Изборът на нова машина и процесорната конспирация

31 10 2014 @ 15:12Trackback
Етикети: , , ,
Категории: пинизи
curious
4 коментара

Update: след проведен задълбочен рисърч по темата установих, че покупката на работна станция в моя случай е куцо решение, тъй като съм яко смесен в дейностите си и най-вече, играя игри. Можете спокойно да пропуснете темата и да очаквате новата тема “как сглобих страхотно PC за под 1000 лв”.

Последно сменях машината си през 2009-та. През 2012 бях тръгнал да я сменям, но не помня защо не докарах събитието да успешен край. За целия експлоатационен срок с нея се случи само едно нещо – по-рано тази година ми замина единия диск, който ползвах за работен. За щастие, успях да спася всичко важно и не се наложи да прибягвам до резервното си копие в Backblaze. След като понадих един еднотерабайтов WD Caviar Blue* и едно 120 гигабайтово SSD Samsung 840 Evo, което накара машината да буутва до напълно заредена ОС за дванайсетина секунди, нещата отново се уталожиха за известно време. Работата е там обаче, че видео продукцията, обработката на файлове с висока резолюция и 3D-то са си ресурсоемки чудеса, които тежат вече непоносимо много и нивото на шум от изнемогващите кулъри почва да става драматично.

Преди две години се бях наточил да извадя пак някакви колосални цифри, но междувременно попаднах на не един и два материала относно производителността на най-дебелите i7-ци, производителността на Xeon-ите, спънатите технологии в “потребителските” процесори и как Intel от години не прави нищо повече от маркетингови спекулации с отдавна съществуващи технологии, които представя за нови на видиотените дечурлига геймъри с дълбоки родителски джобове. Нагледах се на графики, тестове и се начетох на числа и сравнения между сравнително стари бранд нейм уъркстейшъни и нови геймърски сглобки. За мен всичко това е субективно, но нямаше как да не посее семето на съмнението. Все пак, конспиративното никога не ми е било чуждо, а като добавим и отявлената ми антиконсуматорска нагласа, намерих в темата доста материал за размисъл.

Докато се ровчех тия дни в Retro PC Mania и Квант сервиз, се загледах в работните станции на HP и Dell. Аз съм човек, който до този момент изпитваше неприязън към готови работни станции и изповядвах схващането, че това са простотии за банкови служители и офиси, в които се цъкат предимно таблици и текстове. Демек ташак работа. Всичките си компютри съм сглобявал лично, собственоръчно, с компоненти, които съм рисърчвал минимум месец. Така винаги съм имал усещането, че получавам максимума за парите си. Но никога не съм се замислял дали за два пъти по-малко пари не бих могъл да получа сходни резултати с малки компромиси от типа на по-малка гаранция, не до там красива кутия и някои липсващи функционалности, като USB 3.0. И трябва да кажа, че идеята изведнъж започна да ми се вижда много блазнеща.

Понеже през годините поръждясах доста в хардуерната област, ще съм супер благодарен на мнения по темата от хора с актуален опит, и най-вече на отговори на следните няколко въпроса относно бранд нейм работните станции:

– избирайки Xeon и търсейки най-доброто от двата свята (работата на първо място, но без драми при гейминг), W на 3.33 или X на 2.66 е по-добре да се вземе?
– ако купя машина с nVidia Quadro, мога ли да ръгна второ геймърско видео и някак да използвам едното за работа, второто за гейминг… при това на един монитор?
– частен случай на горния въпрос – куадротата, макар и стари технологично, все още са доста скъпи удоволствия и за парите им могат да се вземат цифрово много по-натопорчени геймърски видеа. Навярно за това има адски добра причина, но ако продам куадрото и добавя тия пари към бюджета за видео карта, не би ли трябвало да мога да купя нещо, което недвусмислено ще вади сравнима производителност при работа (от ранга на R7 265x до R9 270x, повече пари просто не ми се изваждат)? Гледах много тестове, в които куадротата мачкат в пъти и най-напудрените геймърски карти при работни 3D операции, но първо това е хардуер на 10 години и е за DX10, което автоматично означава несъвместимост с новите заглавия и второ, между бенчмаркове и практически резултати има голяма разлика.
– смятате ли, че в рамките на 800 лв може да се сглоби от нулата аналогична на дискутираните работни станции машина, която да върши по-добра работа и да е по-futureproof?

За отговорите предварително благодаря.

* отношението ми по темата WD Caviar Black over Blue рязко се промени когато се оказа, че Black мрат като мухи в рамките на първата си година и няма никаква икономическа полза от 40+% по-високата цена за две години повече гаранция.

