Никога не съм харесвал бакалската търговия. Напомня ми за “Черна котка, бял котарак” с манталитета си: 1 рог – 5 марки, 1 милион рога – 5 милиона марки. Не искам да си представям, примерно, условията на живот и темите на разговор на хора, за които инвестицията от 9 лева в кашон с 25 опаковки “Хрупанки” е “абсурд” и никога не вземат малко повече пакетчета кифлички, вместо да карат клиентите си да чакат зареждане всеки вторник и петък по обед, за нещо, с което се закусва. Но може би, ако не бяха замръзнали на етап жената-мустак и мъжът-мазно кепе, щяха да знаят и виждат повече неща.

Варна

Този южен трип започна с Варна, както се и очаква. Че как без посещение на мама и татко? Тези посещения имат едно основно следствие – нарушават ми хранителния режим. Всеки път ме хваща запек, поради невъзможността на организма ми да проумее цялото това готвене, след което пък идва диарията, която е логичния стомашен отпор на нарушените ми хранителни навици. Ама вие успявали ли сте да кажете убедително на вашите, че храната е вкусна, просто ти вече не ядеш по толкова много обикновено и като цяло не си там, за да те блъскат с манджа като коледна свиня. И не, няма да си помислиш нищо за негостоприемност, защото се познавате като семейство от 32-33 години, не си отишъл на гости у комшиите и не сме в някое ново риалити.

Варна си е на същото място, влакчето от зоологическата до фека все още функционира, билетите продава все същия прегърбен чичко и те са все така по левче. Зоологическата обаче леко запада. Особено клетите гадинки в каменните клетки, които никога не виждат слънце и смърдят така както смърдяха и когато бях на 5. Горе-долу на същия хал са и птиците по лявата алея от входа към камилата. Маймунките също са много зле, горките хайванчета. Няма ли кой да направи нещо по-съществено с почистването и подобряването на условията им, баси? Но от друга страна сигурно адски се гордеят с алуминиевата дограма на яйцето и се хвалят на всичките си роднини по скайпа.

От заведенията по плажа изборът отново не е кой знае колко голям – Rappongi и Кубо. С доволна изненада открих, че рибарския мост е отрязан (сигурно бая отдавна, ама не съм се заглеждал) и на носа му са пльоснати 2 сепаренца, гледащи към моренцето, а водата се плиска под теб – идилийка. Също там можеш да опиташ Нескафе фрапе чокофредо. Чокофредо, човек 😆 От този момент нататък терминът отбелязва поне няколко присъствия седмично в речта. От хранителните заведения, може би само Сардиния някак успява да прилича на нещо по прилично. Само би било добре догодина персоналът да не киселее, ако обича.

Молът в Трошево продължава да има най-тъпия паркинг на света, в който никога не мога да се ориентирам къде съм и най-вече – как се намира колата после с по-малко от 3 опита. За сметка на това Нюйоркъра е пълен с почти модни парцалки и боклучки направо за без пари. Когато се появи и в София определено ще обере точките.
Чети, за да не работиш

Точно преди година в Господари на ефира стана дума за тъпотиите в телетекста на БНТ и по-специално, за порно обявите в него. Тогава БНТ го играха силно изненадани, че подобен кънтент е попаднал там, сякаш аз съм го инжектирал със супер дупер скутер телевизионен хак, и обещаваха, че ще се погрижат. Е, погрижили са се – добавили са нови, по-детайлни картинки.

Знаете ли каква е новата ми бизнес идея? Да отворя магазинче за готови храни. Или поне да направя цех за производство на същите. Ще стана милионер за няма и година, гаранция!

Това на снимката е обядът ми. Той представлява 4 печени чушки с оцет и чесън и пилешка пържолка. Бих провел анкета, в която ви питам колко мислите, че струва, но ще си спестя това и ще ви кажа направо – 12 лева. Словом: дванадесет лева. Без няколко стотинки. И докато за една пържола, пък била тя суха и студена, мога някак да проумея, макар и с известна клизма цената от 5 лева, то почти седмичка за 4 обикновени пиперки, заклевам се, не мога да асимилирам и ще откажа да приема факта, дори ако ми опрат ятаган в пишката. Този куц прайстаг ще ме вбеси в заведение, а представете си силата и уклона на реакцията ми, когато вчера ми ги донесоха от Елемаг.

Но освен всичко друго, композицията на снимката според фискалния бон тежи 700 грама. Все съм виждал 700 грама храна на тепсия. И 500 грама съм виждал. И знам как се чувствам след като изям безумните за разбиранията ми 400 грама. Вярвайте ми като ви казвам, че с 4 пиперки и една пържола, 1/4 от която изхвърлих накрая в погнуса, не се почувствах дори близо до това. Със сигурност не само заради популярния навик опаковките да не се тарират. Българската бизнес педерастщина кризата не я лови.

Здравейте, аз съм Марияна и когато не се занимавам с доставка на седемте най-добри води, трепя хлебарки безвредно, препоръчвам хотели и продавам комплекси за милиони евро. На моите сайтове рекламират големи имена като Жар компютри и Нотариалната камара. В свободното си време обичам да тифецвам. Всичко това достига до вас по ненатрапчив и елегантен начин – директно във вашия inbox.