БГ дискриминативно

18 03 2013 @ 10:33Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия
quixotic
4 коментара

дискриминация

Софийското летище винаги ме е изненадвало със свежи хрумки. Няма толкова объркано място с толкова болничен вид, което всеки път да напускам с такова облекчение и на което да кацам с известно нежелание. Едно обаче не разбирам. Тоя маркерен курсив дали е открита форма на самодискриминация, или плах опит да се каже на чужденците “думам ти дъще, сещай се снахо”.

Големият взрив

27 02 2013 @ 16:59Trackback
Етикети: ,
Категории: четиво
loved
Безинтереснo

„Здравейте. Името ми е Бенедикт Томов и наскоро чукнах 30.”

Така започва познанството ни с един велик мислител. Той постулира някои фундаментални принципи, които ще споделя тук в контекста на нещо много по-значимо и които би следвало да накарат човек да се замисли докато ги чете. Оказва се обаче, че замислянето върху неща, които човек не чете сам, а дава на другите да четат, е тъмна материя.

Но нека започнем по друг начин.
Чети, за да не работиш

18 02 2013 @ 09:00Trackback
Етикети: ,
Категории: светското училище на Борисов
quixotic
1 коментар

Нормалната човешка логика би предполагала, че един психоаналитик, психолог, психотерапевт етц. не би следвало да има свои тежки душевни и духовни проблеми, докато се опитва да отървава другите от такива. Оказва се обаче, че единственото необходимо условие да станеш такъв, е тапия. Колкото и сбъркан и объркан да си ти самия.

Някои наброски относно актуални хранително-вкусови продукти

23 01 2013 @ 12:19Trackback
Етикети: , ,
Категории: иедени и пиени
hungry
17 коментара

храни

Новата опаковка на млеката на Frezco е веднъж. Смелата цветова концепция на четириипетицата ме грабна одмах, а тумбестите кофички са много добра идея. Все още киселото мляко с най-добра опаковка. Вярно, шрифта на самия надпис Frezco малко дразни и като че ли не е точно подходяща комбинация за другия, който е страхотен, но дори така не ми вади очите. Вкусовите качества са ясни отдавна. Очаквам с нетърпение да сменят опаковките на кашкавала и сиренето с равностойни на тези.

Не че съм голям ракиджия, ама напоследък редувам – една бутилка уиски, една някаква нова ракия. Този път ракията се оказа особена. Вътре има втъкната десет санта дълга люта чушка, а вкусът е супер уникат. Пил съм водка Перцовка, ама това като че ли ми допадна повече. Остава едно общо усещане, все едно пиеш леден лют зехтин. Жегата не удря веднага, а се разлива в рамките на секунди и е с джакпот – остава да пари дълго след това. Но много, много приятно.

Лютениците са голям хуй. Всичките са джипкани с модифицирано нишесте, скорбяла или поне картофено пюре. Трета година Велика остава най-добрата магазинска лютеница, която съм открил. Тази обаче ми привлече вниманието с етикета си. Откъдето и основните проблеми с нея. Не обичам да ми се говори императивно и назидателно, щото леко се газирам. И понеже когато някой говори по този начин е добре да има покритие, реших да видя дали в този случай такова има. “Така, да!” е марка. Нещо като “Хармоника”. Демек изкупува на едро неетикетирана продукция от разни малки производители, шиба си собствените етикети и продава. И още от старта продуктовата им гама е бая богата. Което моментално прави твърдението “направена както трябва” първо супер глупаво, защото никой от екипа им не е седял лично да я бърка, за да знае как точно е направена, второ подвеждащо. “Направена от качествени суровини” е друга безсмислена глупост. По кой точно критерий суровините са качествени? И как знаете кое за мен е качествено? До тук сте -3 точки за куц маркетинг. Но да се върна на императивния тон. Той ме кара да си представя следния диалог:

– Нашите продукти се правят от супер качествени продукти и както трябва. Не са като другите боклуци на пазара.
– Така ли ма, кифло?
– Така, да!

“Така, да” е нещо, което само фръцната кифла между 20 и 30 години с големи амбиции и ебаси егото може да изцепи. И всичко това случайно или не адски ми прилича на новата био детска кухня ЗеЛео, която също вади подобни тежки лафове и претенции.

Вкусово погледнато лютеницата не е кой знае какво. Има да измине още много път до Велика. Липсва сладостта на пиперките и опушеността на патладжана, а по-скоро се усеща кисело от доматите. Седи рядка и недоварена. Тъй че само с кинти и намахан етикет не става, пичове и определено няма да препоръчам този продукт на който и да било. Дано другите ви да са по-добри. И дано наистина се правят така, както твърдите.

Я пак?

14 01 2013 @ 09:15Trackback
Етикети: , ,
Категории: зле
mad
8 коментара

toxic shit

Това е зимна течност за чистачки. Тя се налива с голи ръце. После пръска стъклата на колата и се вдишва. От деца, от големи, от бременни, от всички околовръст. Остава навсякъде – стъкла, капаци, чистачки, тече по земята и попива в нея, и от там във водите. Сега внимателно прочитате целия етикет. И ако сте като мен, в главата ви започва да се върти натрапчивата идея как хващате онзи, одобрил продукта за продажба и как на жълтите павета за общо назидание му пускате няколко откоса в тиквата.

Mass Effect 3 накратко

11 01 2013 @ 08:57Trackback
Етикети: , ,
Категории: gaming
moody
4 коментара

mass effect 3

Не е като 2, но е хубава. И емоционална. Поне за хора като мен, които не могат лесно да вземат решения, свързани с пожертване на нещо, а когато си избират телефон правят от това световна драма. Е, тук си поплаках малко след някои решения, но такъв е живота, нали така? А и цялата игра се върти около това – вземането на решения, понасяне на отговорността и жертването на едно за постигането на друго.
Чети, за да не работиш

Metro 2033

10 01 2013 @ 10:47Trackback
Етикети: , ,
Категории: gaming
blank
4 коментара

metro 2033

Не се накефих особено преди години, когато метрото излезе и не го играх. Наскоро обаче го получих с Humble THQ Bundle и реших да го пробвам. Не че е лошо, ама не е и добро.
Чети, за да не работиш

Страница 6 / 58първа...234567891011...последна