След много проби и най-вече грешки установих, че в българския твърд алкохол, за разлика от, примерно, сръбския, слагат ебахти лайняния спирт. Няма случай, в който да пия българска ракия и да не се събудя посред нощ със сърбеж. Същото се случва и с определени вина. Склонен съм да вярвам, че в Trilogy на Винекс Преслав има яко спирт.

Този месец много през просото го подкарах. 1/3 от изпитите вина дори не ги снимах и за беля вече не помня кои бяха. Някои бяха добри, други не до там, ама ха де…

Добрите

Ей го на – Уникатото рубин не знам защо не съм го снимал, при положение, че беше едно от добрите вина и само паметката, която съм си оставил на драфт ми припомни за него. Страхотно ми хареса. Рубина си го обичам и това е, но този е наистина много ярък. Яко таниново усещане през цялото време. Отдавна не бях срещал утайка във вино, мани пък сериозна. Ранния мелник на същата изба от предния месец нямаше такава. Странно. Определено ще го пия пак.

Много е странно, че на следващия ден, след като са изкорах от отайката в уникатото се сблъсках с не по-малка в туинса. При него също има ясно изразен, много силен танинов елемент, само че с по-висока киселинност. Забелязвате ли как ставам все по-вещ? Скоро ще започна да говоря за “сочен нос”, макар първата ми асоциация да е със синузит, а след това като едното нищо ще ескалирам до “запомнящ се послевкус”, каквото и да значи тая хуйня.
Чети, за да не работиш

Този месец не беше много богат на винени експерименти, защото бирата отново се върна в менюто ми, но пък повечето вина бяха добри и дори някои бяха невероятни. Доволен съм. Забелязвам, че вече не съм фанатично жадуващ бира и спокойно мога да изкарвам дълго време без нея. И надобрявам все повече в разграничаването на вкусовете и ароматите. Каквото и да ви говорят, тая работа става единствено с пиени, не с фасони и претенции.

Добрите

Застреляйте фотографа за безумната снимка, но не пипайте виното! Лесно едно от най-добрите български вина за вкуса ми. Ако не се вижда, това е мерло и рубин реколта 2008. Кастра Рубра затвърждава позиции на отлична изба. Техен е и Виа Диагоналис.
Чети, за да не работиш

Януари започна и завърши ударно, тъй като точно в края му причината за невъзможността ми да пия бира бе отстранена и осъзнавайки, че никога повече няма да пия толкова вино накуп, реших да си наваксам. В общи линии няма да сбъркам, ако кажа, че системно злоупотребявах. Но с експериментаторска цел! Работата с чашите пак беше същата. Определено си ми трябват нови комплекти, че не е имиджово така.

Добрите

Този Старосел го препоръча Лина предния месец. Цената му е с няколко лева по-висока от тази на обикновения Старосел, който тогава не харесах особено, но качеството е в пъти по-добро. Благодаря за препоръката.
Чети, за да не работиш

По една или друга причина, всъщност една и много конкретна, от началото на декември не пия бира. И няма да пия до началото на февруари. Това наложи някои промени в лайфстайла ми вечер, когато най-добре разпускам с алкохол, а именно замяната й с вино и уиски. И докато при уискито всичко е ясно – Chivas или Bush, при вината заложих на якото експериментаторство.

Бяло и розе не мога да пия, защото през това време не ми се полага нищо студено и газирано, което остави единствената възможност да тествам червени вина на корем. Общият резултат от експеримента е, че отворих сетивата си за много нови усещания и вкусове и поглеждайки назад как докато другите са пиели червено винце аз съм надигал халбите, се чувствам тъп, като дърт хевиметалист, който не спира да мели “смърт на чалгарите”.

Някои вина ще съпроводя с коментар, други няма. Ако такъв липсва, значи думите са излишни. На 2-3 места ще се сблъскате с неортодоксални чаши, като причината за това е съвсем прозаична – половината чаши за червено вино вкъщи ги изпочупих с немарливото си джаста-праста отношение, а по време на празниците миялната не смогваше да измие всичката изцапана посуда. Затова напук на етикета и за ужас на сомелиерите ще видите червено вино в чаша от шампанско. Сега виждам и, че на новите чаши съм забравил да им махна етикетите, ама много важно. А бакълъм!
Чети, за да не работиш

Няма място за спорове, аз съм човек на бирата. Но понякога пийвам и винце. Далеч не съм познавач и изтънчен ценител и със сигурност любимите ми вина са розетата, след които идват белите. Не за друго, а защото когато прекаля с червените (а аз прекалявам, понеже обичам постоянно да отпивам и когато нещо е вкусно, ето ти го проблема) ме цепи глава, но имам любими и от тях. Така например едно от най-добрите, според мен, български червени вина е Via Diagonalis, а Gallery серията на Todoroff я намирам за съвсем нелоша, въпреки жегавия алкохолен процент 14.5 и даже по-добра от виа-та. Обикновено предпочитам купажите и някак са ми досадно неприятни типичните у нас сортове мерло и каберне. Мавруда ми е мега тегав също, макар да харесвам розето от него. Сира (aka шираз) и рубин са ми сред фаворитите. Най-любимо ми е обаче да експериментирам с непознати неща без да имам каквито и да е очаквания. В този случай с леко непопулярния тук зинфандел.

Понеже съм любознателен по природа и искам да знам какво консумирам, се зарових малко в нета. Около бутилката и произхода й има много неизвестни. С невероятна клизма човек стига до чешки сайт на европейска компания, чийто български сайт някой е забравил да го направи и така и не успях да разбера кой и как произвежда това вино. Има един друг момент. Макар и при изкупна цена на гроздето от доста под лев на кило, пазарът ме е научил да очаквам, че родните вина под 10 лева ще са зле. За чуждоземните дори не искам да отварям дума, защото аритметиката там можете и сами да си я направите, като прибавите още 2-3 звена по веригата. И някак сметките просто не излизат добро чуждо вино да струва колкото средностатистическа българска хуйня.

Но останах доста очарован от този зинфандел с цена от около 7.50 за бутилка. Вкусът е наситен, плодов, лек и учудващо не бие на спирт. Ароматът (доколкото може да се разчита на един синузитен нос да има становище по такъв въпрос) е плодов и мек, а усещането на езика е едно такова плътно. Бих казал, че освен ако не е блъскано със стабилизатори, подобрители и овкусители и не е пълна синтетика – нещо, което аз като дебил не мога да разбера, виното си е направо откритие. Днес отидох да взема още в билата, но вече нямаше 🙁