Превъртях живота, епизод 1: чай в кафемашина

05 10 2014 @ 10:53Trackback
Етикети: , , ,
Категории: пинизи
happy
8 коментара

След като самоотвержено успях да се преборя с логистичния проблем и да си направя мурсалски чай без цедка и без да се налага да дъвча листа, бързам да споделя геният си с вас. Начи, единственото дето не е селф-експленатори от тоя фотос е, че извършвам първо лека запарка на чая като пусна водата за секунда-две и я спра. Оставям за 30-40 секунди и после яко газ. При наличие на добра кафемашина с истински 18 бара налягане, навярно няма да има нужда и от запарка. Тая е шит. Всички кафемашини на Крупс са шит. Нито налягането е 18 бара, а температурата на водата е супер ниска. Придържайте се към по-смислени брандове.

tea revolution

Клонът, на който висим (или онзи материал, който така disrupt-на Mtel Media Masters 2014, че ми бе присъдена специална награда)

30 09 2014 @ 20:25Trackback
Етикети: , , ,
Категории: светското училище на Борисов
blank
Безинтереснo

„Ти и аз висим на клон непоносим и ще изплющим, и полетим, не се ли държим, ти виждаш, не се ли държим.“

Черни сърца – На линия

Чети, за да не работиш

Сондирам макло ас

04 08 2014 @ 13:21Trackback
Етикети: , , , ,
Категории: светското училище на Борисов
curious
23 коментара

Така, ако имате излишни 2-3 минути и не ви е срам/страх да споделяте такава информация, бихте ли написали в коментарите най-общо какъв смартфон ползвате, нещо липсва ли му, за какво ви е основно (говорене, социалки, мейли, работа, игране, етц), кои са ви най-използваните 3rd party приложения, плащате ли често за приложения, кои приложения обичате, какво ви кара да махнете приложение, какво ви липсва, свързани ли сте по някакъв начин с дизайн/дивелъпмънт или сте енд юзър. Може и анонимно, просто искам да си съставя някаква картина на сцената. Ето, аз ще споделя за себе си.

Имам Лумия 820 и с някои много дребни изключения го намирам за невероятен телефон, а след ъпдейта до WP 8.1 към платформата нямам почти никакви забележки. Основно ми е за говорене, римайндъри, социалки като съм навън и игри в кенефа. А, порно също гледам на него. И снимки цъкам, разбира се. Миналото лято слушах и музика, сега не. Всеки ден ползвам Вайбър, Скайп, Шазам, Туитър и ФБ. Има едно Clever Camera, което много често ползвам за снимките и едно Clever Photo да ги обработвам после. Цъкам от време на време Remote Desktop също, супер е полезно, макар и малко трики. Имам и два български клонинга на Трапстър за камерите като карам. А, времето ми е много важно да го знам, затова имам два апа за прогноза. Може да съм чакал 10 минути да се свали нещо, но да го изтрия в първите 10 секунди, ако интерфейса е зле или рекламите са прекалено нагли. Рядко махането на рекламите може да ме накара да платя за приложение, екстра функционалността обаче лесно може да ме спечели. Не бих казал, че ми липсва нещо софтуерно. По-скоро външен контролер някакъв, но това е малко частен случай.

Окото на Цербер

14 07 2014 @ 14:23Trackback
Етикети: , , ,
Категории: четиво
hyper
5 коментара

Ще бъде нечовешката нова мистъри-съспенс-ноар книга от award-winning писателят Борисов. Тя ще звучи малко нещо в тая стилистика:

