Етикет ‘бира’

Cab

28 07 2009 @ 20:38Trackback
Етикети: , ,
Категории: иедени и пиени
curious
8 коментара

Cab beer

Cab е още една странна бира. Или по-скоро слабоалкохолна напитка, незнайно защо кръстена бира. Последното става кристално ясно от сайта, на който установявате, че в допълнение към лимоновата, представена тук, има бананова, кола и червен портокал с водка! На всички тях пише, че освен странните вкусове, съставляващи 50% от обема, съдържат и 50% бира, но предоверяването на тази информация не е желателно. Защото на вкус напитката в бутилката е едно към едно с класическата българска лимонада от соца. Може би само една идея не толкова сладка. Цветът също е особен и дава вид сякаш в шишето има зехтин – така зеленикаво и наситено е съдържанието. Мирисът веднага след отварянето лееекичко ми навя асоциации за другото странно чудо, но после го докарва леко на лайм. Ама много леко. Пише, че е флейвърната с нещо, наречено драгънфрут, което било пък някакъв тип кактус. Предполагам и то има нещо общо с вкуса.

Алкохолното съдържание е 2.5%, а цената е нещо тип 2.40 за 330 мл. Чудя се какво впечатление ми остави, но определено бих предпочел бирата да не е сладка, за да ми утоли жаждата по-добре и да заличи многобройните вкусове, блъскани през деня. Особено в топлото време. А и все пак, ако искам нещо сладко, няма да си купя продукт, казващ се “бира”, нали? Мисля, че от серията на сайта им това ще е най-сполучливата комбинация; другите ще ми дойдат вече терсене. Иначе любопитен подход тип Bacardi Breezer, но определено бих предпочел него, ако трябва да избирам на парти, каквото явно е предназначението й.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 2.5%
Цвят: зеленикав, досущ като на хубав зехтин
Аромат: сладникав, с лек оттенък на лайм
Мътност: бистра
Пяна: не знам, не съм я наливал
Вкус: сладък, все едно пиеш лимонада от соца, породи ми киселини след това
Газираност: като че ли под нормалната
Оценка: “пробвайте, може и да ви хареса”
Вероятност за периодично консумиране: много слаба

Efes pilsеner

12 07 2009 @ 21:28Trackback
Етикети: , ,
Категории: иедени и пиени
thirsty
9 коментара

Efes pilsener

Обичам Ефес още от едно време. А най-обичам смешните тумбести шишенца. И ми е вкусна. И ми навява позитивни асоциации за Турция. С турски дюнер или бюрек е просто разкошна комбинация. И изобщо, харесвам я и това си е. Честно казано, не си спомням колко чинеше за бутилка, но мисля че беше лев и нещо за 330 и два и нещо за 500.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 5%
Цвят: бледо-кехлибарен
Аромат: не знам, марихуаната ми ебава обонянието дори повече от алкохола
Мътност: бистра
Пяна: бяла, фина, като на капучино, спада сравнително бавно, задържа се на около един пръст
Вкус: нормален, като на Туборг примерно, вероятно затова я и харесвам толкова
Газираност: нормална
Оценка: “машалла, комшу”
Вероятност за периодично консумиране: висока

Schöfferhofer

07 07 2009 @ 18:37Trackback
Етикети: , ,
Категории: иедени и пиени
weird
6 коментара

Schofferhofer

Шофе-мофе не е за всеки. И определено не е за мен. На вид е мътна. Много по-мътна от жива бира. По дъното на бутилчицата остана оранжева утайка. Имам навика при първа среща с бира, да я подуша преди всичко останало. Тази мирише на сравнително нов плажен дюшек. Чак после щраква, че по-скоро е миризмата на грейпрфрутите. На вкус е като български ефервесцентен витамин, пък и на вид е същото, така като се замисля. Едва-едва нагарча от грейпфрута, но по-скоро сладни. Все едно е микс от грейпфрути, портокали и мандарини + вездесъщото още нещо. Със затворен нос може да се пие почти безпроблемно, но кому е нужно да прави такива жертви за нещо, което се предполага, че се консумира за кеф. Казвам нещо, понеже тая субстанция е преди всичко нещо друго, а чак после бира.

