Етикет ‘борисов’

Окото на Цербер

14 07 2014 @ 14:23Trackback
Етикети: , , ,
Категории: четиво
hyper
5 коментара

Ще бъде нечовешката нова мистъри-съспенс-ноар книга от award-winning писателят Борисов. Тя ще звучи малко нещо в тая стилистика:

Когато шестте деца бяха доведени в учителската стая, тримата мъже вече бяха разположили различни предмети по пода и листи върху голямата маса.
– Стройте се там в редица по един – изкомандва същият от тримата. – излизате напред един по един, казвате си трите имена, годините, трите имена на родителите, професия. Първия!
Първият ученик пристъпи напред.
– Иван Иванов Тодоров. 12 години. Майка ми се казва Даниела Сидерова Тодорова, работи като шивачка в завод Дружба. Баща ми се казва Иван Стоименов Тодоров. Работи в КРЗ.
– С коя ръка пишеш, Иване – попита мъжът.
– С лявата.
– С дясната умееш ли?
– Мога малко.
– С кой крак риташ топка?
– С десния.
– Сега. Пред теб има едни кубчета. Искам с крак да прекараш тази топка между всички.
Иван започна, прекара топката между кубчетата.
– Така. Застани прав. Скръсти ръце пред гърди… Мда. Сплети пръстите на двете си ръце… Мда. Пристъпи до масата. Хвани химикала. На трите листа пред теб има различни задачи. Първо намираш най-бързия и кратък път през лабиринта. После изчисляваш аритметическата задача. Последната е задача на асоциации. Гледаш думата и в полето в дясно от нея пишеш първата възникнала в главата ти дума? Ясно ли е?
– Ясно.
– Започвай.
След като задачите приключиха, листите бяха прибрани в едното куферче, а Иван бе поканен да пристъпи към другото. В него имаше мастилена плака и множество бланки. Първо снеха отпечатъци от целите му длани, а после от всички пръсти. Скритият в куфарчето фотоапарат му направи няколко снимки. Това се повтори с другите четири деца. След като приключеше, всяко от тях измиваше ръцете си на мивката в шкафа и напускаше. Дойде ред и на последното. То стоеше и гледаше мъжа право в очите по един непоколебим и неприсъщ на дете в подобна ситуация начин.
– Е? Как се казваш?
– Огнян Трифонов Радулов.
– Продължавай – гласът на мъжа демонстрираше нервност.
– На 14 години съм.
– Продължавай! – кресна мъжът и удари с юмрук по бюрото.
– Майка ми се казва Дарина Ангелова Радулова. Преподавател е във ВИНС. Баща ми се казва Трифон Илиев Радулов, инженер в НИПКИК – без нотка на притеснение отговори Огнян.
– Изпълни същите задачи като другите. Трябва да си ги наизустил вече.
– Да, наизустих ги.
Мъжът повдигна вежда. Вена запулсира на шията му, а устните му се сключиха в безкрайно тънка права линия. Не каза нищо.
Огнян изпълни всички задачи, бяха му снети отпечатъци и направени снимки.
– Свободен си – каза мъжът и взе листата със задачите.
Огнян тръгна към вратата.
– Спри! – рязко каза мъжът отново. Погледите на другите двама и директорът рязко се обърнаха към него. – Вярваш ли Бог?
Очите на директорът се изцъклиха.
– Вярвам в нещо повече от Бог – спокойно отвърна Огнян.
– И какво е то? Идеалите на комсомола, надявам се? – мъжът доби леко подигравателен тон.
Пренебрежителна усмивка заигра по устните на Огнян.
– Комсомолът, другарю, е временно локално явление. Вярвам в нещо много по-голямо.
– Огняне! – кресна директорът – Ще ти хвръкне поведението, момченце! Ще те пратя в детска педагогическа стая! В ТВУ ще те пратя! – по вече моравото му лице избиха едри капки пот.
Мъжът погледна другите двама. Тримата кимнаха като един.
– Другарю Семов, не се горещете толкова – обърна се мъжът към директора – Вие изпълнихте вашата работа. Отивай, Огняне – обърна се мъжът и към Огнян.
След като Огнян напусна учителската стая, мъжът се обърна отново към директора.
– Извикайте баща му. Намаляте му поведението и го изключвате. От тук нататък го поемаме ние.
– А другите? – попита директорът
– Те не представляват интерес засега. Увеличете дозата флуорид двойно. Наблюдавайте ги. Ако проявят отклонения, уведомете ме.