Избор на радар детектор, 2014

13 02 2014 @ 10:10Trackback
Етикети: , , , , , ,
Категории: пинизи
thoughtful
15 коментара

ВАЖНО: → Прочетете новия материал за избор на детектор от 2017

След като добрият стар Whistler Pro 78 бе насилствено отнет от мепесето ми, неволята наложи да започна оглеждането за заместител. Между другото, нека ви дам и бърз съвет в това отношение – изобщо не се занимавайте с родната полиция, ако нещо такова ви се случи. Наивното ми вярване и единствена причина да се обърна към органите, доверие в които отдавна съм загубил, бе че ще свалят отпечатъци от капака на пепелника, който лайнарят бе изкъртил насилствено, за да открадне самия пепелник с 2-3 лв на стотинки (тру стори, жалостта на нацията гони такива нива). Но това бе пресечено с “Аз откъде да знам тоя капак откъде си го донесъл и какво е правено с него”, с което за другарите милиционери казусът приключи до момента, в който в 6 сутринта получих обаждане да отида веднага да си препиша показанията. След което в мен избуя убеждението, че тези хора за нищо не стават и не материалните условия, в които работят, са причина за това. Причината е дълбоко в тях самите и отвратителната, изградена с годините среда на безотговорност и безнаказаност в структурите на тази организация.

Темата за или против детектор изобщо няма да се разисква, щото тук не е бегемама или някакъв сополив друг форум, където мислещи в черно и бяло идиоти сочат с пръст другите, дето не са като тях, и лепят одма малоумните си етикети от типа “тоя кара с детектор, значи е убиец” и подобни изсрани простотии, плод на работническо-селски изкуствен интелект, задвижван от един-единствен алгоритъм “if x != каквото си знам с глупавата си дървена глава { включи режим “селска сопа” }”. Причините за карането с детектор са индивидуални. Както и причините за карането без такъв. Нито аз ще обременявам някого със становището си защо го правя, нито ме интересува отсрещното, понеже нямам никакво желание да споря за каквото и да е. По-малко дебилни конфронтации, по-щастлив живот. Изключително проста рецепта, която философът Борисов изповядва и горещо препоръчва на всички. Между другото, в контекста на горното, законодателството в България и още няколко европейски страни разрешава използването на детектори. Използването на антирадари/джамъри е забранено.
Чети, за да не работиш

07 02 2014 @ 11:09Trackback
Етикети: , ,
Категории: светското училище на Борисов
happy
Безинтереснo

Оказва се, че колкото приятни новости да вкарва WP 3.8, смяната на цветовете на админ панела е болезнена и включва усвояване на някакви дивотии – сасс-ове, масс-ове, намсикво. Добре, че се е намерил човечец, който е измислил генератор на плъгинче, което ти сменя схемата на админа с лекота. Вярно, само основните 4 цвята, ама пак файдица. Евала.

Морковен хляб

29 01 2014 @ 20:25Trackback
Етикети: ,
Категории: продукт
hungry
6 коментара

морковен хляб

Смело мога да заявя, че е най-сполучливия магазински хляб, който съм срещал напоследък. Ароматът на канела и леко сладкия вкус са веднъж. Съдържанието изглежда приемливо и сигурно е окей, предвид че плесенясва супер бързо. Цената е около лев и половина за 400 грама, но пласментаът май малко им куца.

Междувременно в Пловдив

27 01 2014 @ 22:18Trackback
Етикети: , , ,
Категории: невероятната българия
scared
1 коментар

пукам гуми

27 01 2014 @ 19:40Trackback
Етикети: , ,
Категории: светското училище на Борисов
weird
Безинтереснo

Онзи страншен момент, в който Мартин заплашва да потроши Иво и цялото му заведение. Моля ви се, бе. И ние сме хора. Хем и българи. Защо ни го причинявате?

The End is The Beginning of The End

03 01 2014 @ 20:08Trackback
Етикети: , ,
Категории: продукт
blank
1 коментар

sport balance

3.2 години по-късно стил алайв енд кикин. Честно, изненадан съм. Очаквах, че MSRP вече е левче.