Алкохолното съдържание е ниско – 2.5%. Цената е два и малко за 330 и почти 3 лева за половин кило.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 2.5%
Цвят: оранжев, наситен – като пикня след приемане на Тубоцин
Аромат: странен
Мътност: висока, по-мътна от жива бира
Пяна: умерена, бяла, със средноголеми мехурчета, спада бързо, задържа се по ръба
Вкус: сладък, цитрусов с лек грейпрфутов оттенък
Газираност: под нормалната
Оценка: “узжаст!”
Вероятност за периодично консумиране: опазил ме Господ!

Miller genuine draft

01 07 2009 @ 10:34Trackback
Етикети: , , ,
Категории: иедени и пиени
loved
3 коментара

Miller genuine draft

Не знам за любовта от пръв поглед, но от опит разбрах за любовта от първа глътка. Първата глътка MGD носи вкус, който на прима виста бих определил като “летен”, но това ще бъде много повърхностно. По-скоро е енергизиращ и неочакван. Неочакван като лимон + полъх на мед, които ме накараха да гледам на парцали и да се разтегна в ей-такава приятно изненадана усмивка, докато се цъклех отново и отново в бутилчицата.

Самата тя изглежда супер. Запотеното шишенце е много приятна гледка, а златистото съдържание вътре стои изключително фънки. Ако до него наредиш Загорка Gold или Tuborg лимон, те ще изглеждат по-не на място и от бременното 13 годишно цигане, лепнало се на джама на ML-ката на кръстовището на семинарията. Дори за миг не си помислих да я наливам в чаша. Тази бира не бива да се налива в чаша. Трябва да се пие от прекрасното си шишенце.

Ако не се лъжа, струваше леко под 3 лева в Пикадили. Повече от приемливо за съдържанието и радостта, която ми породи. Алкохолът е 4.7%. Баси, възхитен съм.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 4.7%
Цвят: медено-кехлибарено-златисто-жълт
Аромат: лек, с лек цитрусов оттенък
Мътност: кристално бистра
Пяна: нямам идея, не съм я наливал
Вкус: лек, пивък, много приятен, с лек цитрусов оттенък и следи от мед
Газираност: нормална
Оценка: “страхотна”
Вероятност за периодично консумиране: висока

Pilsner Urquell

25 06 2009 @ 23:44Trackback
Етикети: , ,
Категории: иедени и пиени
uncomfortable
15 коментара

Pilsner Urquell

В семейство Йорданови (моето, но аз не нося тази фамилия) има една антична история за Пилзенския Праздрой. Това е бирата, която мама, татко, че и батко възхваляват след някаква екскурзия до Чехословакия по соца, преди аз да имам съзнателни спомени. Пилзенски Праздрой, та Пилзенски Праздрой. Алфата и омегата на всичката бира по света в семейство Йорданови.

Така стана, че при пътуването до Чехия миналото лято трябваше да пия предимно Pilsner Urquell – странно, но нямаше много алтернативи в кръчмите. И когато се загледах в етикета, щях да падна. Там пишеше Plzeňský Prazdroj. След известно анализиране пилешкият ми мозък стигна до извода, че prazdroj най-вероятно означава пивовар.

Върнах се и започнах да търся къде да купя няколко шишенца, за да занеса на нашите и да им задам тънкия психологически въпрос “това ли е праздроя, бре?”. Но не открих. Някой ми каза да търся на забравих коя бензиностанция. Последното място, на което ще търся бира е бензиностанция. Но ето, че 11 месеца по-късно го открих в Пикадили.

На вкус е същият като в Прага – горчив. Горчив до степен изобщо да не ми харесва. Цветът е по-тъмен от лагерите, на които съм свикнал, пяната не се задържа. Съдържанието на алкохол е нормално – 4.4%. Цената от под 2 лева за 330мл също е съвсем приемлива. Ако нямаш проблем с горчивината.

п.с. помня, че баба ми ни в клин, ни в ръкав имаше разкошна дървена халба с капак Pilsner Urquell, но така и не разбрах къде отиде след смъртта й. Много ми се иска да беше дошла при мен.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 4.4%
Цвят: канелен
Аромат: нормален
Мътност: бистра
Пяна: нормална, с нормални мехурчета, не се задържа
Вкус: значителна, осезаема горчивина
Газираност: нормална
Оценка: “баси горчильока”
Вероятност за периодично консумиране: слаба

Ledenika Special

21 06 2009 @ 20:08Trackback
Етикети: , ,
Категории: иедени и пиени
drunk
2 коментара

Ledenika Special

Пововарът Леденика нещо май е взел-дал след обединението си с другия странен такъв – градския ММ, ориентирал се е предимно към ниските пазарни слоеве с потресаващото си светло или просто бичи експорт. Не знам кое от всичките е, но от добрите спомени за продукцията му вече няма и следа.

