Знаете ли какво е това? Не е просто нова книжа. Това е ясното и необоримо доказателство за безпомощността на законите в България.

Някои от вас си спомнят, че по едно време лятото много усилено търсех връзка в КАТ, тъй като книжката ми изтичаше през август, а аз от години не бях се явявал да си получавам постановленията и се опасявах, че ще има “лишаване” поне за 6 месеца и поне 1000 кинта глоба. Колко точки трябваше да ми бъдат отнети дори не можех да смятам. Предполагам съвсем резонно единия катаджия, който веднъж ме спря за завой наляво от Раковска по Гурко попита “ти изобщо точки имаш ли останали”, на което аз отговор не можах да дам. Просто защото не знаех. Тогава той каза “глей са, ше ти пиша, че караш без документи, което е най-малкия възможен акт, ама ракията ше е от теб”. Тази идея беше супер, защото пък уикенда трябваше да пътуваме за Солун, а с изтекъл преди година и половина акт щеше да е много хикс и сега изведнъж от нищото законът ми узаконяваше още месец правоуправление.

Няколко месеца по-късно след проверка в i-kat излезе, че за последните 5-6 години Ивайло дължи на държавата… 10 лева заради това, че ракията беше от него. Които бяха платени още на следващия ден. И въпреки всичко бях убеден, че просто не всичко е отразено в системата и като отида на място ще ме сгепцат за някоя неподозирана глупост. Нали, принципно съм читав шофьор – позволявам си единствено 1 безалкохолна бира когато съм с колата, не превишавам с повече от 20 километра, давам път на мравката и т.н., но както знаем, има моменти, в които въобще не знаеш откъде ти е дошло.

След като се оказа, че положението в КАТ напоследък е тегаво и никой не пожела да ми хелпне, а в юлските жеги единия милиционер ми се изсмя, когато отидох в 3 следобед да си тегля номерче и ми каза, че номерцата за деня свършвали минути след отварянето, аз направих най-умното, което можах. Казах “я да си ебете майката, имам по-важна работа от това да кеса тука” и отложих с няколко месеца всичко. И така до преди 10 дни, когато вече нямаше накъде. Затова си взех миналогодишното медицинско, платежното за 10-те лева и известно чакане по-късно документите ми за новата книжка по бързата процедура бяха приети без да дължа нищичко повече на държавата и обърнете внимание, без да се налага да търся пак връзки. Просто държавата наистина не се интересуваше от мен и всичките ми страхове се оказаха напълно излишни. Актовете ми бяха паднали от давност, а аз бях един вид чист в очите на закона като прясно измито бебешко дупе.

Днес с известно притеснение отидох да си взема новата книжка и леко спекох, когато любезната иначе лелка ми каза, че не може да ми даде талон, ако аз не й дам стария. Казах й, че толкова отдавна ми е отнет, че няма как да стане. Тогава тя потърси в един шкаф 1-2 минути и… го намери. След което каза “сега вече мога да ви дам новия” и… ми връчи новите документи, а аз побързах да изчезна, защото още ме глождеше усещането, че все пак някой ще ме сгащи и ще ми сложи прангите.

Какъв е изводът? Прост. Независимо какви проектозакони за запор на имуществото и отнемане на возилото се дрънкат по медиите, на този етап държавата е тотален инвалид в събираемостта на задълженията на неизправните граждани. За вас не знам, но аз няма как да симпатизирам на нещо толкова уродливо и недъгаво. Независимо колко изгодно и удобно ми е да живея с него сега-засега.