Изберете българското

17 07 2013 @ 11:27Trackback
Етикети: , ,
Категории: gaming, love
hyper
8 коментара

Outer Space Exiles Crowdfunding

Някои от вас, предимно от фейсбук и туитър кръговете ми, знаят, че от началото на годината се захванах с качествено ново начинание. Нещо, което винаги съм искал да направя, но никога звездите не са били подредени така, че да се получи реална възможност. Разработката на игра. Е, през декември от един случаен или не толкова случаен разговор и от дума на дума се зароди една нова перспектива в отношенията ми с един агент и двамата сформирахме инди геймдев екипче. Проектът ни се казва Outer Space Exiles и е сайфай хибрид между RTS, RPG и tycoon с изключително интригуваща история, написана лично от мен. Добрата ми идея е догодина дори да напиша едноименна книга, като остане малко време.

Малко за играта и защо изобщо я правим. Просто защото няма такава игра, а ние винаги сме искали да играем точно това. Ако сте любители на игрите, па макар и спорадични, знаете, че всяка стратегия е съпроводена с безумно цъкане по фабрики и идиотски заводи с цел безкрайно производство на единици и всяка битка се решава не толкова с чалъм, колкото с производството на определено количество определени единици. Което е мега, ама мега досадно и прави всяка игра, па дори и най-доброто нещо докато Planetary Annihilation не бъде завършена, а именно предшествениците й Total Annihilation и Supreme Commander да не провокират кой знае какви емоции към произведените единици. Всички те са expendable в името на каузата, която е да набиеш другия. Булшит казахме ние. В Outer Space Exiles се случва точно обратното. Играчът ще трябва да цени единиците си и да го боли яко сърцето и дупето когато някоя от тях умре заради неговата дебилщина, или реши да напусне колонията. Защото основната врътка е, че всяка една от нашите единици има собствена идентичност, характер и взема собствени решения какво да прави и как да се държи с останалите. И ако животът в колонията не й хареса заради куц мениджмънт, просто си хваща следващия кораб и си бие камшика и оставя играча с тъпо изражение и поука. Защото в тази игра играчът няма директен контрол върху единиците и когато някоя от тях тръгне с куфари под мишницата да си ходи, може само да я гледа глупаво как се отдалечава. Страшничко звучи на първо четене, но пък е онова, което поставя играта ни в своя собствена лига.

Една друга работа, която одмах се набива на очи, е визуалния стил. Той се получи полу-случайно с дизайна на първия смислен модел след няколко ентусиазирани изцепки. Стилът е супер минималистичен и граничещ с гротеската, защото съчетава черти и части от животни и растения. Освен това телата имат свойството да не са изцяло съединени, демек крайниците не са свързани с трупа, а китките са отделени от другата част на ръката. Защо? Защото сме леко фрийки в главите. И защото перфектно се връзва на всичкото ни. Затова и визията получи определението “comics-neon”.

Накратко Outer Space Exiles е сайфай игра, в която умни и одухотворени, но разчленени и убер минималистични единици се щурат на своя глава по планета в търсене на мотивиращи и интересни за правене неща, докато играча поема ролята на мениджър на колонията, където те живеят и която трябва да осигури доброто и сигурно пребиваване на същите, предоставяйки им стоки и услуги, от които те имат нужда. С една дума – симбиоза.

Защо разказвам това и какво точно означава заглавието. В последните 7 месеца и двамата я карахме на мускули и инвестирахме цялото си време и страст само и единствено в играта. В преследване на мечтата един вид. До дупка. И буквално до последните кинти. А без лев игра трудно се прави. Затова, ако ви дреме за игрите, за идеята, за каквото и да е и имате възможност, ще ви обичаме от цялото си сърце, ако ни помогнете. Помощта има много измерения, не само финансови. Все пак наясно сме в какви насрани времена живеем. Харесване, споделяне, говорене – всичко това е от полза и все нещо добро ще се случи накрая.

Линкът на кампанията, който можете да споделяте >>> http://igg.me/at/outerspaceexiles/

Благодаря! <3