Мол

Новият магазин HAMMER отвори врати в Сентрал Мол – Велико Търново.

Уникален микс от модерни и качествени облекла и аксесоари, изненадващи цени, стоплящи сърцето и душата на младите момичета и дами. Много редовни нови предложения, винаги на познатите стоплящи сърцето и душата цени.

Момчетата и мъжете ще бъдат също толкова щастливи, колкото момичетата и дамите, защото ще открият нови, по-добри възможности за своето представяне.

Собствениците пожелават приятни мигове и хиляди усмивки в магазин HAMMER, като ни информират, че с всяка следваща седмица предложенията ще растат, но цените никога – все така топли за сърцето и душата, а най-вече незабележими за портфейла.

Магазинът се намира на второ ниво в Сентрал Мол.

Авторът – президент! Ебем ти балотажа!

Фактологически твърдението ви е невярно и заблуждаващо. Уеб реалитита има от много години и там едни далеч по-добре изглеждащи каки правят дословно онова, което потребителя им напише. Сещате ли се? Тук такава опция не виждам, което прави невярно и заблуждаващо и другото ви твърдение. Всъщност кому е нужно всичко това?

Скъпи Мтел, помните ли онази епична сряда? Аз я помня много добре. Оттогава насам нашето бизнес партньорство се разклати. И да ме пита човек защо все още имам ваш номер, който дори не ползвам. Мтелския ми апарат седи перманентно вкъщи, защото ми е неудобно да го вържа с блутута на колата и използвам приоритетно другия, който се връзва одмах. С този говоря с брат ми и нашите. Знаете ли къде е брат ми? На гъза на географията. На има-няма 12 часа полет от тук. Така че просто съм го заебал на бюрото си. Като сувенир. И затова съм безкрайно учуден от десетте есемеса към Вивател, които съм пуснал предния месец. Учуден съм най-вече защото другия ми телефон е с вивателски номер и бизнес абонамент и трябва да съм бил с ебахти тъпата глава, за да използвам мтелския да пускам есемеси към вивателски номера. Нещо повече. Аз есемеси почти не пиша. Освен когато си плащам синята зона. И те пак излизат от вивателския. Или пък когато пингвам съпорта на нета, че нещо се е скапал, но странно, той е с мтелски номер. Или пък когато жена ми е някъде далеч. Но и тя е с мтелски номер. С каквито са и 90% от останалите ми контакти в този телефон. Другите 10% са глобулски. Което прави този фарс много повече от нелеп. Вие, разбира се, сигурно имате ентрита в базата си, че съм пуснал есемес едикога си. Сигурно дори имате и ответния номер, собственикът на който, мога да си заложа лявото мадо, аз дори не познавам. Ако сте по-печени и закоравели в промишления шпионаж, тия ентрита могат дори да се окажат на хора, които познавам. Тогава наистина ще ви сваля шапка и ще имам едно наум какво се случва в публичните български телекоми. Но всичко това така или иначе няма значение. Нито ще седна да се занимавам с адвокати, нито ще доказвам моята правота и вашата измама. Вместо това най-накрая просто ще ви тегля една путка майна и ще приключа с вас, майка ви миндилска да еба, нещастни кондоми използвани.

Update: най-големия ташак е, че договорът ми се е ре-подновил преди точно две седмици. Сега за да им тегля майната трябва да платя 11 месечни вноски. Ънкуул.

Ако се казвах Еленко, щях да добавя и circa 2011 в заглавието, за да отбележа един феномен. Само допреди няколко години Панчарево все още приличаше на нещо. Нещо малко по-цивилизовано. Сега не просто на нищо не прилича. Сега е направо отвратително. Това е едно от малкото места в световен мащаб, които се връщат назад във времето. Като изключим баровските затворени комплекси, разбира се. Или поне частично ги изключим, защото докато стигнеш до готинката си затворена къщурка, цялата свинщина пак е in your face.

Спомените ми за онази голяма поляна до брега тази неделя ме доведоха до едно импровизирано бунище. По средата на това бунище сред разхвърлени на всички посоки шишета, торби, пластмасови боклуци и свастики на близката стена няколко семейства с бебета си правеха пикник. На 5 метра от тях някакъв пич се прeпичаше на земята. На още 5 метра по-нататък баща с детето си ловеше рибка в блатото, което язовирът представлява. И за да е всичко в българския ред на нещата, цената на квадрат в този упадък и сега е над 1000 евро, даже без акт 16.