Когато шестте деца бяха доведени в учителската стая, тримата мъже вече бяха разположили различни предмети по пода и листи върху голямата маса.
– Стройте се там в редица по един – изкомандва същият от тримата. – излизате напред един по един, казвате си трите имена, годините, трите имена на родителите, професия. Първия!
Първият ученик пристъпи напред.
– Иван Иванов Тодоров. 12 години. Майка ми се казва Даниела Сидерова Тодорова, работи като шивачка в завод Дружба. Баща ми се казва Иван Стоименов Тодоров. Работи в КРЗ.
– С коя ръка пишеш, Иване – попита мъжът.
– С лявата.
– С дясната умееш ли?
– Мога малко.
– С кой крак риташ топка?
– С десния.
– Сега. Пред теб има едни кубчета. Искам с крак да прекараш тази топка между всички.
Иван започна, прекара топката между кубчетата.
– Така. Застани прав. Скръсти ръце пред гърди… Мда. Сплети пръстите на двете си ръце… Мда. Пристъпи до масата. Хвани химикала. На трите листа пред теб има различни задачи. Първо намираш най-бързия и кратък път през лабиринта. После изчисляваш аритметическата задача. Последната е задача на асоциации. Гледаш думата и в полето в дясно от нея пишеш първата възникнала в главата ти дума? Ясно ли е?
– Ясно.
– Започвай.
След като задачите приключиха, листите бяха прибрани в едното куферче, а Иван бе поканен да пристъпи към другото. В него имаше мастилена плака и множество бланки. Първо снеха отпечатъци от целите му длани, а после от всички пръсти. Скритият в куфарчето фотоапарат му направи няколко снимки. Това се повтори с другите четири деца. След като приключеше, всяко от тях измиваше ръцете си на мивката в шкафа и напускаше. Дойде ред и на последното. То стоеше и гледаше мъжа право в очите по един непоколебим и неприсъщ на дете в подобна ситуация начин.
– Е? Как се казваш?
– Огнян Трифонов Радулов.
– Продължавай – гласът на мъжа демонстрираше нервност.
– На 14 години съм.
– Продължавай! – кресна мъжът и удари с юмрук по бюрото.
– Майка ми се казва Дарина Ангелова Радулова. Преподавател е във ВИНС. Баща ми се казва Трифон Илиев Радулов, инженер в НИПКИК – без нотка на притеснение отговори Огнян.
– Изпълни същите задачи като другите. Трябва да си ги наизустил вече.
– Да, наизустих ги.
Мъжът повдигна вежда. Вена запулсира на шията му, а устните му се сключиха в безкрайно тънка права линия. Не каза нищо.
Огнян изпълни всички задачи, бяха му снети отпечатъци и направени снимки.
– Свободен си – каза мъжът и взе листата със задачите.
Огнян тръгна към вратата.
– Спри! – рязко каза мъжът отново. Погледите на другите двама и директорът рязко се обърнаха към него. – Вярваш ли Бог?
Очите на директорът се изцъклиха.
– Вярвам в нещо повече от Бог – спокойно отвърна Огнян.
– И какво е то? Идеалите на комсомола, надявам се? – мъжът доби леко подигравателен тон.
Пренебрежителна усмивка заигра по устните на Огнян.
– Комсомолът, другарю, е временно локално явление. Вярвам в нещо много по-голямо.
– Огняне! – кресна директорът – Ще ти хвръкне поведението, момченце! Ще те пратя в детска педагогическа стая! В ТВУ ще те пратя! – по вече моравото му лице избиха едри капки пот.
Мъжът погледна другите двама. Тримата кимнаха като един.
– Другарю Семов, не се горещете толкова – обърна се мъжът към директора – Вие изпълнихте вашата работа. Отивай, Огняне – обърна се мъжът и към Огнян.
След като Огнян напусна учителската стая, мъжът се обърна отново към директора.
– Извикайте баща му. Намаляте му поведението и го изключвате. От тук нататък го поемаме ние.
– А другите? – попита директорът
– Те не представляват интерес засега. Увеличете дозата флуорид двойно. Наблюдавайте ги. Ако проявят отклонения, уведомете ме.

Alfa Romeo GTV: някои мисли на собственика

21 06 2014 @ 11:42Trackback
Етикети: , , ,
Категории: пинизи
mischievous
2 коментара

Alfa Romeo GTV

Тази алфа ми е мокра мечта от последните поне 15 години. Външният вид е невероятно вдигащ и тъй като е рядка, хората, включително на два пъти и типажи-тип-мутра, се обръщат да я гледат, понеже не знаят какво точно е и не могат да преценят нова ли е, стара ли е, скъпа ли е, евтина ли е, тоз ся дупе ли е, не е ли. Което е супер. Адски обичам да създавам смут и объркване, ако някой не е забелязал. Не на последно място, формата й е толкова таймлес, че може да седи напълно естествено до ферарита, ягуари и какво ли не.
Чети, за да не работиш

Обзор: Escort Passport 8500 X50

02 06 2014 @ 12:30Trackback
Етикети: , , ,
Категории: продукт
blank
4 коментара

escort passport 8500 x50

Мина известно време от покупката на ескорта. Не че ми беше необходимо толкова много, за да добия впечатленията си, други събития трябваше да се случат междувременно, за да мога да завърша обзора.

Както обясних в материала за избор на детектор, Escort Passport 8500 X50 е същия като Beltronics Vector 995, с някои минимални разлики. Има два модела X50 – със старата S7 антена и с новата M4 такава. Какъв е конкретния пише в края на продуктовия код. Емчетворките позволяват използването услугата EscortLive, която добавя джипиес предупреждения на телефона. Врътките тук са две. Всъщност три. Първо, апликейшъна е само за iOS и Android. Аз съм на Windows Phone, кво прайме, педали? Второ, трябва да си купиш SmartCord Live, който струва $98. Трето, след първата година услугата е платена. Изводът за мен е прост. Дето човек ще троши толкова екстра пари, спокойно може да си продаде старата апаратура, да скочи на друг клас радар и да не се занимава с глупости. Отделно аз на телефона си и без това имам две приложения (трапстъра не го броя, той за нищо не става) с камерите в страната и освен ако от Escort не ползват същата база, едва ли актуалността на услугата им отговаря на това, което имам за без пари.
Чети, за да не работиш