Тази бира е със стандартен цвят. Вкусът също е горе-долу стандартен. Има остатъчна горчивина, но е примесена с едно особено усещане за малко по-рядка от обикновеното субстанция. Нестандартен е леко високият за българска бира алкохолен процент – 5.1. Етикетът и шишенцето са симпатични.

В общи линии незапомняща се бира. Абсолютно нищо специално. Но за 70-80 стотинки за 330мл шишенце чудеса не се и очакват. Шуменското в “дупенца” например, е далеч по-добро.

Вечерта на дегустация, в която взех 6 различни изчекнати бири, завърши катастрофално. Дори не си спомням имената им, остави вкуса и вида им. Помня, че след тях завърших с чаша вино, след което опитах да готвя, но с острия като скалпел нож почти си отнесох част от пръста, режейки салата майсторската на бързи обороти, а шибания нов оребрен тиган се оказа, че всъщност не става за индукционен плот, което много ме вбеси. После е мрак.

п.с. това беше предния уикенд.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 5.1%
Цвят: нормален
Аромат: нормален
Мътност: бистра
Пяна: нормална, с нормални мехурчета
Вкус: нормален, с лека остатъчна горчивина
Газираност: нормална
Оценка: “нищо особено”
Вероятност за периодично консумиране: много слаба

Коктейл “Who’s your daddy”

10 06 2009 @ 17:54Trackback
Етикети: , , ,
Категории: иедени и пиени, труд и творчество
thirsty
Безинтереснo

Бирен коктейл

Едно от нещата, които знаете със сигурност за мен от преди е, че обичам и пия като хамав бира. Но напоследък след фундаменталния си извод, че бирите с алкохолно съдържание ≥5% ми действат зле, а и с настъпването на летните жеги, заради които от кола на обед ми се драйфа, а след 3 бири вечер сутрин не мога да отлепя, започнах да посръбвам безалкохолни бирички.

Безалкохолните бири обаче имат един основен недостатък. Не са бири. И вкусът им не е тъмън. Ако можеха да докарат вкусът, който обичам, изобщо повече нямаше да пия бира с нормално алкохолно съдържание. Но те нещо не могат. Или поне предлаганите в България не струват. А с чиста съвест мога да твърдя, че съм опитал всяка, на която съм попаднал по магазините. Другият основен проблем е, че на пазара липсват и така наречените бири със слабо алкохолно съдържание, които нито са нормални, нито безалкохолни и се връткат между 2 и 3%. Те биха ми влезли дюшеш направо.

И ето ти парадокс – от къде да взема нещо с вкус на бира, което е с по-слаб от нормалния градус? Но всеки парадокс има решение. И тук на помощ се притече техническата мисъл на хранително-вкусовия гуру Борисов, която никога не се е съобразявала с това кой алкохол с какво се комбинира и с какво е кощунствено да се меша.

Рецептата за дзен питието е следната: облъсквате едно хубаво на едри парчета 3-4 големшки кубчета лед. Хаквате ги в голяма чаша за червено вино, или ако имате халба с подобна форма. Заливате ги със сок от лимон или лайм – първо полека, после можете да добавите, ако не ви стига. Пълните чашата до половината с любимата си бира, в този случай Туборг. Доливате с безалкохолна бира, в този случай Клаусталер. Енджой дъ сайлънс.

Tip: пийте бирата си в широка чаша – ароматът изведнъж добива нови измерения. Почувствах се тъпо, когато ми поднесоха веднъж ракия в чаша за коняк, но после оцених подобаващо иновацията. И изобщо – ебете му майката на етикета, когато не се налага да го спазвате – доста усещания се губят покрай гипса му.

p.s. не съм сигурен дали при алкохола формулата за процентното съдържание е точно а – б = в, но определено резултатът е по-слабо алкохолен.

Страница 2 / 3123